Родерик Мърчисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Родерик Мърчисън
английски геолог
Сър Родерик Мърчисън 
Роден: 19 февруари 1792
Тарадейл, Шотландия
Починал: 22 октомври 1871
Лондон, Англия

Сър Родерик Импи Мърчисън (на английски: Roderick Impey Murchison) (19 февруари 1792 - 22 октомври 1871, Лондон) е виден шотландски геолог.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години, 1792-1818[редактиране | edit source]

Мърчисън е роден в Тарадейл, Шотландия. Завършва средно училище в Дърам, Англия, а по-късно и военно училище, за да се подготви за армията. През 1808 г. участва във военната кампания срещу Наполеон на Пиренейския п-ов. През 1815 г., след 8 год. служба, той се оттегля и се жени за Шарлота - дъщеря на генерал от Хемпшир. Младоженците живеят 2 год. основно в Италия, след което се установяват в Англия през 1818 г.

Експедиции и израстване, 1818-1843[редактиране | edit source]

След преселването си в Англия Мърчисън се запознава с Хъмфри Деви, който го убеждава да отдаде енергията си на науката. От тогава и през целия си живот Родерик Мърчисън е очарован от младата наука геология.

Малко след това постъпва в Геоложкото дружество в Лондон и скоро се доказа като един от най-активните му членове. Сред колегите му са Адам Седжуик, Уилям Конибер, Уилям Бъкланд, Уилям Фитън и Чарлз Лайъл.

През 1825-1826 г., заедно с жена си, която също е очарована от геологията, изсладва възвишението Норт Даунс, западната част на Саут Даунс и южното крайбрежие на Англия между 1º 30` и 3º з.д., след което пише първата си научна книга, представена пред Геоложкото дружество през 1825 г., в която отделя самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който нарича девонски.

През 1828-1830 г., заедно с Лайъл изследва вулканичните региони в Южна Франция, Северна Италия, Тирол и Швейцария. Малко по-късно, в сътрудничество със Седжуик, той започва да изучава геоложката структура на Алпите и съвместеният им труд за резултатите от тези проучвания, се превърща в класика сред литература по геология на Алпите.

През 1831 и 1832 г., отново двамата със Седжуик, изследват източните части на Уелс и Камбрийските планини, а през 1836 – Корнуол и Девън. През 1835 г. на основата на изследваните изкопаеми на границата на Англия и Уелс двамата отделят самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който наричат камбрийски, а малко след това Мърчисън отделя още един период – силурски.

През 1840-1841 г. Мърчисън провежда полеви изследвания в Европейска Русия с участието на Александър Кейзерлинг.

През 1840 г. самостоятелно изследва участък от южното крайбрежие на Бяло море, река Пинега и по Северна Двина и Сухона се изкачва до горното течение на последната (в страничен маршрут изследва цялото течение на река Юг) като описва възвишението Северни Ували. От горното течение на Сухона се прехвърля към Волга и подробно се запознава с геологията на Валдайските възвишения.

През лятото на 1841 г. заедно с Кейзерлинг описва северната част на Средноруските възвишения по река Ока, между устията на реките Угра и Москва и се спуска по Волга от 40º до 49º и.д. Изследва и реките Кама и Вятка. Седем пъти пресича Урал и изследва западните и източните му склонове между 60º и 51º с.ш. Изследва Бугулминско-Белебеевските възвишения, по река Сок се спуска до Волга и по нея до Волгоград. Проследява долното течение на Дон, изследва Донецкия кряж и река Северски Донец до 50º с.ш., продължава на север, пресича Средноруските възвишения и се прибира в Петербург.

На базата на двегодишните си изследвания в Русия отделя самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който нарича пермски.

През 1843 изследва Карпатите, Судетите и Чешкия Лес.

Следващи години, 1844-1871[редактиране | edit source]

В периода от 1851 до смъртта си през 1871 г. Мърчисън е четири пъти председател на Британското кралско географско дружество. През всичките тези 20 години той участва в заплануването, организирането и финансовото подпомагане на 25 големи британски изследователски експедиции по цялото земно кълбо.

През 1855 г. е назначен за генерален директор на Британския институт за геоложки изследвания, като същевременно е директор на Кралското минно училище и директор на Музея по практична геология в Лондон.

През 1863 г. му е присъдено рицарско звание. Удостоен с най-високите британски награди: на Кралското географско дружество, на Шотландското географско дружество, на Френската Академия на науките, на Шведската Академия на науките.

Малко преди смъртта се на 22 октомври 1871 в Лондон основава геоложки фонд и медал на негово име, които да се връчват ежегодно от съвета на Британското геоложко дружество на изявени геолози.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "The Silurian system founded on geological researches in the counties of Solop..." (1839).
  • "Геологическое описание Европейской Рдоссии и хребета Уральского", СПБ, 1849.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roderick Murchison“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.