Драган Малешевич Тапи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драган Малешевич Тапи
Роден 22 януари 1949 г.(1949-01-22)
Белград, Югославия
Починал 29 октомври 2002 г. (на 53 г.)
Белград, Сърбия
Националност Флаг на Сърбия Сърбия

Драган Малешевич Тапи (на сръбски: Драган Малешевић Тапи; Белград 1949–2002) е един от водещите художници на хиперреализма на сръбски стил. По професия е икономист.

Живот[редактиране | edit source]

Драган Малешевич Тапи е роден във Белград през 1949 г. В началото на младостта си, той започна да рисува като самоук. Кариера на боядисване му започва, когато той беше на седем години, във фоайето на сграда, намираща на Хилaндaрска улица номер 4 в Белград. Той копира комикс „Три дяволчета“, които баща му, журналист, e му донесил от натискане на "Политика", преди да този комикс ще се появи в вестникарските будки. Билети за първата си самостоятелна „изложба“, която се проведе на входа на сграда си, струваше пет динара за деца и десет динара за възрастни. През 1985 г. делата му, заедно с делата на Mицa Попович и Oля Иванйцки, бяха публично показани, в групова изложба в Ровинй, където продължава да показва творбите му през следващите пет години. Решаващият момент за кариерата на рисуването е продажбата на някои от първите си картини в Прийко Prijeko галерия - Дубровник през 1987 г. Първата картина на Тапи е била продадена на германски турист за 8 000 германски марки, въпреки че художникът на първо попита за нея 50 000 долара. От този момент, нататък, той подравнени живота си на неговия талант. След само две години, списание „Art News“ го включи сред седем най-добрите хиперреализми в света.

През 80-те и 90-те години на миналия век, картините му погълнат голямо вниманието на медиите, и това беше последвано от множество независими и групови изложби в цяла родината си и в чужбина: САЩ, Куба, Белгия, Франция, Великобритания, Германия, Швейцария, Гърция, Кипър, България, Хърватия, Черна Гора, Македония, Русия, Китай, Япония... Картини на Tапи се намират в многобройни частни колекции, като тази на бившия президент и държавен секретар на САЩ Джордж Х. У. Буш и Хенри Кисинджър, отидащ препсеи на Япония Какуей Танака, както и много други обществени личности от цял свят, но също така и в обществени колекции, включително и колекция на Бяла Къща. През 2000 г. американският щат Джорджия обяви Драган Малешевич Тапи като почетен гражданин на Джорджия. За съжаление на света на боядисването и любителите на изобразителното изкуство, внезапната и ранната смърт на художника през 2002 г. не му позволяваше да показва вече подредени изложби в музеи и галерии като Пеги Гугенхайм музей.

Арт[редактиране | edit source]

Съвременните критици са помисли за Драган Малешевич Тапи като представителен лидер на хиперреализма и магическият реализъм. Част от критиката оценява рисуването му като еклектичен и илюзионистен.

Рисуваше масла върху платно и дърво, а техниката му беше подобна на тази, която беше разработена от великите учители, особено на Ян ван Ейк и Салвадор Дали. Благодарение на този специална наречена техника по рисуване, неговите картини са на високо ниво на материализация. Както той рисуваше само видимите неща, много прецизно, той е запазил духа на оптимизъм и радост от живота. За някои критици това е специфичността на „Тапи“ стил. Голямата част от критици са съгласни, че рисуване на Тапи е получено от съвършенство на техника и че художествен език на Тапи е разбираемащ за глобална публичност на изобразителното изкуство. Въпреки това, работата му обхваща много по-широк спектър. За разлика от своите картини, някои от тези творби са все още неизвестни на широката общественост, но е важно да се отбележи, че той се е занимавал с скулптура през последните години на творческата си продукция. Картини на Тапи доминират със сцени от всекидневния живот, изобразени с почти фотографска точност. Също така рисуваше пейзажи, жанрови композиции, натюрморт, женски актове... Някои от картините са исторически, религиозни или със социални мотиви, също като сцени с примес на нереално.

Това със сигурност, може да се каже, че Taпи е един от най-известните и популярни сръбски художници, с неговите картини достига зашеметяващите няколко стотици хиляди щатски долари и неговите копия се продават по целия свят. По време на живота си, той рисува около стотина картини, включително и най-популярните: Поле на щастието, Лебеди, Венецуела, 18тата дупка, Гараж, Духът на Тесла, Анна Бах, Борба на Турция, Родезия, Радостта от несъстоятелност (върху корицата за името на компилация „Има нека тајна веза“ за групата Бијело Дугме), Warm-Cold (върху корицата за името на компилация „Най-доброто от Оливър Мандич“), Бандата на Жика (Горан Брегович корицата на компактдиска Музика за филми), Bliher и т.н.

Taпи и масонството[редактиране | edit source]

В сръбската публичната сфера, успоредно с артистична сфера, Taпи внимателно изградена името си като един от най-влиятелните масони в страната. През 1990 г., заедно с хора с еднакви възгледи, Taпи ревитализира югославската Голямата Ложата, и се превръща в един от най-големите публични изразители на масонството. Когато той умира, е бил 33-та степен масон, на действащото Cуверен Голямат Командир на Висшия съвет на Сърбия, 33 º Античният и Приет Шотландски ритуал на масонството. След неговата внезапна смърт, Велика народна ложата на Сърбия формира нова ложата, на име, в негова чест, Драган Малешевич Тапи.

Самостоятелни изложби[редактиране | edit source]

  • 1989 г. Музеят във Бор
  • 1991 г. Югославската художествена галерия, Белград
  • 1992 г. Св. Стефан Галерия - Черна гора; Галерия Панорама, Niš; Музей на Войводина, Нови Сад; Галерия Шотландскит обряд, Лос Анджелис, САЩ; Милош Палас, Пожаревац; Леонардо галерия в Белград; Кафе галерията „Градина в Белград;
  • 1993 г. Херцег Нови; ICC Арт Галерия Лимасол, Кипър
  • 1994 г. Хотел Витоша, София, България; Културен център на Котор; Културен център на Подгорица
  • 1995 г. Кафе галерията Кикинда; Галерия Рената, Сомбор; Музеят на град Белград-галерия, Белград.
  • 1996 г. Изложба на картината „О, моите хора!“ в югославската Арт галерията в Белград; Народен театър „Зоран Радмилович - Зайчар;
  • 1997 г. Арт Галерия „Руския дома“ в Белград
  • 1999 г. Културен център на Скопие, Македония, Св. Стефан Галерия - Черна гора
  • 2001 г. Музей на Войводина, Нови Сад; Св. Стефан Галерия - Черна гора; „Гранд“ Хотел-Копаоник

Колективни изложби[редактиране | edit source]

  • 1986 г. Музеят в Ровинй
  • 1987 г. Галерия Студии номер 57 - Прийко галерия - Дубровник;
  • 1989 г. Кейт Грийн Галерия, Парк Авеню, Ню Йорк
  • 1990 г. Леонардо галерия в Белград.
  • 1992 г. Галерия Роза в Белград
  • 1994 г. Галерия „Пикасо“, Панчево; „Град“ Галерия, в Белград.
  • 1995 г. Галерия „Пикасо“, Панчево.
  • 1996 г. Югославската Арт галерията в Белград; Белградски музей на съвременно изкуство, изложба „Никола Тесла“, павилион Цвийета Зузорич, Белград.
  • 2000 г. Югославската Арт галерията в Белград.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dragan Malešević Tapi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.