Мария (Иван Владислав)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мария.

Мария
царица на България
Лични данни
Родена ?
Починала ?
Византия
Предшествана от Ирина от Лариса
Семейство
Брак цар Иван Владислав


Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Биография[редактиране | edit source]

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на 10 век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:

Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола , починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.

През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата зости (придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур , a "там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва[1]."

През 1029 г. тя и най-големият ѝ син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия).

Източници[редактиране | edit source]

  • "Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470
  • "История", Златарски, В.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Йоан Скилица. Хронография — Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
  2. Златарски, История. Приложение 19