Станислав Виспянски

Станислав Виспянски
Stanisław Wyspiański
	Станислав Виспянски Stanisław Wyspiański
полски драматург, поет, художник
	Портретна снимка на Станислав Виспянски
Роден	15 януари 1869 г. Краков, Австро-Унгария
Починал	28 ноември 1907 г. (38 г.) Краков, Австро-Унгария
Погребан	Краков, Полша
Националност	Полша
Учил в	Ягелонски университет
Кариера в изкуството
Стил	символизъм, сецесион
Академия	Академия за изящни изкуства в Краков; Acadėmie Colarossi в Париж
Учители	Ян Матейко
Направление	живопис
Повлиян	полски романтизъм
Литература
Период	1889 – 1907
Жанрове	поезия, драматургия
Течение	Млада Полша
Повлиян	Вагнер, Метерлинк
Семейство
Баща	Франчишек Виспянски
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Станислав Виспянски в Общомедия

Станѝслав Матѐуш Игна̀ци Виспя̀нски (на полски: Stanisław Mateusz Ignacy Wyspiański) е полски драматург, поет, художник, график, архитект. Представител на епохата на Млада Полша.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1869 г. в Краков в семейството на скулптора Франчишек Виспянски. Завършва гимназията „Св. Анна“, където получава задълбочени познания по антична култура и литература. Силно влияние върху бъдещия творец оказва атмосферата на родния му град – старата столица на Полша, съхранила спомените за националната традиция.

Следва в краковската Академия за изящни изкуства под ръководството на Ян Матейко и във Философския факултет на Ягелонския университет, където изучава история, история на изкуството и литературата. Още като студент работи при обновяването на Мариацката катедрала, участва в аматьорски театрални постановки, пише кратки лирически и драматургични творби.

През 1890 г. предприема пътуване през Австрия, Италия, Франция и Германия, а в периода 1891 – 1894 г. следва в частната художествена школа Acadėmie Colarossi в Париж. По време на пътуванията си се запознава с шедьоврите на готическата и романската сакрална архитектура, посещава театрални представления на класически и съвременни пиеси. У него се заражда концепцията за тотално произведение на изкуството, което подобно на катедралата да обединява в себе си опита на историята и съвременността.^[1]

Проект на Виспянски за Акропол на хълма Вавел, 1904 – 1905 г.

Връща се в Краков през 1904 г. Проектира и частично осъществява реконструкцията на витражите в църквата на францисканците. Сътрудничи си с Градския театър в Краков, а от 1897 г. и със сп. „Жиче“, едно от най-важните модернистични издания. От 1902 г. преподава в Академията за изящни изкуства в Краков. През 1905 г. се кандидатира за директор на Градския театър, като планира обновяване на театралния репертоар, но позицията е дадена на Лудвиг Солски.

Боледува продължително, последните години от живота си прекарва във Венгжице, близо до Краков, където диктува творбите, над които работи. Умира на 28 ноември 1907 г. в Краков, а погребението му се превръща в национална манифестация. Погребан е в криптата на заслужилите поляци на Скалка.^[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Изобразителни и приложни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Виспянски е сред основателите на Дружеството на полските творци „Изкуство“, създадено в Краков през 1897 г. От 1902 г. завежда катедрата по декоративна и църковна живопис в Академията за изящни изкуства. Активно се ангажира с опазването на паметниците на културата в родния си град. В периода 1898 – 1899 е художествен директор на модернистичното списание „Жиче“.

Творчеството на Виспянски е богато и разнообразно. Рисува портрети и пейзажи, най-често с пастел. В ранния си период е повлиян от импресионистите, по-късно се насочва към монументалната живопис, доближава се до символизма и експресионизма. Портретите му се отличават с ясен рисунък и засилен психологизъм. Характерни за Виспянски са детските портрети, изпълнени с лиризъм. В пейзажите си включва наблюдения върху природните явления, съчетани със символични препратки към универсалните закони на природата и човешката история.

„Растения през нощта“, 1898 – 1899 г.
Портрет на Йозеф Мехофер, 1898 г.
„Момиче с ваза с цветя“, 1902 г.
„Майчинство“, 1905 г.
Портрет на Йежи Жулавски
Автопортрет, 1907 г.

Виспянски се занимава със стенопис, изработва мащабни витражи, сред които най-известен е проектът, изготвен за църквата на францисканците в Краков. Проектира мебели и театрални костюми, изявява се като сценограф и типограф.^[3] Във връзка със стогодишнината от смъртта на твореца Националният музей във Варшава подготвя изложба, включваща негови платна, проекти за витражи, мебели, костюми, винетки, плакати, корици, скици на архитектурни детайл и др. С решение на полския сейм 2007 е обявена за година на Виспянски.^[4]

„Бог Създател“, витраж в катедралата „Св. Франциск“ в Краков
„Аполон“, витраж в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
Прозорци с витражи в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
„Хенрик II Набожни“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
„Кажимеж III Велики“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков

Литература и театър[редактиране | редактиране на кода]

Като драматург Виспянски дебютира през 1898 г. с пиесата Варшавянка. В своето творчество е повлиян от античната традиция (Завръщането на Одисей, Ахил), шекспировия театър, драматургията на Вагнер и Метерлинк. Прави опит да преосмисли историята на Полша от легендарни времена (Легенда, Болеслав Смели, Скалка) до периода на ноемврийското въстание (Варшавянка, Лелевел, Ноемврийска нощ).^[2]

„Тетида и Ахил“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
„Ахил, дърпан за косите от Атина Палада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
„Хермес, отвеждащ душите на героите в Ада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
„Зевс и Тетида“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
„Аполон на Олимп“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897

Най-важните произведения, които отразяват концепцията на Виспянски за ролята на изкуството и за полския национален характер, са драмите Сватба, Освобождение и Акрополис. Премиерата на първата от тях на 16 март 1901 г. се превръща в събитие в културния живот на Краков. Пиесата представя силно скептична оценка за състоянието на полското общество, като включва поредица от символични образи, препращащи към историята и културата на страната. Авторът сам подготвя сценографията, написва музиката за представлението и подготвя хореографията. Инсценизацията представлява пример за неговата концепция за театъра като синтетично изкуство. Произведението влиза в канона на полската литература, а редица реплики и символи от него се превръщат в устойчиви елементи от публичните дискусии. През 1973 г. големият полски режисьор Анджей Вайда екранизира творбата.

През 1902 г. Виспянски е поканен да подготви постановка на Задушница на Адам Мицкевич, която се счита за символичното начало на оригиналните творчески търсения на полския театър през ХХ в. В диалог с произведението на големия романтик, модернистичният драматург създава през следващата година своята пиеса Освобождение. Главния герой в нея е героят от Задушница, Конрад, а като централен проблем се очертава влиянието на изкуството върху обществото.

Акрополис (1904) е свързана с концепцията на Виспянски за превръщане на Вавел в монументална сцена за театрални представления. Действието на драмата по символичен начин представя не само полската история, но и развитието на европейската култура и цивилизация.^[5]