Община Крушари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Крушари
Map of Krushari municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 417.458 km²
Население 4 935 души
Адм. център Крушари
Брой селища 19
Управление
Кмет Добри Стефанов
(ДПС)
Общ. съвет 13 съветници
   ДПС (8)
   ГЕРБ (3)
   РБ (2)

Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на Област Добрич. С площта си от 417,458 km2 заема 6-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината попада в централната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десните ѝ притоци Добричка река и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на Община Крушари е 240 m, разположена в централната ѝ част, западно от село Александрия, в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село Капитан Димитрово, в суходолието на Суха река – 47 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините Тервел и Кайнарджа преминава част от долното „течение“ на суходолието на Суха река. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно на пролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на Добруджанското плато със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.

В суходолието на Суха река, отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село Ефрейтор Бакалово се „влива“ суходолието на Добричка река, а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село Абрит са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село Капитан Димитрово е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.

Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и за питейни нужди експлоатацията им става посредством сондажи на дълбочина 50 – 100 m.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Крушари попада в умереноконтиненталната климатична област. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, d лятото е сравнително топло. Средната годишна температура е около 11°I, i юлски максимум 36°С и януарският минимум -25°С. Годишната сума на валежите се движи от 480 до 550 мм, т.е. районът е един от най-сухите в страната. Средният брой на дните със снежна покривка е 83. Годишната продължителност на слънчевото греене е над 2200 часа.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите, разпространени на територията на Община Крушари, са основно черноземи – карбонатни, типични и излужени, с рохкав строеж. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Нейно ефикасно противодействие са създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землищата на селата Габер, Ефрейтор Бакалово, Зимница, Капитан Димитрово и Огняново попада част от Защитена територия Суха река, с обща площ от 2307.92 ха, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. на МОСВ. Каньонът на руката и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери, като 31 от тяхса на територията на общината и са Картотекирани.

В близост до землището на с. Александрия на площ от 72 км. се намира природната забележителност Александрийска гора, обявена като такава със Заповед №656/13.09.1979 г. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич. На 1,5 km от село Александрия се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето“, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена.

Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери“ (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая“ (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая“ (Голяма скала). „Гяур евлери“ е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.

На територията на община Крушари се намира най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа – Залдапа. Тя е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Разположена е в м. Калето, между селата Абрит и Добрин. Обликът на укрепителната система свидетелства за късноримския ѝ произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 4 547 100,00
Българи 1 538 33,82
Турци 1 513 33,27
Цигани 433 9,52
Други 8 0,18
Не се самоопределят 168 3,69
Не отговорили 887 19,51

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 19 населени места с общо население 4 547 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в Община Крушари, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Абрит 205 19,673 Абдул Ехат, Аптаат Коритен 259 23,685 Хардалии
Александрия 67 35,032 Капаклии Крушари 1402 18,081 Армутлии
Бистрец 113 16,063 Параджик Лозенец 545 30,230 Баллар, Кара баглар
Габер 110 17,283 Гюргенлия Огняново 11 17,175 Кючук Ахмед, Надежда
Добрин 143 38,944 Деведжи кьой Полковник Дяково 290 29,953 Азаплар
Ефрейтор Бакалово 280 14,434 Бараклар Поручик Кърджиево 34 18,201 Кечи дереси
Загорци 124 18,682 Кокарджа Северняк 148 10,270 Терс Конду
Земенци 16 10,704 Ерджии Северци 211 11,553 Мурсал кьой
Зимница 8 24,036 Кара къшла Телериг 496 38,186 Кьоселер, Хасъ Кьоселер
Капитан Димитрово 85 25,273 Кадъ кьой, Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево ОБЩО 4547 417,458 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Височайши доклад № 9283/обн. 22.12.1882 г. – преименува с. Капаклии на с. Александрия;
  • Указ № 164/обн. 25.03.1899 г. – преименува с. Кючук Ахмед на с. Надежда;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Абдул Ехат (Аптаат) на с. Абрит;
– преименува с. Параджик на с. Бистрец;
– преименува с. Хаджи кьой на с. Благовец;
– преименува с. Гюргенлии на с. Габер;
– преименува с. Деведжи кьой на с. Добрин;
– преименува с. Бараклар на с. Ефрейтор Бакалово;
– преименува с. Кокарджа на с. Загорци;
– преименува с. Ерджии на с. Земенци;
– преименува с. Кара къшла на с. Зимница;
– преименува с. Кадъ кьой (Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево) на с. Капитан Димитрово;
– преименува с. Хардалии на с. Коритен;
– преименува с. Армутлии на с. Крушари;
– преименува с. Баллар (Кара баглар) на с. Лозенец;
– преименува с. Азаплар на с. Полковник Дяково;
– преименува с. Кечи дереси на с. Поручик Кърджиево;
– преименува с. Терс Конду на с. Северняк;
– преименува с. Мурсал кьой на с. Северци;
– преименува с. Омур кьой на с. Стрелец;
– преименува с. Кюселер (Кьоселер, Хасъ кьоселер) на с. Телериг;
  • МЗ № 7552/обн. 21.11.1947 г. – преименува с. Надежда на с. Огняново;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Благовец и го присъединява като квартал на с. Добрин;
– признава н.м. при клон „Абрит“ на ДЗС „Толбухин“ за с. Орлово;
– заличава с. Стрелец и го присъединява като квартал на с. Лозенец;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Орлово поради изселване;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ