Грумази
| Грумази Грумази | |
| — село — | |
 Къщи в селото | |
  Грумази | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Селечка планина |
| Надм. височина | 1178 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Грумази в Общомедия | |
Грумази (на македонска литературна норма: Грумази) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е типично високопланинско, разположено в Селечката планина източно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1607 година жителите на Грумази взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2160 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг.[1] В 1610 година местните жители Пане Тодор, Петко Стале, Марко Пройко, Стойко Матея, Стойко Митан и Годе Петко дължат 2000 акчета при същата лихва на вакъфа на Ахмед паша.[2] През 1621 година в Грумази са записани 4 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[3]
Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[4]
В XIX век Грумази е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грумази има 80 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брумази е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[6]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грумази има 56 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война един човек от Грумази е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 2.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 29.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 25 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
| |||||||||||
