Магмени скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Магмените скали са един от трите основни типа скали в земната кора, заедно с метаморфните и седиментните. Образувани са при застиване и кристализация на магмата при различни геоложки условия, които се определят от химичния състав, дълбочината, формата и обема ѝ. От една и съща магма, в зависимост от дълбочината на застиването ѝ, се формират различни видове скали. Тази дълбочина е много важен фактор, определящ трите им вида възможен фациес (вид).[1] За магмените скали е характерно голямото разнообразие, което е резултат от сложната еволюция на основните типове магми, на процесите на диференциация, хибридизация и асимилация.[2]

Химичен състав[редактиране | edit source]

Магмените скали са съставени от ограничен брой химични елементи - кислород, силиций, алуминий, желязо, магнезий, калций, натрий, калий, водород. Те са представени главно във вид на оксиди, които представляват 98% от състава на магмените скали. В тях се срещат и малки количества редки елементи:[3]

Химичният състав на интрузивните и ефузивните скали е почти идентичен, тъй като са образувани от еднакъв изходен материал. Характерни минерали, изграждащи магмените скали, са ортоклаз, кварц, фелдшпат, плагиоклаз, биотит, амфибол, пироксен, оливин.[4]

Зараждане на магмата[редактиране | edit source]

Предполага се, че ултрабазичните и базичните магми се зараждат в горния слой на мантията и в базалтовия слой на планетата. Киселата магма се заражда в гранито-метаморфния слой на земната кора или се отделя при диференциация на веществата в мантията. Някои учени допускат, че при разтопяването на скалите под въздействието на високи температура и налягане в дълбоките слоеве на земните недра се формира вторична, палингенна магма.[2]

Видове[редактиране | edit source]

В зависимост от дълбочината, на която кристализира магмата[редактиране | edit source]

  • Абисален (дълбочинен) фациес — застиването на магмата става бавно при високо петростатично налягане (налягане на скалите) и при наличието на летливи компоненти. В този случай се наблюдава пълна кристализация, при която се образуват равномернозърнести скали с индивидуализирани минерали, а находищата са обширни и с голям обем.[1]
  • Хипоабисален (полудълбочинен) фациес — Магмата застива при по-ниско петростатично налягане и по-бързо. При кристализация при такива условия се образуват неравномернозърнести скали.[1]
  • Ефузивен (вулканичен) фациес — понижаването на температурата и налягането е рязко, тъй като застиването става над земната кора. Почти всички летливи компоненти излитат, при което кристализацията става бързо и поради това е непълна. Много често в скалите се среща лава, застинала във вид на вулканично стъкло.[1]

В зависимост от това дали магмата кристализира под земната повърхност или над нея във вид на лава[редактиране | edit source]

  • Интрузивни скали (плутонични) - образуват се при охлаждане на магмата на различна дълбочина под земната повърхност.[5] Интрузивните скали имат пълна кристалинна структура, с ясно изразена последователност на кристализацията на минералите, дължащи се на бавното изстиване на магмата в дълбоките земни пластове.[6]
  • Ефузивни скали (еруптивни, вулканични) - формират се след изливането на магмата върху земната повърхност. Имат неравномерна, непълна кристалинна и стъкловидна структура, дължаща се на бързото изстиване на лавата на повърхността.[5][6]

Според съдържанието на силициев диоксид (кварц)[редактиране | edit source]

Магмените скали се състоят главно от силикатни и алумосиликатни минерали, поради високото съдържание на силициев диоксид и Al2O3.

  • Ултрабазични — съдържание под 40% SiO2[5]
  • Базични (основни) - съдържанието на SiO2 е между 40% и 52%[5]
  • Средни — съдържанието на SiO2 е между 52% и 65%[5]
  • Кисели — съдържание на SiO2 - между 65% и 75%[5],
  • Ултракисели — над 75% съдържание на SiO2[6].

Според минералния си състав[редактиране | edit source]

  • Първични магмени скали — образуват се при кристализация на магмена топилка. Делят се на:
- Главни — изграждат основната част от скалата. От своя страна те се делят на[3]
- Салични — Главните химични елементи, които ги изграждат са силиций и алуминий. Това са фелдшпатите, кварцът и плагиоклазите.
- Фемични — с високо съдържание на желязо и магнезий. Такива са оливин, пироксени, амфиболи, слюди.
- Второстепенни — Изграждат до 10% от магмените скали.[3]
- Акцесорни — Срещат се в малки количества във вид на добре оформени зърна. Характерни са за някои магмени скали, съдържащи минерали като илменит, хлорит, титанит, апатит, циркон, турмалин.[3]
  • Вторични магмени скали — Възникват вследствие изменението на първичните минерали при постмагматични процеси. Такива са скалите, съдържащи минералите актинолит, хлорит, епидот, серицит, каолинит.[3]

Класификация[редактиране | edit source]

Основни типове магмени скали[6]
Група Ултрабазити Базалтови Диоритандезитови Гранитоиди
Интрузивни перидотит габро диорит гранит
Ефузивни базалт андезит риолит

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Всеволд Курчатов - "Геология за всеки"/Pensoft/2004/стр.109
  2. а б ((bg)) Минно-геоложки университет "Иван Рилски", Геологопроучвателен факултет, Катедра "Минералогия и петрография"/Маргарита Токмакчиева
  3. а б в г д е ж з и Nauchen sviat/Магматизъм и магмени скали
  4. Николов, Тодор Г. „Основи на палеонтологията и историчната геология“/София, 2002/стр. 26
  5. а б в г д е „Българска енциклопедия А–Я“. БАН, Труд, 2002, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5
  6. а б в г Николов, Тодор Г. „Основи на палеонтологията и историчната геология“/София, 2002/ стр. 27