Ърнест Гелнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ърнест Гелнър
английски философ и социален антрополог
Роден: 9 декември 1925 г.(1925-12-09)
Париж, Франция
Починал: 5 ноември 1995 г. (на 69 г.)
Прага, Чехия

Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner, р. 9 декември 1925, Париж, Франция, п. 5 ноември 1995, Прага, Чехия) e английски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962–1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984–1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централно-Европейския университет в Будапеща (1993–1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света[1] и като „рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм“[2].

Биография[редактиране | edit source]

Ражда се в Париж в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.

В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга – „Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията“. През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година – професор по философия, логика и научен метод. От началото на 60-те години на ХХ в. активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му „Нации и национализъм“ (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като „политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки“. Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността й до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация „титуляр“, при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.

През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.

Избрана библиография[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Words and Things, A Critical Account of Linguistic Philosophy and a Study in Ideology, London: Gollancz; Boston: Beacon (1959).
  • Thought and Change (1964)
  • Saints of the Atlas (1969)
  • Contemporary Thought and Politics (1974)
  • The Devil in Modern Philosophy (1974)
  • Legitimation of Belief (1974)
  • Spectacles and Predicaments (1979)
  • Soviet and Western Anthropology (1980) (съставител)
  • Muslim Society (1981)
  • Nations and Nationalism (1983)
  • Relativism and the Social Sciences (1985)
  • The Psychoanalytic Movement (1985)
  • The Concept of Kinship and Other Essays (1986)
  • Culture, Identity and Politics (1987)
  • State and Society in Soviet Thought (1988)
  • Plough, Sword and Book (1988)
  • Postmodernism, Reason and Religion (1992)
  • Conditions of Liberty (1994)
  • Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove (1995)
  • Nationalism (1997)
  • Language and Solitude: Wittgenstein, Malinowski and the Habsburg Dilemma (1998)

На български[редактиране | edit source]

  • Нации и национализъм. Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. София: Панорама, 1999, 197 с.
  • Срещи с национализма. София: ЛИК, 2002, 252 с.

За него[редактиране | edit source]

  • Smith, Anthony D, Nations and Nationalism In a Global Era. Cambridge: Polity Press, 1995.
  • Smith, Anthony D, Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism. London: Routledge, 1998.
  • Malesevic, Sinisa and Mark Haugaard (eds). Ernest Gellner and Contemporary Social Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
  • Hall, John A. Ernest Gellner: An Intellectual Biography. London: Verso, 2010.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Stirling, Paul. Ernest Gellner Obituary, The Daily Telegraph, 9 ноември 1995
  2. O'Leary, Brendan. „Ernest Gellner Remembered“, The Independent, 8 ноември 1995.

Външни препратки[редактиране | edit source]