Йохан Волфганг фон Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте Johann Wolfgang von Goethe
немски писател
Портрет от Йозеф Карл Щилер (1828)
Роден	28 август 1749 Франкфурт, Германия
Починал	22 март 1832 Ваймар, Германия
Погребан	Ваймар, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Лайпцигски университет
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Йохан Волфганг фон Гьоте в Общомедия

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително влияние върху музиката, драматургията и поезията на континента.

Биография

Родната къща на Гьоте във Франкфурт

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла императорски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768). Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг, са в духа на модерната тогава изящна поезия в стил рококо.

През есента на [1768 г. Гьоте се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия заминава за Страсбург. Там, под влияние на своите приятели медици, посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговите идеи по отношение на поезията - че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.

През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практитува в съда в град Вецлар, след което отново се завръща в родния Франкфурт.

Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774).

Йохан Волфганг Гьоте

Ранното творчество на Гьоте по-късно вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Николаус Ленау и др.

Страданията на младия Вертер и Гьоц фон Берлихинген донасят огромна слава на автора си. В дома на Гьоте се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. Поетът постъпва на служба към княжеския двор, получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

„Гьоте в Кампаня“ от Йохан Тишбайн (1787)

Съприкоснованието с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - великолепните Римски елегии  (1788-1790), посветени на съпругата му Кристине Вулпиус; епичната поема Херман и Доротея (1797); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхем Майстер - години на странстване, както и Отричащите се (1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други. Ваймарското академично издание на неговите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се съсътои от 143 тома.

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен лидер в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

Гьоте умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница.

Влияние

Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.

В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.

Библиография

Портрет на Гьоте от
Луизе Зайдлер (Ваймар 1811 г.)

Стихотворения, песни и балади

• Geistesgruß, 1774 – (Духовен поздрав)
• In allen guten Stunden, 1775 – (В добрите часове) (масонска песен)
• An den Mond, 1777 – (Към месеца)
• Wandrers Nachtlied, 1780 – (Нощна песен на странника)
• Der Erlkönig, 1782 – (Горски цар – балада)
• Xenien, 1796 – (Ксении) (стихотворение, заедно с Фридрих Шилер)
• Der Zauberlehrling, 1797 - (Чиракът магесник)
• Die erste Walpurgisnacht, 1799 – (Първа Валпургиева нощ) (Балада, по музика на Феликс Менделсон Бартолди кантата за солист, хор и оркестар )
• Vom Sänger hat man viel erzählt, 1815 – (Разказвали са за певеца) (масонско стихотворение)
• Wenn die Liebste zum Erwidern, 1816 – (Когато милата отвръща) (масонско стихотворение)
• West-östlicher Divan, 1819 – (Западно-източен Диван – стихотворения)

Стихотворен епос

• Reineke Fuchs, 1794 – (Райнеке Фукс)
• Hermann und Dorothea, 1798 – (Херман и Доротея)

Драми

• Die Laune des Verliebten, 1768 – (Капризите на влюбените)
• Die Mitschuldigen, 1769 – (Съвиновните)
• Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1773 – (Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка)
• Prometheus, 1774 – (Прометей)
• Neueröffnetes moralisch-politisches Puppenspiel, 1774 –
• Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey, 1774 –
• Jahrmarktsfest zu Plundersweilern, 1774 – (Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)
• Götter, Helden und Wieland, 1774 – (Богове, герои и Виланд)
• Clavigo, 1774 – (Клавиго)
• Egmont, 1775 – (Егмонт)
• Erwin und Elmire, 1775 – (Ервин и Елмире)
• Die Geschwister, 1776 –
• Stella, 1776 – (Стела)
• Der Triumph der Empfindsamkeit, 1777 –
• Iphigenie auf Tauris, 1779 – (Ифигения в Таврида)
• Torquato Tasso, 1780 – (Торквато Тасо)
• Der Groß-Cophta, 1792 –
• Der Bürgergeneral, 1793 –
• Faust I, 1808 – (Фауст - първа част)
• Die natürliche Tochter, 1804 – (Незаконната дъщеря)
• Pandora, 1817 – (Пандора)
• Faust II, 1833 – (Фауст - втора част)

Романи и Новели

• Die Leiden des jungen Werthers, 1774 - (Страданията на младия Вертер)
• Wilhelm Meisters theatralische Sendung, от 1776, публикуван през 1911 - (Театралното послание на Вилхелм Майстер)
• Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten, 1795 – (Разговори на немски изселници)
• Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96 – (Вилхелм Майстер - години на учение)
• Novelle, от 1797 – (Новела)
• Wilhelm Meisters Wanderjahre, 1807, публикуван през 1921 – (Вилхем Майстер - години на странстване)
• Die Wahlverwandtschaften 1809 – (Сродства по избор)

Преводи

• Das Leben des Benvenuto Cellini, 1797 – (Животът на Бенвенуто Челини)
• Mahomet der Prophet, 1802 – (Пророк Мохамед)

Записки и афоризми

• Maximen und Reflexionen, 1833 – (Максими, размисли, фрагменти – публикувани посмъртно)

Природонаучни произведения

• Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere, 1786 –
• Beiträge zur Optik, 1791/92 – (Оптика – научна студия, 2 тома)
• Zur Farbenlehre, 1810 – (Теория на цветовете – научна студия)

Автобиографична проза

• Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit, 1811–33 - (Поезия и истина. Из моя живот – автобиография в 4 тома),
• Italienische Reise, 1816/17 – (Пътешествие в Италия)
• Kampagne in Frankreich, 1822 – (Кампанията в Франция – репортаж)

Други

• Römische Elegien, 1788–90 – (Римски елегии)
• Venezianische Epigramme, 1790 – (Венециански епиграми)
• Die guten Weiber, 1817 – (Добрите жени)
• Was wir bringen, 1802 – (Какво носим)

Източници

• Шаблон:Уики ен

• Тази статия се основава отчасти на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Гьоте, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin