Ешерихия коли O104:H4

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
E.-coli-growth.gif
Размножаващи се бацили
Escherichia coli

Ешерихия коли (лат. Escherichia coli) O104:H4 е рядък ентерохеморагичен щам на бактерията Ешерихия коли и е причинителят на Хемолитично-уремичната епидемия от 2011.[1] От името на бактерията изпъкват няколко елемента: буквата "O" според серотипната класификация обозначава присъствието на липополизахаридния антиген на клетъчната стена; докато "H" обозначава присъствието на антигена за флагелум (камшиче).

Геномната секвенция извършена в Пекинския Геномен Институт в Шънджън през 2001 е показала, че щамът притежава някои ентероагрегативни качества, най-вероятно придобити чрез хоризонтален генетичен обмен [2][3][4]. Освен това, според специалистите от същия институт, бактерията принадлежи към "нов супер-токсичен щам." Единствената предишна документирана епидемия с Е. Коли О104:H4 е през 2005 година в Корея и причината била в замърсени с бактериите хамбургери[5]. Най-вероятно подобният щам Escherichia coli O104:H21 е предизвикал епидемията от хеморагичен колит в Монтана през 1994.[6] [7]

Заболяване[редактиране | edit source]

Заболяването протича бързо след по-малко от 0.5-2 дни инкубационен и латентен период[8]. В най-острата си форма болестотворният бацил предизвиква хемолитично-уремичен синдром (ХУС, HUS)[9] или системни кръвоизливи, дължаши се на постдиарична тромбозна тромбоцитопенична пурпура (ТТП)[10]. При близо 5-10% от случаите настъпват сериозни усложнения, които могат да доведат до остра бъбречна недостатъчност, сърдечни и мозъчни инфаркти, системни органови инфаркти и смърт[8]. При класическата форма на хемолитично-уремичния синдром освен остра бъбречна недостатъчност, се наблюдава акутна анемия поради повреда поради разкъсване на еритроцитите, както и пад на броя на тромбоцитите поради секвестиране в системни кръвоизливи.

Епидемиология[редактиране | edit source]

Резервоар на инфекцията са заразени животни: крави[11], коне и прасета. Пренасянето (вектор) на микроорганизмите до човека е фекално замърсяване[12] на хранителни продукти. Крайният гостоприемник може да стане и заразоносител и да предаде заболяването чрез физически контакт. Най честите заразени храни са непастьоризирано мляко и сирена от необработено мляко, полусурово (ал'Англе) мляно говеждо месо, както и по-рядко пресни плодове и зеленчуци. Веоятността от заразяване след консумация на заразена кайма е най-висока поради размесването на патогенните микроорганизми във вътрешността. Това размесване дава възможност при недостатъчна топлинна обработка за оцеляване на топлоустойчивите бактерии. Цяло парче месо, замърсено на повърхността, дори и да не достигне във вътрешните си слоеве летална температура, се подлага на директен огън и има по-добри шансове за стерилизация. За разлика от други грам негативни бацили като салмонелата, инфекциозната доза е ниска и е възможно да се причинят свръхостри епидемии. Бактериалният обмен на гени между различните щамове, познат под името хоризонтален генетичен обмен, е основната причина за вирулентизиране на щамове, които допреди не са били болестотворни.

Клинична картина[редактиране | edit source]

Заразените с този щам бактерии е вероятно да изпитат широк спектър симптоми от стомашни спазми и остра диария с ярко кръвоотлагане в изпражненията и по-рядко мелена, до обезводняване, невисока температура рядко надхвърля 37.5  - 38.5°C[8], а в най-крайна форма - прекъсване функцията на бъбреците, системни кръвоизливи, сепсис, инсулти, епилептични припадъци и дори смърт. Остротата на симптомите зависи от възрастта и общото физическо здраве на пациента. Обикновено най-малките (0-5 год) и най-възрастните (65+ год) пациенти прекарват заболяването най-тежко. При децата става въпрос за по-лесно обезводняване поради относителната диспропорция между обема и повърхността на тялото; а при възрастните - поради обремененост с други заболявания, недохранване, и сенилна имунна система[8].

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението на тази болест е консервативно, което се обяснява от рисковете и усложненията при агресивна терапия. Не се препоръчват антибактериални мерки (нито бактерицидни, нито бактериостатични). Антибиотиците не бива да се използват, поради елиминиране на чревната флора от местни конкурентни организми, които се борят с нашествениците отвън. Освен това, антибиотиците разрушават клетъчната стена, което води до изпускане на огромно количество веротоксини, което може да надделее на способността на организма да оцелее. Някои проучвания са оптимистични за използуването на антибиотика rifampicin за контрол на Escherichia coli O157:H7, но не и Е. коли O104:H4. [13] Също така не се препоръчва използуването на антидиарийни препарати (лоперамид, дифеноксилат, парегорик, кодеин, морфин), за да се позволи на организма да изхвърли бактериите и най-вече токсините произведени от тях[14]. Консервативна терапия с големи обеми венозни и орални течности, хемодиализа, кръвопреливане с компонентите според нуждата на пациента и антипиретични средства е предпочитаната терапия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. EHEC O104:H4, causing a severe outbreak in Germany (May 2011)
  2. BGI Sequences Genome of the Deadly E. coli in Germany and Reveals New Super-Toxic Strain. // BGI, 2011-06-02. Посетен на 2011-06-02.
  3. David Tribe. BGI Sequencing news: German EHEC strain is a chimera created by horizontal gene transfer. // 2011-06-02. Посетен на 2011-06-02.
  4. Maev Kennedy and agencies. E. coli outbreak: WHO says bacterium is a new strain | World news. // guardian.co.uk. Посетен на 2011-06-04.
  5. "A Case of Hemolytic Uremic Syndrome Caused by Escherichia coli O104:H4", Yonsei Medical Journal, Vol. 47, No. 3, pp. 437 - 439, 2006
  6. Center for Disease Control (USA). (1995). Morbidity and Mortality Weekly Report 44(27):501–3
  7. Outbreak of Acute Gastroenteritis Attributable to Escherichia coli достъпната он-лайн статия от предишния източник във формат pdf на английски език
  8. а б в г Escherichia coli O157:H7 and other Shiga toxin-producing Escherichia coli (STEC), Амеркански център за контрол и превенция на заболяванията, National Center for Zoonotic, Vector-Borne, and Enteric Diseases
  9. Karch H, Tarr P, Bielaszewska M. Enterohaemorrhagic Escherichia coli in human medicine.. // Int J Med Microbiol 295 (6-7). 2005. DOI:10.1016/j.ijmm.2005.06.009. с. 405–18.
  10. Woo Kyun Bae, Youn Kyoung Lee, Min Seok Cho, Seong Kwon Ma, Soo Wan Kim, Nam Ho Kim, and Ki Chul Choi. A Case of Hemolytic Uremic Syndrome Caused by Escherichia coli O104:H4. // Yonsei Med J 47 (3). 2006-06-30. с. 437–439. Two sentences were taken from this source verbatim.
  11. Outbreak of Acute Gastroenteritis Attributable to Escherichia coli, MMWR, July 14, 1995 / 44(27);501-503
  12. http://www.epa.gov/katrina/fecal.html
  13. Role of rifampicin in limiting Escherichia coli O157:H7 Shiga-like toxin expression and enhancement of survival of infected BALB/c mice, Elias A. Rahal1, a, Natalie Kazzia, Ali Kanbara, Alexander M. Abdelnoora and Ghassan M. Matar, International Journal of Antimicrobial Agents 37(2), 2011-02; 135-9.
  14. http://www.cdc.gov/ncidod/dbmd/diseaseinfo/escherichiacoli_g.htm#What%20is%20Escherichia%20coli%20O157:H7 Centers for Disease Control and Prevention, Last Accessed August 1, 2007

[[Категория:Бактериални инфекции]̀jdregfdd4ereotiuymuirftredfedu7kjuhyderyhgfdas]