Анастас Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Тодоров
български учен, ветеринарен лекар
Роден
Починал
22 октомври 1944 г. (51 г.)
Националност българин

Анастас Тодоров Анастасов е български учител, ветеринарен лекар и учен откривател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 ноември 1892 г. в Търговище, в семейството на Керка и Тодор Анастасов Радев – гайтанджия. Основното си образование получава в Търговище, а през учебната 1910/1911 г. завършва държавната мъжка гимназия „Йосиф I“ в Разград. През 1912 г. заминава да учи ветеринарна медицина в Торино, Италия. Поради обявяване на Балканската война се връща и постъпва като доброволец. През следващите две години отново е студент, но е принуден да прекъсне обучението си поради Първата световна война. Включва се в 12 дивизионна ветеринарна лечебница. В учебната 1919/1920 година е учител в непълната смесена гимназия в Осман пазар. Трудовата си кариера започва с няколкомесечен стаж като ветеринарен лекар в конезавода „Божурище“. Научната му дейност започва в Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София. През 1924 г. д-р Анастас Тодоров полага конкурсен изпит за специализант по бактериология в чужбина и през следващата година заминава за Париж, където специализира при известния професор Вале, като същевременно посещава лекции в Пастьоровия институт. Директор е на Районния ветеринарно-бактериологичен институт в Стара Загора от откриването му през 1931 до 1942 г., като организира ветеринарното дело в Стара Загора и в Южна България. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София.[1]

Умира на 22 октомври 1944 г. в болницата във Велико Търново, където е евакуиран институтът. Причина за смъртта му е сепсис, развил се вследствие инфекция, получена при злополука в лабораторията, където се приготвя ваксина против червенката по свинете.[1]

Автор е на 42 научни разработки и статии. Изработва българска ваксина против чумата и червенката по свинете. Посвещава много време на противотуберкулозния имунитет, на противоантраксната ваксинация, както и на профилактиката на кокошата холера. Той е един от първите инициатори за производството на противочумен серум. От 1926 г. е член-кореспондент на дружеството на практикуващите ветеринари, а от 1936 г. – на френското дружество по сравнителна патология.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 505К в Държавен архив – Търговище. Той се състои от 77 архивни единици от периода 1905 – 2003 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Анастас Тодоров Анастасов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 май 2018 г. (на български)