Густав Нахтигал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Нахтигал
немски военен лекар
Густав Нахтигал 
Роден: 23 февруари 1834
Айхщат, Саксония-Анхалт, Кралство Прусия
Починал: 20 април 1885  (на 51 години)
Лас Палмас, Испания

Густав Нахтигал (на немски Gustav Nachtigal) (23 февруари 1834 - 20 април 1885) немски военен лекар, колонизатор, изследовател на Африка.

Ранни години 1834-1869[редактиране | edit source]

Роден в градчето Айхщат (Eichstedt), близо до град Стендал в провинция Саксония-Анхалт в семейство на лютерански пастор.[1] Завършва медицина в университетите в Хале, Вюрцбург и Грайфсвалд и започва практика като военен лекар. През 60-те години на ХІХ в. поради здравословни проблеми заминава за Алжир, а след това за Тунис и там продължава своята медицинска практика като придворен лекар на туниския бей. Там Нахтигал се среща с друг германски пътешественик – Герхард Ролфс, който му предлага да изпълни молбата на пруския крал, като предаде кралски подаръци на владетеля на държавата Борну.[1]

Експедиционна дейност 1869-1874[редактиране | edit source]

През януари 1869 г., официално като германски емисар по поръчение на крал Вилхелм І тръгва от Триполи на юг, без да предполага, че пътешествието му ще продължи близо шест години. След като достига до Марзук (25°55′ с. ш. 13°55′ и. д. / 25.916667° с. ш. 13.916667° и. д.) му се налага чатиримесечно чакане на попътен керван, с който да продължи пътя си и той използва тази принудителна почивка, като става пръвият европеец, който прониква и изследва масива Тибести (3415 м). Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. След четирите месеца прекарани в Тибисти Нахтигал се завръща в Марзук и продължава своето пътешествие.

От Марзук Нахтигал се отправя на юг към езерото Чад, като пръв пресича Сахара през пустинята Билма (18° - 20º с.ш., 12° - 16º и.д.) и пристига в столицата на Борну. След като връчва кралските подаръци на местния владетел и завършва официалната си дейност, Нахтигал продължава своята изследователска дейност, като остава в областта почти три години. Опитва се да събере повече сведения за областта Вадаи, като попътно се опитва да изясни съдбата на изчезналите германски изследователи Едуард Фогел и Карл Мориц фон Бойрман. През този период неколкократно изследва езерото Чад (12 - 26 хил. км2). През 1871 г. изследва областите Канем и Борку на североизток от езерото, а през 1872 г. – областта Багирми на югоизток от него.

През 1873 г. Нахтигал узнава, че във Вадаи има нов управител, който не е настроен враждебно към чужденците и решава да осъществи своя отдавна замислен план – да се върне обратно през Източен Судан. Същата година тръгва на изток от езерото и достига до Абеше (13°50′ с. ш. 20°50′ и. д. / 13.833333° с. ш. 20.833333° и. д.) столицата на Вадаи, като по пътя открива езерото Фитри (12°47′ с. ш. 17°31′ и. д. / 12.783333° с. ш. 17.516667° и. д.)и вливащата се от изток в него река Бата. Почти година Нахтигал преживява във Вадаи и изяснява съдбата на Фогел и Бойрман. От Вадаи продължава на изток, пресича платото Дарфур и през август 1874 г. достига до Ел Обейд, а от там до река Нил и по нея се спуска до Средиземно море. В периода 1879-1889 е публикуван тритомния му труд: "Sahara und Sudan", Bd. 1-3, Berlin-Leipzig, 1879-1889.

Дипломатическа и колонизаторска дейност 1880-1885[редактиране | edit source]

През 1880 г., след кото Франция създава протекторат в Тунис, Нахтигал е изпратен от Германската империя като консул в Тунис и изпълнява тази длъжност до 1884 г.

През 1884 г. е изпратен като германски комисар с кораб в Гвинейския залив и от 5 до 11 юли 1884 г. установява германски протекторат над тереториите на днешните страни Того и Камерун.

По време на всичките свои пътувания той педантично записва подробно маршрутите, по които минава и обработва почти на 100% още в движение всички събранин данни за географията, историята и културата на страните. Живо се интересува и практикува тропическа медицина. Радетел е за премахване на робството и търговията с роби.

Умира на 20 април 1885 г. на борда на кораба "Мове" на юг от Канарските о-ви. Погребан е в Лас Палмас, а през 1888 г. тленните му останки са пренесени в Камерун.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Sahara and Sudan: The Results of Six Years Travel in Africa. // 1879-1889. Посетен на 2013-10-02.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Nachtigal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.