Леки крайцери тип „Белона“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Improved Dido-class light cruisers
Лекият крайцер „Диадем“ от типа „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Флаг Великобритания
 Нова Зеландия
 Пакистан
Клас и типЛеки крайцери от типа „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Следващ типЛеки крайцери тип „Фиджи“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Дидо“
ПроизводителFairfield Shipbuilding and Engineering Company и др. във Великобритания.
Планирани5
Построени5
В строеж1939 г. – 1943 г.
В строй1943 г. – 1967 г.
Утилизирани4
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост6045 t (стандартна);
7468 – 7539 t (пълна)
Дължина156,1 m
Дължина между перпендикулярите
147,8 m
Ширина15,4 m
Газене5,41 – 5,46 m
(при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 76 mm;
траверси: 25 mm;
палуба: 51 – 25 mm;
кули: 13 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност62 000 к.с. (46,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване		5100 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1042 – 1100 t
Екипаж530 души
(600 като флагмански кораб)
Радиолокационни
станции (РЛС)		тип „272“;
тип „281“;3 x тип „282“;
тип „284“;
2 x тип „285“
Кръстени в чест на:Белона
Въоръжение
Артилерия4x2 133 mm[1]
Зенитна артилерия3x4 40 mm;
6x2 20 mm
(за „Роялист“ 2x2 и 4x1)
Торпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА[~ 1]

Белона (на английски: Bellona, – Белона) са тип британски леки крайцери на Кралския флот, от времето на Втората световна война. Серията също е позната с името подобрен/усъвършенстван/модифициран „Дидо“. Всичко от проекта са построени 5 единици: „Белона“ (на английски: HMS Bellona (63)), „Роялист“ (на английски: HMS Royalist (89)), „Диадем“ (на английски: HMS Diadem (84)), „Блек Принс“ (на английски: HMS Black Prince (81)) и „Спартан“ (на английски: HMS Spartan (95)).

Усъвършенствана версия на крайцерите от типа „Дидо“.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Опитът от първите години на войната показва важността на малокалибрената скорострелна артилерия, която е най-ефективното средство против пикиращите бомбардировачи[2]. В този план крайцерите от типа „Дидо“ се оказват изоставащи: ако на по-големите крайцери има възможност за поставяне на допълнителни автомати на покривите на кулите и надстройките, то при тях свободно пространство за това практически отсъства. Опитът за замяна на третата кула с трета установка „Пом-пом“ на крайцера „HMS Phoebe“, през 1942 г., показва увеличена ефективност на ПВО в близката зона. На основа на това е решено при дострояването на останалите крайцери от типа „Dido“ да бъде по изменен проект с намаляване до четири на броя на 133 mm установки и вече три четиристволни автомата „Bofors“[~ 2][3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа Подобрен „Дидо“ имат малко отличия от изходния проект. Освен замяната на третата кула („Q“) с трети многостволен „пом-пом“, те се отличават с нова конструкция на ходовата рубка и мостика, вертикални комини и мачти без наклон. Благодарение на намаляването на „горното“ тегло е усилена защитата на погребите и мостиците с допълнителна 19 mm броня. Макар водоизместимостта при това да нараства малко, за разлика от предшествениците им, новите кораби не изпитват проблем с мореходността по време на службата им в северните ширини. Всичките пет крайцера са оборудвани в качеството на флагмани.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от осем 133 mm оръдия Mk.I в четири двуоръдейни кули Mk.II. Боекомплектът ­включва в себе си 340 изстрела за ствол[4]. Оръдието осигурява на 36,3 kg снаряд далечина на стрелбата до 22 000 m и досегаемост по височина 14 900 m[2].

Подобреният „Дидо“ получава новите, по-съвършени установки RP10 Mark II. Те имат по-висока скорост на насочване – по 20 °/s, във вертикалната и хоризонталната плоскости[1] Установките получават дистанционна силова трансмисия RP10* за вертикалното и хоризонталното насочване. Зареждането е разделно гилзово. В боекомплекта влизат два типа снаряди – полубронебойни за надводни цели и фугасни за въздушни. Данни за състава на боекомплекта на крайцерите отсъстват, но към края на войната за 133 mm оръдия до половината фугасни снаряди имат радиолокационен взривател[5]. За разлика от установките на „Дидо“ с ръчно зареждане, новите установки получават автомат с настройване на времевото забавяне на взривателя[6].

Автоматичните зенитки

Поради ниската зенитна ефективност на главния калибър и картечниците, при носовите курсови ъгли, типът „Дидо“ е практически беззащитен. Поставянето на „Оерликони“ на покривите на кулите на главния калибър и крилете на мостика се оказва невъзможно, единствената възможност е замяната на една от носовите кули на ГК с четирицевен зенитен автомат. Решават да заменят третата кула с „пом-пом“ със собствен директор за огъня, поставен непосредствено зад него, тъй като четиристволните „бофоси“ от САЩ не пристигат навреме. Разположението се оказва много успешно. Зенитното въоръжение се допълва от шест сдвоени 20 mm/70 „Оерликона“.

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите са въоръжени с два тритръбни торпедни апарати „TR-IV“ калибър 533 mm.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане в строй Забележи
„Белона“ Fairfield 30 ноември 1939 29 септември 1942 29 октомври 1943
„Спартан“ Vickers 21 декември 1939 27 август 1942 10 август 1943 потопен на 29 януари 1944 г. от планираща бомба Hs.293 при Анцио (Италия).
„Роялист“ Scotts март 1940 30 май 1942 10 септември 1943
„Блек Принс“ Harland & Wolff 1 декември 1939 27 август 1942 20 ноември 1943
„Диадем“ Vickers 15 декември 1939 26 август 1942 6 януари 1944 повреден от торпедо на 12 август 1944 г., в ре­монт до края на войната.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
  2. ↑ Обаче доставката им от САЩ не се състоява и поставят три четиристволни „пом-пома“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б DiGiulian, Tony. Britain 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I // сайт navweaps.com. Посетен на 22 октомври 2016. (на английски)
  2. ↑ а б Патянин, Дашьян 2007.
  3. ↑ British Cruisers 1980, с. 290.
  4. ↑ British Cruisers 1980, с. 421.
  5. ↑ Campbell, Naval Weapons WW2 2002, с. 44.
  6. ↑ Campbell, Naval Weapons WW2 2002, с. 46.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002. ISBN 0-87021-459-4.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа «Улучшенный „Дидо“»“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леки_крайцери_тип_„Белона“&oldid=11565937“.