Свети Архангели (Таксиархис)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангели.

„Свети Архангели“
Παμμεγίστων Ταξιαρχών
Христос Вседържител от тавана на католикона
Христос Вседържител от тавана на католикона
Карта Местоположение в Гревена
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоТаксиархис
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияГревенска
Изграждане1768 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Архангели“ в Общомедия

„Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на гръцки: Μονή των Παμμεγίστων Ταξιαρχών) е манастирска православна църква, край гревенското село Таксиархис (Куско), Егейска Македония, Гърция.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи

Манастирът е разположен на 800 m западно от Таксиархис.[3] Най-ранното свидетелство за манастира е изписаната върху мраморна плоча дата 1768 година, поставена по-късно като сполия под покривния корниз на източната стена.[2] Според мраморната плоча над входа католиконът е изграден в 1815 година. В 1928 година в манастирът се служи. В 1833 година е завършено северното крило, съгласно издълбан надпис 1833 Οκτωβρίου 15 на крайъгълен камък на северната стена в източни ъгъл отвън и на друг крайъгълен камък на северната страна 1833.[4] Според надписа в светилището в 1834 година е изписано олтарното пространство и северния кораб.[4] В „Регистъра на манастира на Светите Архангели Михаил и Гавриил в село Косико“ (Κατάστιχον της μονής Πανμεγίστον Ταξιαρχον Μιχαήλ και Γαβριήλ εκ χώρας Κοσικό) на отец Харалампий от 1834 година се казва, че манастирът е завършен в тази година.[2][4] В 1846 година е поставен иконостасът според надписа над вратата на протезиса. В 1848 година е изписана и останалата част на църквата според надписа над южния вход. Според записка в „Регистъра“ на отец Харалампий в 1853 година манастирът има много земя и два метоха – един в Сятища и един в Куско.[4]

Манастирът е в близки отношения със Завордския манастир.[2]

Комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Манастирският комплекс е с правоъгълна форма. Триетажната камбанария от дялан камък в източната част на манастира е изградена в 1871 година от майстори от Лунци.[2] Конаците на манастира са от 1933 година. Срещу кладенеца на северозапад има голяма фурна.[5]

Католикон[редактиране | редактиране на кода]

Христос Вседържител от купола на католикона

Католиконът е в центъра на комплекса. В архитектурно отношение е правоъгълна сграда от преходния тип между византийската кръстокуполна и сводестата поствизантийска базилика. Размерите ѝ са 15,15 X 8,00 m. Куполът е на два стълба и две колони. Стълбовете са зад иконостаса, а на запад има още една двойка колони. Трите кораба, които те оформят са с неравни размери – северният е с ширина 1,58 m, средният 1,97 m и южният 1,65 m. Куполът има вътрешен диаметър 1,50 m и е на висок цилиндричен барабан с четири прозореца за осветление. На изток има само една апсида, полукръгла, украсена отвън със седем слепи арки. Другите две ниши – протезисът и диакониконът са изцяло в стената. На север има още една полукръгла ниша, а на юг правоъгълна.[6] Стените са изцяло каменни, като тези изграждащи апсидата са обработени. Вход от запад води в нартекса. Главният вход е от юг и е украсен с каменен релеф с човешка форма. Храмът има три малки прозореца на южната стена - два в наоса и един в олтара. Подът е с половин метър под нивото на терена и е покрит с каменни плочи. Покривът е двускатен.[7]

Църквата е цялостно изписана с фрески, датиращи според надписа в 1848 г. и дело на братята Василиос Йоану и Николаос от Селица, които се подписват „χειρ Βασιλείου Ιω(άννου) Νικολάου των αυταδέλφων“.[8]

В 1927 година на името на манастира е преименувано селото, което дотогава се казва Куско.[1]

В 1968 година манастирът е обявен за паметник на културата.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
  2. а б в г д е Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 51.
  3. Μητσάκη, Κωνσταντίνου. Μαστοροχώρια Γρεβενών – 1ο μέρος - Ανατολικά Μαστοροχώρια // BikeIt.gr. Посетен на 8 януари 2015.[неработеща препратка]
  4. а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 54.
  5. ΤΑΞΙΔΙΩΤΙΚΟΣ ΟΔΗΓΟΣ: ΓΡΕΒΕΝΑ // Pamediakopes.gr. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
  6. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 52.
  7. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 53.
  8. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 181. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.