Теарце
| Теарце Теарце | |
| — село — | |
 | |
 Църквата „Свети Димитър“ в Теарце | |
  Теарце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 540 m |
| Население | 3038[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1224 |
| Телефонен код | 044 |
| МПС код | TE |
| Официален сайт | www.tearce.gov.mk |
| Теарце в Общомедия | |
Тѐарце (книжовно Техарце, варианти Теарци, Техарци, на македонска литературна норма: Теарце; на албански: Tearcë или Tearca, Теарцъ) е село в Северна Македония с 3038 жители (2021), център на едноименната община Теарце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Теарце е разположено в Долен Полог – северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово - Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е в равнината в подножието на планината Шар. На североизток е съединено със село Отушище, а на югозапад прелива в село Слатино. През селото минава река Теарска Бистрица.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Теарце произлиза от родовото име Теохарови или Теохарци, потомците на човек на име Теохар – от гръцки „Божия благодат“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според теарската легенда жителите на селото са преселници от изчезналото село Велика Върбица. Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Отушище е от XIII век.
Първото споменаване на Техарче е във вакъфа на Кебир Мехмед Челеби от 1468/1469 година. В документи от 1568 година Теарце е отбелязано като село с 10 семейства. Според турски документи от 1628 година селото Техарче и бюзюрг се намирало във вилаета Калканделен (Тетово) и било населено от 84 семейства.
В 1770 година в Теарце се ражда Кирил Пейчинович, един от първите български просветители, издал в 1816 година книгата „Огледало“, а в 1840 година „Книга глаголемая утешение грешним“. С църквите си в XIX век Теарце е метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“. Църквата „Свети Никола“ е цялостно обновена в 1866 година.
В 1839 година немският ботаник Аугуст Гризебах посещава Полога и след това пише в книгата си „Пътуване през Румелия към Бурса“, че Техарца (Tehaartscha) е село с 200 къщи, което се отличава от другите тетовски села със смесеното си население – в него живеят 150 мюсюлмански албански семейства и 50 български. Гризебах пренощува в една българска къща, в която стопаните го учудват със скромността и гостоприемството си.
Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | Село Теарци. – Около 15—20 минути далечъ отъ Слатино и съ мѣстоположение като негово; има 120 турски кѫщи съ една джамия и 80 прости покрити съ слама български съ една църква, при която има и училище, въ което учатъ 20—30 детца; учитель въ Теарци е единъ селенинъ, който е училъ въ Тетовското българско училище. Въ това село има 3—4 дюкяна съ бакалска стока и манифактура, 2 копачници и 1 самарджийница. Теарчани се поминуватъ съ земледѣлие и работа на чужбина, дето турцитѣ сѫ по-много бозаджии, а българитѣ – хлѣбари. Освѣнъ овощия, отъ Теарци се внасятъ въ Тетово и значително количество храна.
Въ Теарци се е родилъ приснопамятний Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ. На мѣстото на татковата кѫща на дѣда Кирила подъ селската църква Св. Никола, сега сѣди друга кѫща, и въ Теарци нѣма живи дѣдови Кирилови роднини. Близо при Теарци тече неголѣмата рѣка Бистрица, която изпира изъ Шаръ, изъ мѣстностьта, нарѣчена планина Бистрица.[2] |
“ |
Джамията в Отушище, известна като Стара джамия, е от XIX век.[3]
В края на XIX век селото е част от Положката нахия в Тетовска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Теарци има 600 жители българи християни и 600 души жители турци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 648 християнски жители на Теарци са българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Теарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1912 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Теарце има 224 къщи с 1327 жители българи, албанци и турци.[7]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено със 700 жители македонци и 600 жители турци.[8] По времето на Втората световна война и българската окупация селото е преименувано на Пейчиново в чест на родения в него Кирил Пейчинович[9] и между 1941 и 1944 година то е в границите на България.
В 1961 година селото има 2883 жители, от които 1353 македонци, 805 албанци, 652 турци, 6 сърби и 21 други. В 1994 година селото има 3776 жители, от които 1100 македонци, 2123 албанци, 461 турци, 62 цигани, 18 сърби и 2 други.[10]
С нападение на полицейския участък в Теарце на 22 януари започват бунтовете на албанското население в Северна Македония през 2001 година. При сблъсъците село Теарце пострадва значително – кметството, полицейският участък и всички македонски къщи са опожарени, а македонските жители на селото го напускат.
Според преброяването от 2002 година Теарце има 3974 жители и 550 домакинства, правейки го едно от най-големите села в Положката котловина.[11][12] Тогава в селото живеят 1085 македонци, 2310 албанци, 512 турци, 54 цигани, 4 сърби и 9 други.[10] Според последното преброяване от 2021 селото има 3038 жители, от които 778 македонци, 1748 албанци, 376 турци, 39 цигани, 7 сърби, 3 останали и 87 лица без данни.[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 778 |
| албанци | 1748 |
| турци | 376 |
| роми | 39 |
| власи | 0 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 0 |
| няма данни[13] | 87 |
| други | 3 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Теарце
Йеромонах Арсений, български книжовник- Кирил Пейчинович (1770 – 1845), български просветител
Махи Несими, публицист и дипломат- Ристо Гьоргески (р. 1918), философ
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Видоески, Божидар. Теарце (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 647-654.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 15 май 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 61.
- ↑ Стара џамија // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.24
- ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
- ↑ Trifunovski, Jovan F. Polog (Etudes Anthropogeographiques). 1. Belgrad, Academie Serbe des Sciences et des Art, 1976.
- ↑ а б Население на Република Македонија според изјаснувањето за етничката припадност, по населени места, според пописите на население 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 1994 и 2002 година (согласно територијалната организација од 1996 година). База на податоци МАКСтат Архив на оригинала от 2021-12-10 в Wayback Machine.. Државен завод за статистика.
- ↑ Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002 - Книга X
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
| |||||||||||
