Копиловци (Област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Копиловци (Област Кюстендил).

Копиловци
България
Red pog.png
Копиловци
Област Монтана
Red pog.png
Копиловци
Общи данни
Население 572 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 50,85 km²
Надм. височина 535 m
Пощ. код 3467
Тел. код 09555
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 38488
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Дилян Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Копиловци
Лалка Илиева
(ГЕРБ)

Ко̀пиловци е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, Област Монтана и е на 3 км. въздушно от границата със Сърбия.

География[редактиране | edit source]

Село Копиловци се намира в планински район.

През селото минават реките: Лева, Добревска, Милина и Графска. Вливайки се една в друга, те образуват Копиловската река, която при Попов мост се влива в Дългоделска Огоста - приток на река Огоста.

Тук са открити сравнително богати залежи на ценени през всички времена метали — злато, сребро, олово, мед и желязо.

История[редактиране | edit source]

Близостта на планината, която винаги е могла да скрие и запази хората, добрите условия за живот и рудниците със скъпи метали, които дават препитание, от прастари времена са привличали заселници в този край.

Селото датира от 900—400 г. пр. н. е. Тук са намерени находки от халщатска керамика, които потвърждават, че този край е бил населен още през периода на ранната желязна епоха — 900—400 г. пр. н. е.(Цитат от Миланов. М. Цит. съч.)

Не са малко и следите от древната тракийска култура. Например в местността Алдинци в землището на селото има останки от тракийска могила. Открит е и храм-светилище с оброчни плочки от тракийско време.

Мнозина учени са склонни да приемат повечето от някогашните крепости и селища по тези места като дело на римляните. Известно е, че римляните са заварили тук развита тракийска култура и в редица случаи след завладяването на земите на траките само са разширили съществуващите крепости или са ги укрепили и подобрили според своите изисквания.

Римляните установили своята власт в Северозападна България след 29 г. пр. н. е., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117). Такава римска крепост се е издигала на 4—5 км югозападно от селото, позната днес на местните жители под името Градишки камък. Останки от крепостни укрепления — зидове и др., личат по височината Алдинци в землището на Копиловци.

В землището на с. Копиловци са намерени римски фибули, римски монети — медни и сребърни. Чешмата в центъра на селото, градена от римляните през I—II в., е известна сред населението като Латинската чешма.(Велков, В. Приноси към историята на римските градове в България.)

С настаняването на славяните и на прабългарите през VI—VII в. на Балканския полуостров започнал нов етап в развитието на селището. Съществуват становища, че например Копиловци и Митровци като славянски селища са заселени преди XI в. (Дуриданов, Ив. Цит. съч).

В Копиловци към XIII в. се заселват на т. нар. сакси — немски рудари. Известно е, че през Средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Те допринесли за развитието на рударството в Чипровския край, но по-силно ще да е било религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.

Петър Богдан споменава към средата на XVII в. за албанци в Копиловци, които служели в черквата на славянски, т. е. на български език. В научните среди е известно проучването на Д. Яранов, който проследява преселването на българи от областта Македония и от Албания през XV и XIX в. в източните български земи.

Прииждащите от Мала Азия османски пълчища в края на XIV в. не отминали и селището. Оценявайки икономическите изгоди от добиването на скъпите и ценни метали в Чипровци, Копиловци и в други селища в района, нашествениците не ги подложили на огън и сеч, както другаде из поробената ни страна, а ги запазили. Естествено те веднага сложили ръка и на рудниците. По време на османското владичество с. Копиловци е било свързано с Чипровци в обща административна единица. На населението са бил наложени високи данъци, които с течение на годините постоянно се увеличават. Това влошавало положението на българите в района и е сред причините за Чипровското въстание през 1688 г., в което са участвали и жителите на с. Копиловци. След потушаването на въстанието селището е било разорено и разграбено.

Заселено е отново в началото на 18 век. Черквата в селото е построена през 1869 г.

До нас са достигнали сведения за учебно-просветното дело и в Копиловци. Още през 1647 г. тук съществувало католическо училище. По-късно в него учителствал Иван Деянович от Чипровци, който според документ от 1697 г. е имал над 130 ученика (Ферменджин, Е. Цит. съч., с. 169, 318.)

Името[редактиране | edit source]

Доста разпространено е мнението, че Копиловци вероятно носи името си от латинската дума cuprum, т. е. мед (метал), защото още от римската епоха тук е имало многобройни медни находища и рудници (Батаклиев, Ив. Цит. съч.). Известният езиковед проф. Ив. Дуриданов обаче отхвърля това твърдение като неоснователно.

Обяснението на проф. Ив. Дуриданов за името на с. Копиловци е обосновано и приемливо. Известно е някога като Копиловации — 1614 г., Копиловац, Копилуфча — в турски документ от 1666 г., Копиловец — 1725 г.

Със сигурност най-старото име на селото е Кипыль или Копиловьць, което вероятно идва от славянската дума копа, купа сено, купен, запазена в сърбохърватския език като копила. И днес има село Копыл в Минска област на Белорусия (Дуриданов, Ив. Цит. съч.; Краткая литературная знциклопедия. Т. 2, М., 1964, с. 78.).

Основен поминък[редактиране | edit source]

Рударство[редактиране | edit source]

Не би могло да се изясни развитието на Копиловци и на целия Чипровски край, ако не се отдели достатъчно внимание и на рударството — важна характерна особеност, която определя н голяма степен историческата съдба на населението от покрайнината. Държавата е проявявала подчертан интерес към него и особено когато става дума за рударство, което осигурява такива ценни метали — злато, сребро, олово, мед, желязо. Това се отразявало и на дълголетието на селищата в съседство с рудниците, на цялостното им развитие. Чипровци, Железна, Копиловци и други рударски селища в Северозападна България са нагледен пример за хилядолетно съществуване, за свой принос и свое място в историята.

Акад. Ив. Дуйчев определя Чипровския район през средновековието като едно от „най-значителните средища” на рударството и доставката на материали за изработването на фини предмети от злато, сребро и бронз за цяла България. За получаването на злато се работело повече в околностите на Копиловци и по долината на р. Огоста, над с. Главановци. Макар и немногобройна, групата на немските рудари — саксите, привлечена от българските владетели тук като специалисти, повдигнала нивото на местния рудодобив. През XIII или XIV в. царят им гарантирал по-добри условия за живот и труд. Това говори, че през този период рудниците са били царско владение. Това се потвърждава и от една грамота на цар Иван Шишман, издадена на Рилския манастир през последната четвърт на XIV в. След завладяването на България османската държава предоставила рудниците на откуп на частни лица срещу обещанието да внасят част от приходите в султанската хазна.

Рударите в Чипровци Копиловци и другите селища от покрайнината са играели значителна роля в икономическото и обществено-политическото развитие на града и района. Неслучайно между тях е имало и кнезове. Неслучайно те са сред активните участници в подготовката и провеждането на Чипровското въстание от 1688 г.

Петър Богдан през 1640 г. отбелязва постепенния упадък на рударството в Чипровско, което от векове е било едно от основните средства за съществуване на местното българско население. Причини за упадъка на производството в рудниците били непосилните данъци налагани от османските владетели, лошото управление на рудниците от постоянно сменящи се арендатори постепенното изчерпване на земните богатства в този край и конкуренцията на западноевропейското производство на желязо, което се продавало на международните пазари по-евтино от това, добивано в мините на Османската империя.

Търговия[редактиране | edit source]

Развитието на търговията се обуславя от няколко фактора.

  • Необходимостта да се доставят житни храни за местното население, тъй като нямало условия за отглеждането на такива.
  • Сравнително по-голямата свобода на населението във връзка с рударството. Известни привилегии, липсата на всекидневно притеснение от страна на османската власт или на местното турско население (в покрайнината почти не живеели турци) привличали тук българи и от по-далечни селища на север и югозапад от Балкана.
  • След средата на XVII в., разширяването на търговската дейност било предизвикано от нуждата от някакво по-доходно препитание, ако не за всички, то поне за част от местните жители, тъй като рударството вече западнало и много хора оставали без работа. Необходими били пазари за обработените от занаятчиите в Чипровци, Копиловци и другаде метали, за произведените от тях сечива, украшения, кожи, килими.
  • Ранното установяване и повече от двувековното пребиваване на дубровнишките търговци в Чипровци и в Копиловци. Те не само научили копиловчани на търговия, но им помогнали да си създадат име на авторитетни партньори. Така някой си Петко, търговец от Копиловци, лично гарантирал пред турски търговци в София, за да кредитират дубровничани.

За периода 1673—1691 г. на пазарите в Османската империя се търсели и изделията на копиловските майстори табаци (кожари) — гьон, мешин, сахтиян. Обработените от копиловските кюркчии (кожухари) лисичи, вълчи, заешки, мечешки, говежди и др. кожи се продавали чак в Цариград. Засилила се и търговията с килими, които се тъчели в Чипровци, Копиловци, Влашко село(днес Мартиново), Железна и в други селища на покрайнината. Архиепископ Петър Богдан пише: „Те разнасят своите стоки по панаирите, по градове и села, купуват и живеят с голям труд, винаги на кон, и пак се връщат по домовете си като някои от тях не виждат по цяла година къщите си...”

Килимарство[редактиране | edit source]

Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на 17 в. Ранният конструктивен период продължава до края на 18 в. Първите килими били наричани бакамски(бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха).Този вид килими са в 2 цвята – червен и черен. Образците на чипровските килими бакамски и каракачка, вероятно са се появили много по-рано от 17 в. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъфтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света. Килимите на чипровските майстори били предимно с малки размери и в тях преобладавали тъмни цветове. Отначало ги купували османски войници и обикновени мюсюлмани, за да ги ползват за молитва и при пътуване. За багрила на килимите се употребявали утайки от вина, листа от дива ябълка, индиго и пр. Преданието разказва, че първият бояджия на вълната за килими в Чипровци бил майстор Павел Гергин.

Изработването на килими се пренесло и в други селища на покрайнината — Копиловци, Железна, Влашко село и др.(Станков, Д. Чипровски килими. С., 1960, с. 19, 20, 50.)

Декоративният период на чипровските килими обхваща 19 в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими. Само 2-ра турска армия закупувала годишно по 8000 килима за постеля и молитва. През 1868 г. били изтъкани 14000 кв. м.

От Освобождението до днес е третият период на чипровските килими, наречен орнаментален. През този период творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. След Освобождението промяната в бита на градското население и конкуренцията на вносните килими подтиква тъкачките към разширяване на използваната цветова гама и на орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви,разработени върху милиметрова хартия. Това е периодът, през който чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музеи.

Забележителности[редактиране | edit source]

Чипровски килими[редактиране | edit source]

Един от несъмнените феномени, с които България удивлява света – чипровските килими – и днес привлича вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Характерната Чипровска школа в килимарството датира от 1750 г., в който начален период преобладават триъгълните фигури и се използват четирите основни цвята – керемиденочервен, охра, зелено и индигово синьо. Вече повече от 250 год. килимарството е основен поминък за чипровчани и оттогава Чипровската школа се превръща в уникален феномен, прославящ българското приложно изкуство. Сред най – характерните орнаменти е “Канатицата” (стилизирано изображение на пеперуда), символ на вечния живот от древността.

Хижи[редактиране | edit source]

На 6 км от с. Копиловци се намира хижа „Копрен“, която представлява 1-етажна сграда с капацитет 34 места. В района има 2 бунгала с общо 6 легла.Всяка стая има собствен санитарен възел. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с парно. Разполага с туристическа кухня и столова. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг.

Копренска екопътека[редактиране | edit source]

Намира се в Западна Стара планина, под връх Копрен. Замислена е като представителна за Северозападна България - еталон за чиста природна среда. Маршрутът обхваща долините на 3 реки и ридовете помежду им, в район с надморска височина от 950 до 1350 м. Състои се от няколко етапа с обща дължина около 20 км.

Преминавайки по пътеката, можете да се насладите на вековни букови гори, водопади и водни каскади, причудливи скали, поляни, осеяни със здравец, боровинки и горски ягоди. Изходен пункт - с. Копиловци.

Съседни туристически обекти:

  • връх Копрен - 1985 м
  • връх Три чуки
  • водопадите Дуршин скок (Водният скок), Ланджин скок

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година се провежда събор на селото през съботата и неделята след Възнесение Господне (Спасовден).

През лятото (в края на юли или началото на август) се провежда празник на Балкана. Той е основно в събота вечерта и неделя до обяд. Изпъляват се български народни танци и песни от тамошния край, а също така и самодейни състави от селото и околни села.

Интересни фамилии в Копиловци[редактиране | edit source]

Кислини, Попиванови, Колчини, Паунови, Башнякови, Миини, Маджаркови, Ранчини, Митини, Герини, Перкини, Лукини, Лалини, Кръкавци, Ванкичови, Суджини, Домачинови, Тодоровци, Гачини, Балдини, Парчини, Джурджини, Танкини, Манини, Цолешини, Църганови, Йордакини, Денкини, Орешкови, Кимшини, Йотини, Пешини, Убини, Тарабанкови, Ценкини, Гьонинци, Гюрини, Гуджини, Кацареви, Опинчини, Джунини, Панчини, Бонкини,Логандрини,Плочини, Кържини, Поповци, Бонини, Шодини, Андрейни, Лилини, Кафини, Лилкини, Перичови, Тонини, Матейни, Йовкини, Делкини, Крушумкови, Джонкини, Ланджини, Рожини, Пейнски, Чубрини, Луканови, Пешини, Гогини, Логатрови, Тризлини, Кордини, Кокини.

Личности[редактиране | edit source]

  • Камен Луков (1875-1949), офицер, капитан, диригент и композитор

Други[редактиране | edit source]

Селото има шивашки цех, фабрика за безалкохолни напитки, цех за обработка на вълна.

Копиловчани са най-големите веселяци в цяла България! често се организират забави, на които свири местният джаз.

Кухня[редактиране | edit source]

По традиционна рецепта се приготвят пълнени чушки и с боб и пържено. Пие се много домашна ракия и вино!

Външни препратки[редактиране | edit source]