Александрия (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия
Общи данни
Население 94 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35.032 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 9404
Тел. код 05774
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 00268
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Крушари
Илхан Мюстеджеб
(ДПС)

Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Александрия се намира в Южна Добруджа, на територия с леко хълмист релеф. На около 8 км на север и 16 км на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния.

На север селото има пътна връзка със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода, Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.

Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима. [1]

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства [2].

Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.

Населението на селото към 31 декември 1946 г. наброява 1225 души [3], към 4 декември 1985 г. – 204 души, а към 31 декември 2017 г. – 55 души [4].

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г. [5]

През периода от 1913 г. [6] до 1940 г. [7] село Александрия е в Кралство Румъния. [5]

Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.

Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната. [8]

На около километър и половина северозападно от селото, в местността „Текето“, се намира Александрийският манастирСвети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (13311371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество [9]. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке[10], като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г. [9]

До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.

Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.

През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри. [11]

В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080. [12]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до с. Александрия на площ от 71 хектара се намира природната забележителност „Александрийска гора“ [13]. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Текето“ се провежда ежегодно на 2 август [14] фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.

При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението) се поднасят цветя и се провежда тържество. [15]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Село Александрия
  2. Трагедия за пчеларите в Добруджа
  3. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 1946 г.
  4. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
  5. а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
  6. Съгласно Букурещкия договор.
  7. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
  8. Заглъхващият живот в добричкото село Александрия – бурени и тишина“
  9. а б Александрийски манастир „Св. пророк Илия“
  10. Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия
  11. ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА КРУШАРИ, „Късноантичен некропол край с. Александрия – единственият алански некропол в България“
  12. Информационна карта за 2016 г.
  13. Регистър на защитените територии и защитените зони в България – АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ГОРА (Код в регистъра: 367)
  14. Илинден по стар стил.
  15. Областна администрация – град Добрич – Община Крушари, „Паметник на загиналите във войните – село Александрия“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]