Талес Аления Спейс
| Талес Аления Спейс | |
| Основана | 10 април 2007 |
|---|---|
| Седалище | |
| Служители | 7 200 |
| Нетни годишни приходи | 1,8 млрд. евро |
| Собственик | Талес груп и Финмеханика |
| Уебсайт | Официална страница |
Талес Аления Спейс е фирма, създадена при закупуването от Талес Груп на дяла на Алкател в двете съвместни фирми на Алкател и Финмеханика - Алкател Аления Спейс и Телеспацио.
История [редактиране]
Алкател Аления Спейс е създадена на 1 юни 2005 г. чрез сливането на Алкател Спейс и Аления Спацио, и е собственост на Алкател-Лусент (67%) и Финмеханика (33%). Фирмата е най-големият производител на космически спътници в Европа. Създала е модула Кълъмбъс на Международната космическа станция, и многоцелевите логистични модули, използвани за пренасяне на товари чрез космическата совалка.
Успоредно със създаването на фирмата е създаден и Телеспацио Холдинг, също чрез сливане на подразделения на Алкател и Финмеханика.
На 5 април 2006 г. Алкател продава дяла си в Алкател Аления Спейс (и в Телеспацио) на Талес Груп. Европейският съюз дава съгласието си за продажбата на 10 април 2007 г.
Описание [редактиране]
Към 2007 г. Талес Аления Спейс има 7 200 служители, работещи в 13 центъра в пет страни (Франция, Италия, Испания, Белгия и САЩ):
- Кан, Франция (там е и управлението на фирмата, в Космически център Мандельо)
- Л'Акуила, Италия
- Коломбе, Франция
- Флоренция, Италия
- Милано, Италия
- Рим (Сакомуро), Италия
- Рим (Тибуртина), Италия
- Торино, Италия
- Тулуза, Франция
- Хобокен, Белгия
- Шарлероа, Белгия
- Мадрид (Трес Кантос), Испания
- Купертино, Калифорния, САЩ
Мениджмънт [редактиране]
От юли 2008 г. изпълнителен директор е Рейналд Сезнек, който поема поста от Паскал Сурис.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Thales Alenia Space“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |