Карл Богданович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карол Бохданович
руско-полски изследовател
Роден: 29 ноември 1864
Люцин, Витебска губерния
Починал: 5 юни 1947  (на 82 години)
Варшава, Полша

Карл Иванович Богданович или Карол Бохданович ( на руски : Карл Ива́нович Богдано́вич ; полски : Karol Bohdanowicz) (29 ноември 1864 - 5 юни 1947) полски геолог, минен инженер, пътешественик, извършил множество геоложки и физикогеографск изследвания в Азия.

Ранни години 1864-1886[редактиране | edit source]

Роден в Люцин, Витебска губерния (сега в Беларус). През 1882 завършва Нижегородската военна гимназия, а през 1886 - Петербургския минен институт. От завършването на института до 1919 извършва геоложски изследвания в Европейска Русия, Средна и Централна Азия, Сибир, Кавказ, Камчатка, Иран и Североизточен Китай.

Експедиционна дейност 1886-1901[редактиране | edit source]

Експедиция в Туркменистан и Иран 1886-1888[редактиране | edit source]

През 1886-1888 изследва 300 км от северния склон на хребета Копетдаг (3117 м), Туркмено-Хорасанските планини (3314 м, разположени на югозапад от Копетдаг), северните и централни части на планината Елбурс (5604 м) и северните райони на пустинята Деще-Кевир.

Експедиция в Централна Азия 1889-1891[редактиране | edit source]

През 1889-1891 участва в качеството си на геолог в „Тибетската експедиция“ на Михаил Певцов. През пролетта на 1889 тръгва от западния ъгъл на езерото Исък-Кул, достига на юг до селището Актала (38°30′ с. ш. 76°00′ и. д. / 38.5° с. ш. 76° и. д.) и от там продължава на запад. Пресича Кашгарския хребет (7719 м) на юг от масива Конгур (7719 м), обхожда от север, запад и юг масива Музтагата (7546 м) и там открива група ледници. Връща се обратно в Яркенд, където се присъединява към експедицията. В края на лятото, отново самостоятелно, тръгва от оазиса Каргалик на юг. Достига до хребета Тизнаф (5360 м), завива на запад, пресича хребета Тохтакорум (5419 м), достига до горното течение на река Яркенд и по нея се спуска до селището Ния.

През февруари и март 1890 в западната част на Кунлун открива силно разчлененият хребет Карангутаг (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река Юрункаш, по двете страни на хребета Музтаг – сложна система от неголеми планински хребети. По река Юрункаш се спуска до оазиса Хотан и от там се придвижва до Ния. В резултат от своите три самостоятелни маршрута Богданович установява основните черти на орографията на Западен Кунлун, установява дъгообразната извивка на неговите хребети, силната им разчлененост, наличието на "диагонално-напречни долини" и открива връзката между Кунлун и Памир.

Експедиция в Южен Сибир 1893-1895[редактиране | edit source]

През 1893-1895 извършва геоложки изследвания покрай трасето на Трассибирската ж.п. линия, между 87° и 103ºи.д. Изследва Кузнецки Алатау (2178 м), проследява целия северен склон на Източните Саяни от река Абакан до границата с Китай (около 800 км). Дава първото описание на големия Иркутски (Черемховски) въглищен басейн.

Експедиция в Далечния Изток и Камчатка 1895-1898[редактиране | edit source]

През 1895 по поръчение на министерството на земеделието и държавното имущество възглавява експедиция за изучаване геоложкия строеж на охотското крайбрежие и Камчатка, която продължава три години. Като топограф в експедицията е назначен щурмана Николай Николаевич Лелякин.

В края на ноември 1896 тръгват от Николаевск на Амур, преминават край езерото Орел и през януари 1897 достигат до устието на река Уда. През април двамата се изкачват по един долен ляв приток на Уда и изследват най-южните части на хребета Джугджур на повече от 100 км. През юни и юли експедицията се изкачва по Уда и открива Майския хребет (вторично, 2020 м, между реките Уда и Мая). В края на юли от устието на Уда отрядът тръгва на североизток по брега, като междувременно са открити няколко находища на злато. Между река Уда и селището Аян Богданович и Лелякин откриват дългия 225 км Крайбрежен хребет (1662 м). От Аян се прехвърлят в Охотск, където се разделят. От там през януари 1898 Богданович се връща обратно в Аян, като изследва цялото крайбрежие и югоизточните сконове на Джугджур на протежение от 550 км. Лелякин от Охотск поема на изток към Тауйския залив, като описва и точно картира неговата източна част – залива Одян и затварящият го от юг п-ов Кони. Още по-на изток Лелякин описва и картира залива Забияк и п-ов Пягин.

От Аян Богданович се прехвърлил в устието на река Тигил на западното крайбрежие на п-ов Камчатка. Изкачва се по Тигил до изворите ѝ, където открива ледници от висящ тип, тръгва на югозапад по билото на Средищния хребет (3621 м) и достига до изворите на река Облуковина. По пътя открива угасналия вулкан Хангар (2000 м). Пресича два пъти Средищния хребет (на около 57º 30` с.ш.) и по река Камчатка (758 км) през август 1898 се спуска до Тихия океан. По събраните материали от от експедицията през 1901 двамата съставят карта на крайбрежието на Охотско море от устието на Амур до Охотск.

През есента на 1898 провежда геоложки изследвания в южната част на п-ов Ляодун.

Експедиция в Чукотка 1900[редактиране | edit source]

През 1900 отново като геолог участва в експедицията на гвардейския полковник в оставка Владимир Михайлович Вонлярлярски в Чукотка за търсене на златни находища.

Експедиция в Кавказ 1901[редактиране | edit source]

По поръчение на комитета по геология през 1901 провежда геоложки изследвания в Източен Кавказ и два пъти пресича Главния хребет.

Академична кариера 1901-1947[редактиране | edit source]

От 1902 до 1919 е професор по геология в Минния институт в катедрата по геология и рудни находища. От 1914 директор на Геоложкия комитет на Русия.

След революцията от 1917 в Русия се премества в освободената си родина Полша, където до края на живота си е професор по геология в Краковския минен институт. В последните години възглавява геоложката служба на Полша.

Умира във Варшава на 5 юни 1947 на 83-годишна възраст.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • «К геологии средней Азии. Описание некоторых осадочных образований Закаспийского края и части северной Персии» («Зап. Мин. Общ.», т. XXVI, 1889);
  • «Геологические исследования в Восточном Туркестане» («Труды Тибетской экспедиции 1889—90 под начальством М. В. Певцова», ч. II, 1892);
  • «Из путешествия по центральн. Азии» («Горн. Журн.», 1892, № 4—5, стр. 84—157);
  • «Северо-Западный Тибет, Куэнь-Лунь и Кашгария» («Изв. Геогр. Общ.», т. XXVII, 1892, стр. 480—504);
  • «Геологические исследования вдоль Сибирской ж. д. в 1893 г.» («Горн. Журн.», 1894, № 9 и 10);
  • «Материалы по геологии и полезным ископаемым Иркутской губ.» («Горн. Журн.», 1895, № 10, 11, 12);
  • «Геологические исследования и разведочные работы по линии Сибирской ж. д.» (вып. 2, 1896, стр. 1—294);
  • «Очерк деятельности Охотско-Камчатской горной экспедиции 1895—98» («Изв. Геогр. Общ.», XXXV, 1899, вып, VI);
  • «Геологическое описание Квантунской обл, и её месторождения золота» («Материалы по геологии России», т. XX, 1900, стр, 1—237);
  • «Два пересечения Главного Кавказского хребта» («Труды Геологич. Комитета», т. XIX, 1902, стр, 1—209).

Източници[редактиране | edit source]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 124-125, 162-165, 181-182. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
  • Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Богданович, Карл Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.