Анастасия Узорешителница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастасия Узорешителница
Saint Anastasia.jpg
великомъченица
Починала 3 век
Почитана в Православна църква
Римокатолическа църква
Главно светилище Задарска катедрала
Празник 22 декември (прав.)
25 декември (рим.)
Атрибути Мъченически кръст и съд за лекарства (прав.)
Палмова клонка (рим.)
Покровителство Аптекари, лекари, тъкачи, вдовици, отровени
Анастасия Узорешителница в Общомедия

Анастасия Узорешителница (също Фармаколитрия, Римска, Илирийска) е римска християнска светица, живяла през 3 век. Почитана като великомъченица, празникът ѝ се отбелязва на 22 декември от Православната църква и на 25 декември от Римокатолическата църква. На този ден празнуват тези, които носят името Анастасия. [1][2] Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана светица с това име, покровителка на аптекари и лекари.

Тя посвещава живота си на грижи за бедни, болни и нещастни. Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан. Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица).

В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Там свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.

Житие на Света Анастасия[редактиране | редактиране на кода]

Света Анастасия е родена в римско семейство на благородници. Баща й е римският сенатор Претестат, майка й Фавста изповядва християнската религия. Учител на Анастасия е Хрисогон – също християнин, по-късно канонизиран. След смъртта на майка й Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвал на неизлечимо болна и не допуска интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той корабокрушира по време на буря и умира. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се старае всячески да облекчава страданията им. Тя обикаля от град на град по тъмниците, утешава ги, лекува ги, осигурява им храна и където е възможно, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията).

По това време император Диоклециан подлага християните на най-голямото годенение в историята на църквата. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни биват избити предната нощ. Съкрушена, тя започва да плаче и така се издава, че е християнка. След арестуването й, лично императорът я увещава да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказва. В продължение на 60 дни бива измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Тя и още 121 затворника биват натоварени на кораб, умишлено пробит предварително. Анастасия започва да се моли, корабът не потъва, а затворниците успяват да го докарат до близкия бряг. Тогава управителят на Илирик разпорежда Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива. На 22 декември 304 г. тя е загива мъченически, но според църковното предание тялото й остава неповредено от пламъците.

Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]