Александрия (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.
| Александрия | |
  Александрия  Александрия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 58 души[1] (15 март 2024 г.) 1,67 души/km² |
| Землище | 35.032 km² |
| Надм. височина | 205 m |
| Пощ. код | 9404 |
| Тел. код | 05774 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 00268 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Крушари Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Александрия се намира в Южна Добруджа, на територия с леко хълмист релеф. На около 8 км на север и 16 км на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния.
На север селото има пътна връзка със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода, Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.
Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима. [2]
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства [3].
Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.
Населението на селото към 31 декември 1946 г. наброява 1225 души [4], към 4 декември 1985 г. – 204 души, а към 31 декември 2017 г. – 55 души [5].
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г. [6]
През периода от 1913 г. [7] до 1940 г. [8] село Александрия е в Кралство Румъния. [6]
Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.
Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната. [9]
На около километър и половина северозападно от селото, в местността Текето, се намира Александрийският манастир „Свети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество [10]. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке“ [11], като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г. [10]
До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.
Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.
През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри. [12]
В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080. [13]
Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до с. Александрия на площ от 71 хектара се намира природната забележителност Александрийска гора [14]. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В местността Текето се провежда ежегодно на 2 август [15] фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.
При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението) се поднасят цветя и се провежда тържество. [16]
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Село Александрия
- ↑ Трагедия за пчеларите в Добруджа, архив на оригинала от 12 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180912093336/http://pcheli.bg/tragediya-za-pchelarite-v-dobrudzha/, посетен на 17 март 2019
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 1946 г.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
- ↑ а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
- ↑ Заглъхващият живот в добричкото село Александрия – бурени и тишина“
- ↑ а б Александрийски манастир „Св. пророк Илия“
- ↑ Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия, архив на оригинала от 18 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200218141623/http://www.krushari.bg/803-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BE, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА КРУШАРИ, „Късноантичен некропол край с. Александрия – единственият алански некропол в България“, архив на оригинала от 21 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200221100839/http://www.krushari.bg/1117-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Информационна карта за 2016 г.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България – АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ГОРА (Код в регистъра: 367)
- ↑ Илинден по стар стил.
- ↑ Областна администрация – град Добрич – Община Крушари, „Паметник на загиналите във войните – село Александрия“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||