Александрия (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия
Общи данни
Население 40 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,14 души/km²
Землище 35.032 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 9404
Тел. код 05774
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 00268
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   кмет
Крушари
Илхан Мюстеджеб
(ДПС)

Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Александрия се намира в Южна Добруджа, на територия с леко хълмист релеф. На около 8 км на север и 16 км на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния.

На север селото има пътна връзка със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода, Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.

Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима. [2]

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства [3].

Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.

Населението на селото към 31 декември 1946 г. наброява 1225 души [4], към 4 декември 1985 г. – 204 души, а към 31 декември 2017 г. – 55 души [5].

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г. [6]

През периода от 1913 г. [7] до 1940 г. [8] село Александрия е в Кралство Румъния. [6]

Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.

Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната. [9]

На около километър и половина северозападно от селото, в местността „Текето“, се намира Александрийският манастирСвети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (13311371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество [10]. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке[11], като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г. [10]

До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.

Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.

През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри. [12]

В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080. [13]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до с. Александрия на площ от 71 хектара се намира природната забележителност „Александрийска гора“ [14]. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Текето“ се провежда ежегодно на 2 август [15] фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.

При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението) се поднасят цветя и се провежда тържество. [16]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Село Александрия
  3. „Трагедия за пчеларите в Добруджа“, архив на оригинала от 12 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180912093336/http://pcheli.bg/tragediya-za-pchelarite-v-dobrudzha/, посетен 12 септември 2018 
  4. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 1946 г.
  5. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
  6. а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
  7. Съгласно Букурещкия договор.
  8. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
  9. Заглъхващият живот в добричкото село Александрия – бурени и тишина“
  10. а б Александрийски манастир „Св. пророк Илия“
  11. „Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия“, архив на оригинала от 18 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200218141623/http://www.krushari.bg/803-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BE, посетен 18 февруари 2020 
  12. „ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА КРУШАРИ, „Късноантичен некропол край с. Александрия – единственият алански некропол в България““, архив на оригинала от 21 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200221100839/http://www.krushari.bg/1117-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8, посетен 21 февруари 2020 
  13. Информационна карта за 2016 г.
  14. Регистър на защитените територии и защитените зони в България – АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ГОРА (Код в регистъра: 367)
  15. Илинден по стар стил.
  16. Областна администрация – град Добрич – Община Крушари, „Паметник на загиналите във войните – село Александрия“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]