Направо към съдържанието

Корунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корунд
Корунд
Общи
Категорияоксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
Al2O3
Класификация на Щрунц04.CB.05
Класификация на Дана4.3.1.1
Характеристики
Кристална систематригонална
Ломнеравен или мидест
Твърдост по Моос9 (по дефиниция)
Блясъкстъклен до диамантен блясък
Цвят на чертатабяла
Плътност4,05 g/cm3
Корунд в Общомедия

Кору̀нд – скалообразуващ оксиден минерал с химична формула Al2O3.[1][2][3] Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.[4][5] Прозрачните му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – сапфир (син), рубин (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд.

Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по скалата на Моос. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като абразив.[6]

Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.[7]

Среща се като основен минерал в магмени скали, като сиенит и пегматит. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места, където базалтът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в разсипи.[8][7]

Корундът се среща и в метаморфни скали като шисти, гнайс, мрамор. Корундът е главната съставка на скалата шмиргел включваща още магнетит, хематит, кварц и др.[9] Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента шмиргел.

Находища има в Мианмар, Камбоджа, Шри Ланка, Индия,[8] Тайланд, САЩ, Австралия; в България се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като скъпоценен камък (прозрачните корунди), колекционен материал, за абразиви, в керамичната промишленост и др.

Корунд може да се получи от запалването на смес от алуминиев прах и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция:

Fe2O3 + Al -> Al2O3 + Fe + Q,

при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий.

  1. корунд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
  2. Костов-Китин, Владислав. Корунд Corundum // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 334-335.
  3. Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. с. 129-131.
  4. Corundum // Handbook of Mineralogy. Т. III(Halides, Hydroxides, Oxides). Chantilly, VA, US, Mineralogical Society of America, 1997. ISBN 0962209724.
  5. корунд (corundum) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
  6. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 198.
  7. а б Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 231-232.
  8. а б Hobart King. Corundum // Посетен на 27 януари 2016. (на английски)
  9. Иванов, Ячко. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 3. Р-Я. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-309-1. с. 675.