Хан (титла)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.
Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Понякога се превежда като крал. Ханът управлява ханство или ханат.
Хан е измежду безбройните титли, използвани от султаните на Османската империя, както и от водачите на Златната орда и наследилите я народи. Вероятно най-известните хора с титлата хан са монголският Чингис хан и внукът му Кублай Хан: първият основал монголска империя, а вторият династията Ян в Китай. Властващите потомци на Чингис Хан се наричали Великите ханове.
В продължение на дълги години използваната от българските владетели Омуртаг и Маламир титла канасювиги е транскрибирана на съвременен български като хан. Титлата е използвана на места в историографията и за останалите владетели на Първата българска държава преди официалното приемане на християнството, въпреки че няма преки сведения за това. От началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан.
