Александър Башмаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Башмаков
руски общественик
Alexander Alex. Bashmakov.jpeg
Роден
Починал
Погребан Франция

Образование Одески национален университет
Научна дейност
Област Етнография

Александър Александрович Башмаков (на руски: Александр Александрович Башмаков) е руски публицист, юрист, етнограф. Панславист, виден деятел на Славянското движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Болгария и Македония“, 1899

Башмаков е роден на 25 декември 1858 година (6 януари 1859 година) в дворянско семейство в Одеса, Руската империя. Завършва право в Новорусийския университет в 1881 година. Заема поста секретар на Законодателната комисия в Източна Румелия. Там основава и става пръв директор на Пловдивската народна библиотека.

В 1882 година Башмаков пътува из Македония и пише за нея под псевдонима Вещий Олег. Под това име издава труда си „Болгария и Македония“ в 1899 година.[1]

В 1882 – 1885 година е адвокат в Одеса, градски мирови съдия и председател на конгреса на мировите съдии в градовете Дубно и Либава. Взима участие в подготовката на откриването на първата в Европа Пастьоровска бактериологическа станция в Одеса, сътрудничейки си с Иля Мечников и Николай Гамалея. Кореспондира с Луи Пастьор.

Участва в съдебната реформа, провеждаща се в Прибалтика. Башмаков става мирови съдия в Прибалтика и разработва законодателство в редакционната комисия, подготвяща новия общоимперски граждански законник. Идеологията на Башмаков става „монархическия национализъм“:

Ръстът на Русия е бил и е вътрешен ръст, а не колониален ръст. Вътрешният ръст е своеобразен процес, чиято духовна страна е съвсем друга, тъй като той се съпровожда с ръстом на националното самосъзнание и единство... Затова не може да има у руските държавни хола по-възвишена идея от действие за такъв краен ред на нещата, при който жителят на Закавказието, Самарканд или бреговете на Амур ще се смята за същия руснак, като жителя на Кострома и коренният руски жител никога няма да го упрекне, че в жилите му тече кръвта на днешните арменци, сарти и гиляки.[2]

В 1898 година постъпва на юрисконсултска служба в Министерството на външните работи. Започва да изучава ситуацията на Балканите. В 1899 година пътува през България в Македония, където обстановката вече е доста напрегната. Пътуването му дава материал за статии, в които описва бедственото положение на македонските българи. За Башмаков, славянскаята идея е

такава линия, по която средствата на руската държава, отстоявайки руските интереси в европейската политика, биха били насочени към това всякак да се съдейства, извън Русия, на ръста на славянските племена, в които инстинктивно живее чувство на солидарност с руското племе.

В 1904 – 1905 година е редактор в официалното дипломатическо издание на външното министерство „Журнал дьо Сен Петерсбур“, излизащо на френски език. На 1 октомври 1905 година купува вестник „Военное время“ и го преименува на „Народний голос“. По време на революционните събытия от 1905 — 1907 година многократно се изказва за необходимостта от яростно противодействие на революционните сили, а в началото на 1906 година създава Руска партия на народния център, която е вляво от Съюза на рускоия народ и Руското събрание, но вдясно от Съюз 17 октомври. Башмаков със своята партия активно участва в I Всерусийски конгрес на Руското събрание на 8-12 февруари 1906 година в Петербург и на II Всерусийски конгрес на руските хора между 6 - 12 април 1906 година в Москва. В новата партия влизат интелектуалци като Платон Кулаковский, Николай Шипов, Николай Кузнецов, Павел Мансуров и други. В това време става член на Руското събрание, а в 1908 година е сред инициаторите на създаването на Руското покрейнинско общество.

По инициатива на Пьотър Столипин е назначен на длъжност главен редактор на „Правителствен вестник“ и остава на поста с паузи до 1913 година.[3]. Също със съдействие на Столипин влиза в Съвета на МВнР.

Башмаков се увлича по етнографията и изследва Алтай, Балканите, Судан и много европейски страни.

След Октомврийската революция в 1917 година е помощник на главноупълномощения на Червения кръст при генерал Антон Деникин. В 1919 година емигрира първоначално в Турция, после в Сърбия, а в 1924 година — във Франция. Взима участвие в двата най-големи конгреса на емиграцията: Рейнхенгалския в 1921 година и Парижкия – в 1926 г. В емиграция продължава да стои на монархически и панславистки идеи, занимава се с етнография, преподава във френската Школа по антропология на катедрата по палеонтология на черноморските страни и във френския институт по палеонтология на човека.

Умира в 1943 година, погребан е на гробището Сен Женевиев дьо Буа.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Основные начала ипотечного права. 1891.
  • Очерки поземельного устройства прибалтийских крестьян
  • Алтайские очерки. „Русские Ведомости“, 1896.
  • Русские пути в Монголию. 1899.
  • Болгария и Македония. (Под псевдонимом Вещий Олег, 1899).
  • За смутные годы. (Сборник статей, 1906).
  • Через Чёрную гору в страну диких гегов. („Слав. Известия“, 1908 – 09).
  • Балканские речи. 1909.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, том 3, Издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2009, стр. 243.
  2. Башмаков А. А. За смутные годы. Публицистические статьи и речи. – СПб., 1906, с. 78.
  3. Библиография периодических изданий России 1901—1916. – Л., 1959. – Т. 2, стр. 632.
     Портал „Македония“         Портал „Македония