Стамболово (Софийска област)

Стамболово
	Стамболово
	; Сградата на кметството
	Стамболово Стамболово
Общи данни
Население	519 души (15 март 2024 г.); 34,2 души/km²
Землище	15,17 km²
Надм. височина	655 m
Пощ. код	2069
Тел. код	0724
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	04830
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Ихтиман; Калоян Илиев ; (ГЕРБ; 2011)
	Стамболово в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Стамболово.

За другите български села с това име вижте Стамболово.

Стамболово е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.

География

Село Стамболово се намира в планински район. То е разположено на 4 km южно от град Ихтиман, в полите на Черни рид, част от Ихтиманска Средна гора. На изток се намират село Мирово и връх Еледжик. На север е Белишката планина. На запад – местността Оташлия, а недалеч са селата Черньово и Полянци. На юг от Стамболово, през Черни рид минава път, който го свързва с Пчелински минерални бани. В близост до селото преминава ж. п. линията София – Пловдив. Недалеч е автомагистрала „Тракия“.

Климатът е континентален, с типичните четири сезона. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента. От запад на изток котловината се прекосява от река Мътивир, приток на Тополница.

Почвите са сиви горски, блатни (ливадни) и кафяви. При правилна обработка и наторяване се получават високи добиви пшеница. Засаждат се зърнени култури, картофи, фасул, цвекло. От горските дървета преобладават дъб, бук и габър.

История

Недалеч от Стамболово е прочутата крепост „Траянови врата“. Тя е издигната в защита на Суки – важен проход на пътя Сердика – Филипопол, известен днес като Момин проход. Освен прочутата каменна арка се издигат високи укрепления с кули и бойници. Там денонощно са бдели най-доверените стражници. Жителите от околността са ползвани за поддръжка на бойниците, доставяне на храна и за установяване на връзка с пътната римска станция Егерика, наречена по-късно Хелице, построена на Траяновия друм. В района на крепостта, на 16 август 986 г. войската на българския цар Самуил разбива армията на византийския император Василий II.

На изток от селото, в Кюйдере са намерени останки от тухли и парченца глинени съдове, което доказва, че в далечното минало там са живели хора. На запад от кладенчето за вода в дерето има следи от черква. Над него се намира стръмното връхче „Калето“ със западен дувар на самия връх, с водопровод от глинени тръби от местността Кюнците, под връх Каракос на Черни рид. По пътя към Долнобанското поле и Пчелински бани има останки от околовръстен ров за укрепление.

В местнастта Асара – бѝло на Черни рид, на запад от селото са останали следи от стари обитатели. На поляна в източния край се намират следи от черква. Самата поляна е подравнена от човешка ръка. По западния склон се спуска път, наречен „Бачолу“, който води към старото селище с име Оташлия.

По време на османската власт селото се нарича Каба Ампе или Каба Аплии. По свидетелства на местни жители в него до 1805 г. не е имало българско семейство. Заселниците са заварили само Дели Милчо – ратай на турците.

Около 1810 – 1812 г. минават черкези, кърджалии, които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каба Аплии се заселват семейства от изгорените села, а също преселници от Горна и Долна Василица, Очуша, Горно Вършило, Вакарел, Самоков, Черньово, Боерица, Ветрен.

След Освобождението селото попада в Източна Румелия. През 1890 г. е прекръстено на Стамболово в чест на Стефан Стамболов. На 21 октомври 1891 г. той присъства на освещаването на училищната сграда и църквата, като дарява църковната камбана.

През 1951^[2] г. селото се преименува на Бодрово, на името на съветския посланик Михаил Бодров. Така остава до 1991 г., когато се възстановява името Стамболово.

Редовни събития

Всяка година на 6 май, Гергьовден, на храмовия празник на църквата в Стамболово, се чества празникът на селото, като се прави курбан за всички жители и гости.

Галерия

Снимки от с. Стамболово
Изглед от входа на селото
Паметник на падналите през войните

й

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Указ 334. Обн. ДВ. от 13.VII.1951 г. Коледаров, П., Н. Минчев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 г. София, 1989.

В Общомедия има медийни файлове относно Стамболово (Софийска област)
„Стамболово. История и бит“ Теменужка Бонева, Печатница „Кацаров“ – Ихтиман, 2006 г.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Указ 334. Обн. ДВ. от 13.VII.1951 г. Коледаров, П., Н. Минчев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 г. София, 1989.

[1]

[2]