Свети Георги (Белевехчево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Белевехчево |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1834 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Белевехчево, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена в средата на XIX век в югозападния край на селото. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с една апсида на изток и дървени навеси на юг и запад. Западният навес заедно с камбанарията са направени по-късно от църквата. Храмът е с каменна зидария и фасадите са украсени отвън с богат, стъпаловиден корниз, каменни рамки на прозорците и вратата и примитивен релеф на лъв на северозападния ръб.[1]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Във вътрешността са запазени части от оригиналните стенописи по колонадата и източната стена. Ценни са полихромният таван, красиво резбованите с плоска резба проскинитарий и балдахин и централната част на иконостас с резбованата и позлатена венчилка (1835) и царските двери. Част от иконостасните икони са от 1852 – 1853 година, дело на Яков Николай – „Свети Георги“ (1852), „Свети Йоан Предтеча“ (1852), подписана „χειρ Ι: Γ: Ν:“, „Свети Николай“ (1853), подписана „χειρ Ιακώβου Γ: Ν“,[2] „Христос Вседържител“, и „Света Богородица с младенеца“.[1] Изключително висококачествена е иконата „Свети Георги“ от 1852 година, дело на зограф Панчо. Другите иконостасни икони си надживописани в 1855 година от тревненските зографи Никола Генков и Георги Алексов.[1]
В края на XIX – началото на XX век храмът е обновен от Андон Зограф от Мелник.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 317. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
