Оклахома (линеен кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Оклахома“
USS Oklahoma (BB-37)
Линейният кораб „Оклахома“
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Невада“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен26 октомври 1912 г.
Спуснат на вода23 март 1914 г.
Влиза в строй2 май 1916 г.
Изведен от
експлоатация		потопен от японската авиация
на 7 декември 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост27 900 t (стандартна);
28 900 t (пълна)
Дължина175,3 m (по КВЛ)
177,7 m (максимална)
Ширина29,1 m
Газене8,7 m
(при нормална водоизместимост)
Броняпояс: 203 – 343 mm;
палуба: 62 + 25 mm;
барбети: 330 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 330 mm;
бойна рубка: 203 – 406 mm
Задвижване2 вертикални парни машини с тройно разширение;
12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
2 гребни винта;
24 800 к.с. (проектна)
Скорост20,5 възела
(38 km/h)
Далечина на
плаване		8000 морски мили при 10 възела ход (проектна)[1]
5196 морски мили на 12 възела ход (фактическа)
Екипаж864 души
2220 в началото на ВСВ
Въоръжение
Артилерия2x3 и 2x2 356 mm;
21x1 127 mm
Торпедно
въоръжение		2x1 533 mm ТА
„Оклахома“ в Общомедия

Оклахома (на английски: USS Oklahoma (BB-37)) е линеен кораб на САЩ. Вторият кораб от проекта „Невада“. „Оклахома“, за разлика от турбинния „Невада“ има парни машини, но скоростта на корабите е еднаква.

Конструктивни различия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Линейни кораби тип „Невада“
Спускането на вода на линкора „Оклахома“

Различия между „Невада“ и „Оклахома“ са минимални. Фактически линкорите се различават само по силовата им установка. Главният кораб получава вече традиционните турбини, а „Оклахома“ архаичните парни машини с тройно разширение. Мощността им е практически еднаква – 24 800 к.с. при „Оклахома“ и 26 500 к.с. при „Невада“[1]. Във всичко останало линкорите са идентични.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

Почти веднага след влизането си в строй, „Оклахома“ получава две 76-мм зенитни оръдия, които не са предвидени в първоначалния проект. Към 1920 г. числото на тези оръдия е доведено до 8. Едновременно е усъвършенствана системата за управление на огъня на главния калибър и са поставени прибори за управление на стрелбата на противоминния калибър. В края на 1922 г. линкорът получава пневматичен стартов катапулт за пускане на хидросамолети-коректировачи.[2]

В периода 1927 – 1929 г. „Оклахома“ преминава през сериозна модернизация в корабостроителницата на ВМС във Филаделфия. 12 стари парни котела са заменени с 6 нови, които обладават много по-голяма производителност, единствения комин с малко е преместен назад. Старите решетчети мачти, с хиперболоидна конструкция, са заменени с триноги, на които са монтирани триетажни рубки[3].

Съществено е усилено и бронирането, преди всичко хоризонталното. Над броневата палуба са поставени още един слой броневи плочи с дебелина 51 мм, което довежда палубното брониране до 127 мм. Също са усилени покрива на бойната рубка и скосовете на противоосколъчната палуба.

Особено внимание е отделено на противоторпедната защита. Линкорът получава були, които увеличават неговата ширина с 3 м. При това булите остават празни, играейки ролята на разширителни камери. Освен това е поставена още една преграда в корпуса зад противоторпедната.[3]

„Оклахома“ в сух док, 1920 години.

Усъвършенстванията засягат и артилерията. Ъгълът на възвишение на оръдията на главния калибър е доведен до 30°, което позволява да се повиши далечината на стрелба с 9 кабелтови. Напълно е заменена и системата за управление на огъня.[3] Противоминната артилерия е съкратена от 21 оръдия калибър 127-мм/51, до 10 и вече се разполага съвършено различно.[3] За коректировка на нейния огън зад бойната рубка е възведена надстройка за далекомер с база 6 м. На „Оклахома“ вече има 3 хидросамолета, а за тяхното излитане е поставен барутен катапулт вместо пневматичния. Той е разположен на покрива на кула №3.[4] Напълно е изменен и състава на зенитната артилерия. 76-мм оръдия са свалени, вместо тях са поставени 127 мм/25 зенитки в количество 8 единици и система за управление на огъня Мк.19.[4]

В периода 1940 – 1941 г. „Оклахома“ отново е модернизиран. В частност са поставени нова система за управление на огъня на зенитните оръдия – Мк.33. Предполага се също поставянето на 4 четирицевни 28-мм зенитни автомата, но тъй като за тези оръдия има дефицит, вместо тях временно са поставени 4 76-мм зенитки.[4] В такъв вид „Оклахома“ и влиза в своя първи и последен бой.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Оклахома“ под ударите на японската авиация. 7 декември 1941 г.

Линкор „Оклахома“ влиза в строй на 2 май 1916 г. Първоначално „Оклахома“, заедно с еднотипния линкор „Невада“, влиза в състава на Атлантическия флот на САЩ. След влизането на САЩ в Първата световна война, двата линкора са изпратени в Ирландия за прехващане на хипотетични немски рейдери, но така и не влизат в бой.[4]

Изваждането на линкора „Оклахома“, 19 март 1943 г.

От 1921 г. „Оклахома“ влиза в състава на Тихоокеанския флот на САЩ, през 1925 г. участва в похода по портове в Австралия и Нова Зеландия. В периода 1927 – 1929 година преминава ремонт и модернизация във Филаделфия. През 1933 г. екипажът на „Оклахома“ взема участие в ликвидацията на последствията от земетресението в Лонг Бийч. През лятото на 1936 г. действа в испански води, подсигурявайки правата на американските граждани в хода на избухналата в Испания гражданска война. През 1940 и 1941 г. преживява два сблъсъка в морето, но повредите и в двата случая са незначителни.[4]

Изваждането на линкора „Оклахома“. Март 1943 г.

Сутринта на 7 декември 1941 г. „Оклахома“ се намира в Пърл Харбър, пришвартован в двойка с линкора „Мериленд“. В хода на нападението на японската палубна авиация става жертва на масирани атаки на торпедоносци B5N2 от самолетоносачите „Акаги“, „Кага“ и „Хирю“. Всичко в линкора попадат 9 торпеда, всички в левия борд, основно под броневия пояс в района на носовата надстройка. Поради тежестта на повредите и нарастващия крен, командирът заповядва на екипажа да изостави кораба, но много членове на екипажа така и не успяват да излязат от вътрешните отсеци. 20 минути след началото на атаката „Оклахома“ се преобръща и ляга на дъното на залива. От състава на екипажа загиват 395 души, ранени са 32.[5]

През юни 1943 г. „Оклахома“ е поставен на ровен кил и на 6 ноември 1943 г. е изваден на повърхността. През декември 1943 г. е въведен в сух док, но огледа на повредите по линкора води до решението да не се възстановява кораба. На 1 септември 1944 г. „Оклахома“ е изключен от списъците на флота. До 1947 г. е използват като блокшив, а на 17 май 1947 г., в хода на буксиране към континенталното крайбрежие на САЩ за разкомплектоване, „Оклахома“ започва да приема вода и потъва на 540 мили от Пърл Харбър.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Патянин, Дашьян 2015, с. 295.
  2. ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 127.
  3. ↑ а б в г Балакин, Дашьян 2006, с. 128.
  4. ↑ а б в г д Балакин, Дашьян 2006, с. 129.
  5. ↑ а б Балакин, Дашьян 2006, с. 130.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дашьян А. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС США (часть 1). Москва, 2004. с. 32.
  • Кофман В. Л. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918. Москва, 1996. с. 32.
  • Мандель А. В., Скопцов В. В. Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть II. Линкоры типов „New York“, „Oklahoma“ и „Pennsylvania“. СПб., 2004.
  • Чаусов В. Н. Линейные корабли „Оклахома“ и „Невада“. М., 2009. с. 68.
  • Чаусов В. Н. Жертвы Пёрл-Харбора. М., 2012. ISBN 978-5-699-58961-6. с. 208.
  • Stille, Mark. New York, 2015, 48 с. ISBN 978 1 4728 0697 0.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
  • Friedman N. Naval Firepower : battleship guns and gunnery in the dreadnought era. Great Britain, 2008, 482 с. ISBN 978-1-84415-701-3.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. Дредноуты Первой мировой. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2015, 384 c.: ил с. ISBN 978-5699-78217-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

 
Линкори-дредноути
Тип „Саут Каролина“
Тип „Делауеър“
Тип „Флорида“
Тип „Уайоминг“
Тип „Ню Йорк“
Тип „Невада“
Тип „Пенсилвания“
Тип „Ню Мексико“
„Голямата петица“
Тип „Саут Дакота“ (1920)
(недостроени)
  • „Саут Дакота“
  • „Индиана“
  • „Монтана“
  • „Норт Каролина“
  • „Айова“
  • „Масачузетс“

    •   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Oklahoma (BB-37) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

    ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оклахома_(линеен_кораб,_1914)&oldid=11979914“.