Направо към съдържанието

Генадий Манаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генадий Манаков
Руски космонавт
Информация
Роден1 юни 1950 г.
с. Ефимовка, Курманаевски район, Оренбургска област, СССР, (дн. Русия)
Починал26 септември 2019 г. (69 г.)
Националноструснак
Сегашна професиялетец
Званиеполковник от ВВС на Русия
Престой в космоса309 денонощия 11 часа 18 мин
СелекцияГрупа ГКНИИ-2/ЦПК-9 (1985)
МисииСоюз ТМ-10/ Мир, Союз ТМ-16/ Мир
Емблема на мисията
Пенсиониране20 декември 1996

Генадий Михайлович Манаков е летец-космонавт на СССР, Герой на Съветския съюз, полковник (от 1990).

Роден на 1 юни 1950 г. в с. Ефимовка, Курманаевски район на Оренбургска област, Русия. През 1967 г. завършва средно образование. През същата година до 1969 учи в Куйбишевския авиационен институт, минава авиационна подготовка в школата на „Доброволната организация за съдействие на армията, авиацията и флота“ (ДОСААФ) в Куйбишев. От 1969 до 1973 учи в Армавирското висше военно-авиационно училище за летци и противовъздушна отбрана, и го завършил с отличие и златен медал специалност „командна изтребителна авиация“ и присвоена квалификация летец-инженер. През 1985 завършва вечерно факултета по самолетостроене на филиала на Московски авиационен институт в Актюбинск.

От 1969 г. в Съветската армия. През 1969 – 73 е във Военното училище, където усвоява пилотирането на самолетите Л-29, МиГ-15, МиГ-17. На 3 октомври 1973 му е присвоено званието лейтенант. От 13 ноември 1973 г. е летец в 636-и изтребителен авиационен полк (ИАП) на 9-а дивизия ПВО, Краматорск Донецка област, Киевски окръг на ПВО. От 25 ноември 1974 г. е летец в 894-ти полк на 19-а дивизия ПВО. От 17 март 1975 г. е старши летец в 636-и полк на 9-а дивизия на 8-а отделна армия на ПВО, Краматорск. Усвоява пилотирането на самолет Су-15ТМ. На 24 април 1975 придобива квалификация „военен летец – 3-ти клас“. От 5 ноември 1975 г. е старши летец в 865-и полк на Далекоизточния окръг по ПВО, Елизово Камчатска област. На 8 декември 1975 му е присвоено званието старши лейтенант и квалификация „Военен летец – 2-ри клас“. От 14 юни 1976 е заместник командир на авиационна ескадрила по политическата част в същия полк. От 23 април 1977 г. е „Военен леёец 1-ви клас“.

На 13 август 1978 г. му е присвоено званието капитан. От 9 август 1978 е заместник командир на авиационна ескадрила по политическата част на 153-ти полк на 16-и корпус на ПВО на Московски окръг ПВО, Моршанск Тамбовска област. На 21 декември 1979 е изпратен на подготовка в 267-и Център по изпитания на авиационна техника и подготовка на летци-изпитатели. На 27 август 1980 г. става „Летец-изпитател 3-ти клас“ На 5 март 1981 е произведен в майор, на 24 април 1984 – подполковник и на 10 декември 1990 – полковник. От 29 декември 1983 е „Летец-изпитател 2-ри клас“, от 11 декември 1987 – „Летец-изпитател 1-ви клас“, а от 20 декември 1990 г. – „Космонавт 2-ри клас“.

На 4 юли 2000 със заповед на Министъра на отбраната на Русия е уволен в запаса.

Общия му нальот е повече от 1620 часа, усвоил 42 типа и модификации самолети, инструктор по парашутно-десантна подготовка във ВВС, направил 248 скока с парашут.

За времето на службата си усвоил пилотирането на самолетите МиГ-21, МиГ-23МЛ, МиГ-23П, МиГ-25, МиГ-27К, МиГ-27Д, МиГ-29, Су-15ТМ, Су-17М-3, Су-22М-3, Су-25, М-17.

Космическа подготовка

[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 Генадий Манаков е избран в Държавния научноизследователски институт (ГКНИИ) за работа по програмата „Буран“. Минал успешно медицинското изследване в Централната военна научноизследователска авиационна болница (ЦВНИАГ) и получава заключение от Централнаталекарска летателна комисия (ЦВЛК) през юни 1985. На 2 септември 1985 с решение на Държавната междуведомствена комисия (ГМВК) е избран за кандидат за космонавт от ГКНИИ ВВС. От ноември 1985 до май 1987 преминава общокосмическа подготовка в Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) „Ю. Гагарин“, през май 1987 му е присвоена квалификацията космонавт-изпитател. Заради спирането от изпълнение на програмата „Буран“ на 8 януари 1988 със заповед на Министъра на отбраната на СССР е зачислен във 2-ра група на отряда на космонавтите на ЦПК ВВС на длъжност космонавт-изпитател. Започва подготовка по програмата за полети на орбиталния комплекс (ОК) „Мир“. От февруари до септември 1989 се подготвя за полет до ОК „Мир“ като командир на резервния екипаж, заедно с Генадий Стрекалов и Виктор Заболотский.

От септември 1989 до януари 1990 се подготвя по програмата на 6-а основна експедиция на ОК „Мир“ като командир на дублиращия екипаж, заедно с Г. Стрекалов. През април до юли 1990 се подготвя по програмата на 7-а основна експедиция на ОК „Мир“ като командир на основния екипаж, отново с Г. Стрекалов.

Първи полет в космоса

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 август 1990 г. стартира в космоса като командир на екипажа на транспортния кораб „Союз ТМ-10“ по програмата на 7-а основна експедиция на орбиталния комплекс „Мир“ и програмата на съветско-японския космически полет, заедно с Г. Стрекалов.

Лична позивна „Вулкан-1“. Става 229-ия човек в света и 69-и в СССР, излязъл в околоземна орбита.

По време на полета изпълнил обширна програма, на 29 октомври 1990 извършва излизане в открития космос с продължителност 2 часа 45 минут за ремонт на външния люк на шлюзовата камера на модула „Квант-2“. С помощта на щипки успява да затворр люка, но не успява да го отремонтира [1].

На 10 декември 1990 се завръща на Земята заедно с Г. Стрекалов и японския космонавт Тоехиро Акияма.

Продължителността на полета е 130 денонощия 20 часа 35 минути 51 секунда.

Втори полет в космоса

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 февруари 1992 започва подготовка по програмата на 12-а основна експедиция (ОЕ-12) на ОК „Мир“ като командир на резервния (трети) екипаж, заедно с Александър Полещук. През март 1992 дублиращия екипаж (Валерий Корзун и Александър Лавейкин) е разформирован, и екипажът на Г. Манаков е назначен за дублиращ (втори) екипаж на ОЕ-12. В състава на екипажа по програмата на руско-френския полет е включен френския космонавт Жан-Пиер Еньоре, подготовката преминава през март – юли 1992. От 16 септември 1992 до 10 януари 1993 г. провежда подготовка за полет по програмата на 13-а основна експедиция (ОЕ-13) на ОК „Мир“ като командир на основния екипаж, заедно с А. Полещук. Корабът „Союз ТМ-16“ стартира на 24 януари 1993 г. с екипаж: командир – Г. Манаков, бординженер – А. Полещук.

Персонална позивна „Вулкан-1“.

По време на полета извършва две излизания в открития космос: на 19 април 1993 с продължителност 5 часа 25 минут за прхвърляне на слънчеви батерии по модула „Квант“ и на 18 юни 1993 с продължителност 4 часа 33 минути за пренасяне на други слънчеви батерии от модула „Кристал“ на модула „Квант“.

На 22 юли 1993 се завръща на Земята заедно с А. Полещук и Жан-ПИер Еньоре (Франция).

Продължителността на полета е 179 денонощия 0 часа 43 минути и 46 секунди.

От 14 февруари до август 1995 се подготвя за полет по програмата на 20-а основна експедиция (ОЕ-20) като командир на дублиращия екипаж, заедно с Павел Виноградов и шведския космонавт Арне Фулесанг.

От октомври 1995 до юли 1996 се подготвя по програмата на 22-ра основна експедиция (ОЕ-22), руско-американска експедиция NASA-3 и „Касиопея“ като командир на основния екипаж, заедно с П. Виноградов, Джон Блаха (САЩ) и Клоди Андре-Деше (Еньоре) (Франция). На 9 август 1996 му е открит микроинфаркт на миокарда на задната стена на сърцето по време на предполетното медицинско изследване. На 12 август 1996 е заменена руската част от екипаж на ОЕ-22 с дубльорите (Валерий Корзун и Александър Калери).

На 20 декември 1996 е отчислен от отряда на космонавтите по здравословни причини.

Работа в Центъра за подготовка на космонавти

[редактиране | редактиране на кода]

От 20 декември 1996 е началник на 32-ри отдел на 3-то управление на Руския държавен научноизследователски институт на ЦПК „Ю. Гагарин“ (РГНИИ ЦПК).

От 27 ноември 1997 г. е началник на 2-ро управление на РГНИИ ЦПК.

На 4 юли 2000 със заповед на Министъра на отбраната на Русия е уволен в запаса.