Адалберт III фон Боген

Адалберт III фон Боген Adalbert III von Bogen
граф на Боген и Виндберг, фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайх и Виндберг
Роден	19 юли 1165 г.
Починал	20 декември 1197 г.
Герб
Семейство
Баща	Бертолд II фон Боген
Майка	Лиутгард фон Бургхаузен
Съпруга	Людмила Бохемска (1184 – 20 декември 1197) Людмила Бохемска
Деца	Адалберт IV фон Боген Бертхолд III фон Боген

Гербът на графовете фон Боген

Адалберт III (IV) фон Боген или Алберт III (IV) фон Боген (на немски: Adalbert III von Bogen; Albert III von Bogen; Albrecht III, Albert IV/Adalbert IV) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1197), също фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайх и Виндберг.

Биография

Роден е на 19 юли 1165 година. Той е единственият син и наследник на граф Бертолд II фон Боген-Виндберг († 21 март 1167) и втората му съпруга графиня Лиутгард фон Бургхаузен († 24 февруари 1195), дъщеря на граф Гебхард I фон Бургхаузен († 1163) и маркграфиня София фон Ветин-Майсен († сл. 1190). Внук е на граф Алберт II фон Боген-Виндберг († 13 януари 1146) и втората му съпруга графиня Хедвиг (Хадвиг) фон Виндберг († 1 декември 1162) от род Ваймар-Орламюнде-Истрия.

Манастир Виндберг (1721)

Родът фон Боген е през 12 и 13 век значим висш род в Бавария с резиденция северно от Дунав до Щраубинг. Около 1140 г. дядо му и баба му основават манастир Виндберг с помощта на епископ Ото фон Бамберг († 1139), който е осветен на 21 и 22 май 1142 г.

Адалберт/Алберт III става през 1168 г. фогт на манастир Виндберг, ок. 1180 г. фогт на манастир Прюфенинг и ок. 1190 г. фогт на манастир Обералтайх. Заради конфликт с манастира в Нидералтайх той построява там един замък през 1180 г. Адалберт води множество битки, през 1192 г. е осъден и се подчинява. Той последва 1195/1196 г. император Хайнрих VI в кръстоносния поход (1197) в Италия, прави огромни задължения и помага на Бохемия да стане кралство. По време на похода той умира на 20 декември 1197 г. на 32 години.

Неговият син Адалберт/Алберт IV († 1242), граф на Боген, е последният мъжки представител на рода. Негов наследник е полубрат му баварския херцог Ото II фон Вителсбах († 1253).

С измирането на графовете фон Боген техните собствености отиват през 1242 г. на Вителсбахите.

Фамилия

Людмила Бохемска, картина в манастир Зелигентал

Адалберт III фон Боген се жени 1184 г. за принцеса Людмила Бохемска (* 1170; † 4 август 1240), дъщеря на бохемския херцог Фредерик († 1189) и Елизабет/Ержебет от Унгария († сл. 1190), дъщеря на унгарския крал Геза II († 1162) и Ефросина Киевска († 1186). Тя е (доведена) братовчедка на Отокар I, крал на Бохемия. Двамата имат три сина:

• Бертхолд III/IV (* ок. 1190; † 12 август 1218), убит в Петия кръстоносен поход), граф на Боген, женен за Кунигунда фон Хиршберг († сл. 2 февруари 1249), дъщеря на граф Гебхард II фон Хиршберг († сл. 1232) и Агнес фон Труендинген († сл. 1232). Кунигунда се омъжва втори път пр. 17 август 1223 г. за граф Конрад фон Васербург († 28 януари 1259)
• Лиутполд († 10 май 1221), граф на Боген (1209), става пробст в „Алтен Капеле“ в Регенсбург (1215) и фогт на Нидералтайх
• Адалберт/Алберт IV/V († 15 януари 1242), граф на Боген, кръстоносец (тръгва 1209/10 г. с император Ото IV в Италия, 1217/1218 в кръстоносния поход в Египет, 1234/35 г. в Палестина); последен мъжки представител на рода, женен за Рихенца фон Дилинген († 20 юни), дъщеря на граф Адалберт III фон Дилинген († 15 февруари 1214) и (Хайлика) фон Вителсбах († сл. 1180), дъщеря на херцог Ото I от Бавария († 1183) и графиня Агнес фон Лоон († 1191). Негов наследник е полубрат му баварския херцог Ото II фон Вителсбах († 1253).
• вер. Диполд († 1219), духовник в Регенсбург

През края на октомври 1204 г. вдовицата му Людмила Бохемска († 1240) се омъжва втори път в Келхайм за херцог Лудвиг I Келхаймерски (1173 – 1231), херцог на Бавария и пфалцграф при Рейн от фамилията Вителсбахи, бивш противник на първия ѝ съпруг Адалберт III фон Боген. Лудвиг е добър баща на нейните доведени три сина. Людмила е прародител на баварските херцози. Людмила основава през 1232 г. манастир Зелигентал в Ландсхут, като гробно место на Вителсбахите, където започва да живее и е погребана там.

Литература

• Franz Tyroller: Bogen, Grafen von.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 415.
• Lechner, Karl: Die Babenberger Markgrafen und Herzoge von Österreich 976 – 1246, Böhlau Verlag Köln 1985, S. 377.
• Toeche Theodor: Kaiser Heinrich VI. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 1965, S. 242, 261.
• Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: Von den Anfängen bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 1988, S. 88. ISBN 3-406-09398-1.
• Prämonstratenser-Abtei Windberg: ein Führer durch Kloster und Kirche. Kunstverlag Fink, Lindenberg 2002, ISBN 3-89870-072-0.
• Geschichte der Weiss-Blauen Rauten. Stadt Bogen
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 80B.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 86A.

Външни препратки

• Manfred Hiebl: Adalbert IV. Graf von Bogen-Windberg (1146 – 1167), Vogt von Prüfening, Oberaltaich und Windberg. In: Grafen von Bogen. Genealogie-Mittelalter
• Ludmilla von Böhmen, genealogie-mittelalter
• Grafen von Bogen, fmg.ac