Валерий Брайнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шаблон:Инфовложка педагог

Валерий Брайнин
руско-немски музиколог, музикален педагог и поет
Роден: 27 януари 1948 г.
(на 65 г.)
Нижни Тагил, Съюз на съветските социалистически републики

Вале́рий Бори́сович Бра́йнин (също Ви́лли Бра́йнин и Бра́йнин-Па́ссек) е роден на 27 януари 1948 г. в гр. Нижни Тагил, СССР – руско-немски поет и преводач,[1] есеист, културолог, музиколог, музикален педагог, изобретател,[2] [3] [4] композитор.

Син на австрийския политемигрант ru: Борис Брайнин (псевдоним de: Sepp Österreicher, 1905–1996), който произхожда от известната виенска еврейска фамилия de: Brainin.

Родът Брайнин е дал много известни личности на световната наука и култура: еврейският писател ru: Рувим Брайнин (1862–1939), американският поет Fritz (Frederik) Brainin (1913–1992), австрийският поет и журналист ru: Харальд Брайнин (1923–2006), цигуларят Норберт Брайнин от квартет „Амадеус“, австрийската психоаналитичка и писателка de: Elisabeth Brainin. Майката на Валерий Брайнин – Ася Брайнина (по баща Пассек, 1919–2005) е детска лекарка. В. Брайнин получава многостранно образование – теория на музиката, композиция, лингвистика и математика. Музикалното му творчество обхваща оркестрова, камерна и театрална музика.

Съдържание

Научна дейност[редактиране]

Брайнин е автор на музикално-педагогическия метод "Развитие на музикалния интелект у децата", базиращ се на идеи от семиотиката, теория на информацията, структурната лингвистика на детската психология (Ж. Пиаже, Л. Виготски), а също така на идеи, инспирирани от практическите методи за развитието на музикалния слух и музикалното мислене: "абсолютен" солфеж (солфеж с абсолютните имена на тоновете), релативна солмизация (солфеж с относителните имена на тоновете) (John Curven, Agnes Hundoegger, Золтан Кодай, Карл Орф, de: Richard Münnich), метод "Стълбицата" на Борис Тричков,[5][6] а така също ритмична солмизация (Galin–Paris–Cheve,[7] en: Edvin Gordon). Основната цел на метода на Брайнин е развитието на музикалното възприятие у потенциалния слушател на сериозна музика, а също и на професионалния музикант.[8] Известната композиторка София Губайдулина казва, че Брайнин намира един великолепен начин за проникване в детската психика и развива конкретен метод, който "да извади" таланта и възможностите, заложени у детето.[9] Брайнин работи също така в областта на микрохроматиката и в областта на цветния слух.

Брайнин е известен със своите публикации, посветени на постмодернизъма. Той е включващо авторът на философската концепция "Нова класика".[10] [11] [12] [13] [14]

Педагогическа и обществена дейност[редактиране]

В. Брайнин е известен детски педагог по пиано. Сред учениците му има много лауреати на национални и международни конкурси. [15] [16] [17] [18] [19] [20] Въпреки това, неговата основна дейност му е "Развитие на музикалния интелект у децата". В периода 1974-1990 преподава в Музикален колеж в Тираспол и в Московското средно музикално училище "Гнесини"; гост професор във Висшето Музикално училище, Виена (1992), Висшето Музикално училище "Моцартеум", Залцбург (1993) и др. Инициатор, организатор и координатор на Международния Музикален Конкурс Classica Nova™ [21] [22] за музика на 20-ти век, първото издание на който, е посветено на Шостакович – Хановер , 1997 г. – признава [23] в книгата за рекорди на Гинес като най-големия музикален конкурс. В.Брайнин е президент на руската секция на ISME (Международно общество за музикално образование на ЮНЕСКО) [24] и артистичен директор на Musikschule Brainin в Хановер, Бакнанг, Халтерн-ам-Зее, Биккенбах – Германия.[25]

Литературна дейност[редактиране]

Като поет и преводач публикува в различни списания – "Дружба народов", "Знамя", "Огонек", "Новый мир" (Русия), "Partisan Review" (САЩ) и др.

  • Брайнин-Пассек, В. К нежной варварской речи. Стихотворения. Составитель Михаил Безродный. Предисловие Юрия Арабова. — СПб.: Алетейя, 2009. — 94 c. — (Серия «Русское зарубежье. Коллекция поэзии и прозы»). ISBN 978-5-91419-277-5

В периода 1991–2000 г. редовно участва с есета в радио "Свободна Европа" и Би Би Си. Архива на В. Брайнин се пази в Университета в гр. Бремен. Научните трудове и есеистиката му са преведени и публикувани в Австрия, Италия, Германия, Нидерландия, Франция, РЮА и др.[26]

Източници[редактиране]

  • Who is Who in der Bundesrepublik Deutschland (на немски)
  • Tichomirova E. Russische zeitgenössische Schriftsteller in Deutschland. Ein Nachschlagewerk. Hg. von E. Tichomirova unter Mitwirkung von U. Scholz. — München: Verlag Otto Sagner, 1998
  • Maria Gorecki Nowak. The American Bibliography of Slavic and East European Studies 1994. — Publisher: M. E. Sharpe, 1997. ISBN 1563247518
  • Чупринин С. Новая Россия. Мир литературы. Энциклопедический словарь-справочник. В 2 томах. Том 1. — М., Вагриус, 2002, ISBN 5-7905-1662-9
  • Померанцев И. Радио «С»: Книга радиосюжетов. — М.: МК-Периодика, 2002, ISBN 5-94669-019-1 (с. 199)
  • Крымский альбом 2003. Историко-краеведческий и литературно-художественный альманах. Т. 8. — Феодосия-М., 2004 (с. 199)
  • Огрызко В. В. Русские писатели. Современная эпоха. Лексикон. — М., Литературная Россия, 2004, ISBN 5-78090-062-9
  • Чупринин С. Русская литература сегодня. Зарубежье. — М., Время, 2008, ISBN 978-5-96910-292-7 (също и онлайн на руски http://fictionbook.ru/author/sergeyi_chuprinin/zarubeje/)

Бележки и външни връзки[редактиране]

  1. ↑ В.Брайнин-Пассек на интернет страницата на "Век на превода" (на руски)
  2. ↑ http://ru-patent.info/20/75-79/2075785.html
  3. ↑ В. Брайнин. Патент «Способ развития музыкального слуха и устройство для его осуществления»
  4. ↑ Патент RU № 2075785 C1
  5. ↑ Тричков, Б. "Стълбицата". Български метод за съзнателно нотно пеене. — София: Издателство Култура, 1940
  6. ↑ http://www.ubc-bg.com/bg/composer/178
  7. ↑ Chevé, E., Paris, N. Méthode élémentaire de musique vocale. — Paris, 1846
  8. ↑ Brainin Method на youtube
  9. ↑ С.Губайдулина. Предговор към "Курса на музикален език" на В. Брайнин (1991, факсимиле) (1-ва страница), (2-ра страница) .
  10. ↑ В.Брайнин-Пассек. О постмодернизме, кризисе восприятия и новой классике. "Новый мир искусства", Санкт-Петербург, ноябрь 2002
  11. ↑ Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. «Neue Musikzeitung», Regensburg, November 2002 (Anfang)
  12. ↑ Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. «Neue Musikzeitung», Regensburg, November 2002 (Fortsetzung)
  13. ↑ Л.Долгачёва. Новая классика — быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. "Культура", Москва, 1997 (начало)
  14. ↑ Л.Долгачёва. Новая классика — быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. "Культура", Москва, 1997 (край)
  15. ↑ [1]
  16. ↑ [2]
  17. ↑ [3]
  18. ↑ [4]
  19. ↑ [5]
  20. ↑ [6]
  21. ↑ Уеб сайт на международния конкурс Classica Nova
  22. ↑ Classica Nova на уеб сайта на Немския патентното ведомство
  23. ↑ Гинес Световни рекорди Сертификат
  24. ↑ Уеб сайт РОСИСМЕ
  25. ↑ http://brainin.org
  26. ↑ http://brainin.org/Method/method_pro_de/publications_en1.html
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валерий_Брайнин&oldid=5589970“.