Интерсити Експрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази страница се отнася за немския свръхскоростен влак. За други свръхскоростни влакове вижте свръхскоростен влак (пояснение).
ICE 3 близо до Инголщад

Интерсити експрес (ICE, на английски: Intercity Express  — междуградски експрес) е система от свръхскоростни влакове на немските железници (Дойче Бан). В момента в употреба има 259 влакови композиции в пет различни версии на ICE, на име ICE 1 (пуснати през 1991 г.), ICE 2 (1996), Ice T (1999), ICE 3 (1999) и ICE TD (2001-2003 г., обратно в експлоатация 2007 г.). ICE 3, включително и неговите варианти, е направен от консорциум, ръководен от Bombardier и Siemens.

Освен в Германия, влаковете може да се видят и в съседни страни. Има, например, една линия ICE до Базел и Цюрих. ICE 3 влакове вървят до Лиеж и Брюксел и с по-ниска скорост до Амстердам в Холандия. На 10 юни 2007 г. е открита нова линия между Париж и Франкфурт, съвместна с експресите ICE и TGV.

История[редактиране | edit source]

ICE 1
ICE 2

Дойче бан започва серия от проучвания през 1985 г. с помощта на тест-[влакa]] InterCityExperimental (наричан още "ICE-V"). ICExperimental е бил използван като влак за проучвания и високи скорости, с него е направен нов световен рекорд от 406.9 км/ч на 1 май 1988 г. Влакът е пенсиониран през 1996 г. и се заменя с нова проучвателна единица, наречена ICE S. Мрежата на ICE е официално открита на 29 май 1991 г. със сближаване на новопостроената гара Касел-Вилхелмсхьое в различни посоки.

Първо поколение[редактиране | edit source]

ICE 1 е първата серия на високоскоростните влакове и първият от вече петте вида междуградски експреси.

Влаковете са с дължина до 411 м и до 800 места, най-дългите единици ICE, които са били построявани. Един от 60-те броя остава до голяма степен разрушен от катастрофата в Eschede през юни 1998 г. Останалите 59 единици са възстановени между 2005 и 2008 г. и ще се кандидатират за още 10 до 15 години.

Второ поколение[редактиране | edit source]

Голямият успех на ICE 1 не разочарова Дойче бан, но вагоните му не могат да се разделят и затова често пътува полупразен. В края на 90-те години е разработен ICE 2 с двe мотриси и според пътя и натоварването пътува като цялостен или полувлак. Понякога ICE 1 се използват като добавка за ICE 2.

Трето поколение[редактиране | edit source]

ICE 3

Дойче бан прави голяма крачка в техниката с развитието на ICE 3.

ICE 3 е третата серия немски експреси като в Германия достигат 300 км/ч, а във Франция до 320 км/ч. Между 1999 и 2004 г. са направени 50 броя. В края на 2008 г. са произведени мотриси от клас 407, които влизат в употреба 2011/2012 г., тъй като нов ICE 3 ще се включи към фамилията на Интерсити експрес.

ICE TD и ICE T[редактиране | edit source]

Едновременно с ICE 3, Siemens разработва и влакове с технология на въртене, като голяма част е от техническия проект на ICE 3. Клас 411 и 415 (ICE T) и клас 605 (ICE TD) са били построени с подобен вътрешен и външен дизайн. Те са специално предназначени за дълги железопътни линии, но не са подходящи за високи скорости. ICE-TD работи с дизелова тяга. Двата модела могат да се управляват съвместно, но това не се извършва рутинно.

Дестинации[редактиране | edit source]

Линии на ICE

Линии Север-Юг[редактиране | edit source]

  1. От Хамбург - Хамбург-Алтона през Хановер - Касел-Вилхелмсхьое - Фулда - Франкфурт - Манхайм или през Карлсруе - Фрайбург до Базел (ICE линия 20) или направо на Щутгарт (ICE линия 22)
  2. От Хамбург-Алтона - Хамбург и Бремен през Хановер - Касел-Вилхемсхьое - Фулда - Вюрцбург или през Нюрнберг-Инголщад или Донаувьорт - Аугсбург до Мюнхен (ICE линия 25)
  3. От Хамбург - Хамбург-Алтона през Берлин-Спандау - Берлин - Берлин Юг - Лайпциг - Нюрнберг или през Аугсбург или Инголщад до Мюнхен (ICE линия 28)
  4. От Берлин Запад през Берлин - Берлин-Спандау - Брауншвайг - Касел-Вилхелмсхьое - Фулда - Франкфурт - Манхайм или през Карлсруе - Фрайбург до Базел(ICE линия 12) или през Щутгарт - Улм - Аугсбург до Мюнхен (ICE линия 11)
  5. От Амстердам или Дортмунд през Дуисбург - Дюселдорф - Кьолн - Летище Франкфурт - Манхайм или през Карлсруе - Фрайбург до Базел (ICE линия 43) или през Щутгарт - Улм - Аугсбург до Мюнхен (ICE линия 42)
  6. От Амстердам - Дуисбург - Дюселдорф (ICE линия 78) или от Брюксел - Аахен (ICE линия 79) през Кьолн - Летище Франкфурт - Франкфурт - Вюрцбург - Нюрнберг до Мюнхен(минава, но не гарира в Инголщад, ICE линия 41)

Линии Запад-Изток[редактиране | edit source]

  1. От Берлин Запад през Берлин - Хановер - Билефелд - Хам или през Дортмунд - Есен - Дуисбург - Дюселдорф до Летище Кьолн / Бон или през Хаген - Вупертал - Солинген - Кьолн до Бон (ICE линия 10)
  2. От Дрезден(с някои влакове от Берлин) през Лайпциг - Ерфурт - Фулдa - Франкфурт или през Летище Франкфурт - Майнц до Висбаден или (извън пиковите услуги) през Дармщат - Манхайм - Кайзерслаутерн до Саарбрюкен (ICE линия 50)
  3. От Дрезден през Лайпциг - Ерфурт - Касел-Вилхелмсхьое - Падерборн - Дортмунд - Есен - Дуисбург - Дюселдорф до Кьолн (IC / ICE линия 51)

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Intercity-Express“ и страницата „Intercity-Express“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.