Направо към съдържанието

Николай Гамалея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Гамалея
Роден
Починал
29 март 1949 г. (90 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вОдески национален университет
Военно-медицинска академия „Сергей Киров“
НаградиОрден „Ленин“
Червено знаме на труда (СССР)
Николай Гамалея в Общомедия

Николай Фьодорович Гамалея (на руски: Никола́й Фёдорович Гамале́я) е руски съветски лекар и учен, пионер в изследването на микробиологията и ваксините.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гамалея е роден на 17 февруари 1859 г. в Одеса, Руската империя, в семейството на пенсиониран офицер, участвал в битката при Бородино.[1] Завършва Новоросийския университет в Одеса (сега Одески национален университет) през 1880 г. и Петербургската военномедицинска академия (сега Военномедицинска академия „С. М. Киров“) през 1883 г.[2] След това става уважаван болничен лекар в родната си Одеса.

Гамалея работи в лабораторията на Луи Пастьор във Франция през 1886 г. Следвайки модела на Пастьор след завръщането си, той се присъединява към Иля Мечников в организирането на бактериологична станция в Одеса за проучвания за ваксини срещу бяс, изследвания за борба с чумата и холерата по говедата, диагностика на храчки за туберкулоза и подготовка на ваксини срещу антракс.[3] Одеският бактериологичен институт става първата в Русия станция за бактериологично наблюдение.[4]

Въпреки лошите съоръжения и малкия персонал, учените успяват да разберат условията, при които ваксинацията срещу бяс е най-ефективна.[3] Предложението на Гамалея за използване на убити бацили в противохолерни ваксини по-късно е успешно приложено и в широк мащаб.[3] Подобни станции скоро са открити в Киев (1886), Екатеринослав (1897) и Чернигов (1897).[5]

След като защитава през 1892 г. дисертацията си по етиология на холерата (публикувана през 1893 г.), Гамалея работи като директор на Одеския бактериологичен институт в периода 1896 – 1908 г. Като съобщава за лизиране на бактерии Bacillus anthracis от трансмисивен „фермент“ през 1898 г., Гамалея става откривател на антителата, унищожаващи бактериите, известни като бактериолизини.[6]

Гамалея инициира кампания за обществено здраве по унищожаване на плъхове като част от борбата с чумата в Одеса и Южна Русия и идентифицира въшките като носители на тифа.[7] През 1910 – 1913 г. Гамалея редактира списанието „Хигиена и санитария“.[6][8]

По-късната работа на Гамалея, включително организирането на доставката и разпространението на ваксини срещу едра шарка за Червената армия, прави крачки към окончателното изкореняване на едрата шарка в СССР.[9]

Автор на повече от 300 академични публикации по бактериология, Гамалея е член на Академията на науките на СССР[10] и Академията на медицинските науки на СССР.[11] Той е и ръководител на Всесъюзното дружество на микробиолозите, епидемиолозите и инфекционистите.

Гамалея умира в Москва на 29 март 1949 г.[12]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Държавните отличия на Гамалея включват 2 ордена „Ленин“, орден „Червено знаме на труда“ и Държавна награда на СССР (1943).

Федералният изследователски център по епидемиология и микробиология „Н. Ф. Гамалея“ в Москва носи неговото име.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuznet͡sov, I. V. Li͡u︡di russkoĭ nauki ...: Biologii͡a︡. Moscow, Izdatel'stvo "Nauka", 1963. с. 605. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
  2. Малахов, В. П. Одесса, 1900-1920: люди, события, факты. Optimum, 2004. ISBN 978-966-8072-85-7. с. 148. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
  3. а б в Zalkind, Semyon (2001). Ilya Mechnikov: His Life and Work. Honolulu, Hawaii: University Press of the Pacific. pp. 96-98. ISBN 978-0-89875-622-7.
  4. Hanitkevych, I︠A︡roslav. History of Ukrainian medicine in dates and names. Naukove tovarystvo im. Shevchenka, 2004. ISBN 978-966-7482-15-2. с. 233. Посетен на 10 March 2024. (на украински)
  5. Melikishvili, Alexander (2006). "Genesis of the Anti-Plague System: The Tsarist Period". Critical Reviews in Microbiology 32, pp. 19–31. ISSN 1040-841X.
  6. а б Melikishvili, Alexander (2008). "Annex: Biosketches of Scientists and Other Public Figures Who Played Important Roles in the Evolution of Tsarist Russia’s Anti-Plague System". In Sonia Ben Ouagrham-Gormley, Alexander Melikishvili, and Raymond A. Zilinskas, The Soviet Anti-Plague System, James Martin Center for Nonproliferation Studies. Retrieved 26 February 2011.
  7. Podolsky, Edward (1972). Red Miracle: The Story of Soviet Medicine. New York: Beechhurst Press. p. 222. ISBN 0-8369-2818-0.
  8. Hygiene and sanitation // Izdatelstvo Meditsina. Архивиран от оригинала на 2022-04-11. Посетен на 2024-03-27.
  9. Podolsky, Edward (1972). Red Miracle: The Story of Soviet Medicine. New York: Beechhurst Press. p. 224. ISBN 0-8369-2818-0.
  10. Архив Академии наук СССР. Изд-во АН СССР, 1977. с. 154. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
  11. Мелуа, Аркадий. Академия наук. Биографии. 1724–2017. Том 4. Великий князь Алексей Александрович – Гаусс. Litres, 15 May 2022. ISBN 978-5-04-366348-1. с. 548. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
  12. Вавилов, Сергей Иванович. Большая советская энциклопедия: Газель-Германий. Государственное научное издательство "Большая советская энциклопедия, ", 1949. с. 183. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
  13. History // gamaleya.org. Посетен на 10 March 2024.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolay Gamaleya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​