Писан камък (Елеза): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
→Източници: pdf |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{reflist}} |
{{reflist}} |
||
* Reinhardt S. Stein, Giancarlo T. Tomezzoli, ''The Inscription of Parvomai (Bulgaria)'', Advances in Anthropology, 2016, 6, 25-29 [http://file.scirp.org/pdf/AA_2016051914541451.pdf (pdf)] |
|||
{{Мегалити в България}} |
{{Мегалити в България}} |
||
Версия от 22:45, 28 декември 2016
Писан камък | |
Петроглифите при Писан камък | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Област | Област Пловдив |
Писан камък е монолитна андезитна скала, маркирана с петроглифи, разположена в непосредствена близост до връх Елеза (Северозападни Родопи), между селата Буково и Воден (Община Първомай, Област Пловдив).[1]
Описание и особености
Петроглифите, изсечени върху скалната повърхност, са шест на брой и са с височина 0.35 - 0.50 m. Обектът е популяризиран от Паун Ташев, който е и своеобразен „пазител на камъка“. Представители на местното население на Буково и Воден свидетелстват, че „писаният камък“ се помни от незапомнени времена. Самият Ташев посещава обекта за пръв път на осемнадесет годишна възраст, а мястото му е посочено от двама по-възрастни жители на Буково. Местните хора, не разбират значението на символите и предполагат че става въпрос за някакъв надпис, който припознават като важен, ето защо те пазят надписа.[1]
Интерпретации
Според алтернативният изследовател Павел Серафимов петроглифите от „Писан камък“ са най-старият монументален надпис; Серафимов интерпретира символите като документирано най-старото име на Тракийския Херос - ПОРОВАТУ (според интерпретацията на Серафимов); знаците показват връзка с най-древната писменост в света; показват връзка с Линеар А, Линеар Б и старобългарските руни; името Пороват е свързано с почитания в Северна Европа бог Поревит; с почитания от хетите Перва и притежава българска етимология.[2][3]
На 20 октомври 2015 г. в предаването на bTV „Преди обед“ е излъчен репортаж за Писан камък. Проф. Диана Гергова е поканена като гост в студиото, за да коментира темата и интерпретациите на алтернативните изследователи Йордан Стайков и Мартин Константинов. Проф. Гергова коментира откритието в контекста на казуса за липсата на системно изследване на писмените паметници особено на територията на Родопите, датиращи от дълбока древност. Тя изказва предположението, че надписът, който по нейните думи е отдавна известен на българската археологическа наука, не е интерпретиран от колегите ѝ, защото липсва информация, която да позволи научна интерпретация. Гергова, също така коментира, че липсата на средства за изследване на подобни паметници е голям проблем за българските изследователи.
Авторката на репортажа за "Писан камък" Ирена Григорова заявява, че т.нар. надпис е докладван няколко пъти, но научният екип, работещ на близкия археологически обект на връх Драгойна, се отказва да изследва обекта, защото получава сведение от неназован експерт, който изказал мнението, че надписът е изсечен в средата на 1990-те години от почитатели на компютърната игра The Neverhood, където присъствал въпросният надпис. Все пак научният екип осъществява заснемане на надписа от "Писан камък".[4]
Вижте още
Източници
- ↑ а б topnovini.bg - "Пазителят на уникалния надпис край Първомай не иска да го наричат откривател", автор Ралица Дикова, публикация от 7 февруари 2016 г.
- ↑ Болгът на SPAROTOK Павел Серафимов - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ "НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС, КОЙТО ПРОМЕНЯ" - публикация от 21 октомври 2015 г.
- ↑ petel.bg - "Наш изследовател обяви ексклузивно: България скоро ще е световна новина! Открихме уникален надпис край Първомай!"
- ↑ btv.bg "Наша ли е първата писменост в света?" - видеозапис на предаването "Преди обед" от 21 октомври, 2015 г.
- Reinhardt S. Stein, Giancarlo T. Tomezzoli, The Inscription of Parvomai (Bulgaria), Advances in Anthropology, 2016, 6, 25-29 (pdf)
|