Андрей Букурещлиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Букурещлиев.

Андрей Букурещлиев
български военен деец

Роден
Починал
13 февруари 1925 г. (67 г.)

Образование Национален военен университет
Семейство
Деца Дора Букорещлиева

Андрей Атанасов Букурещлиев е български офицер (подполковник).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Свещеник Партений, Андрей Гяуров и Андрей Букурещлиев.

Андрей Букурещлиев е роден в село Плевня, Драмско (днес Петруса, Гърция). Между 1873 – 1876 година учи в класното училище в село Либяхово при изтъкнатия просветен деец Атанас Поппетров.[1] ВЗавършва Военното училище в София през с първия випуск през 1879 година и постъпва на служба в Българската войска. През 1885 година завършва стрелковата школа в Москва.

През Сръбско-българската война в 1885 година командва опълчението в Царибродската околия, 4 пехотен плевенски полк и Долноневлянския отряд, който прикрива направлението Пирот – Суково – Врабча – Трън – Брезник. Взема участие в боевете при Мало Малово и Бански дол (2 ноември) и Сливнишкото сражение (5 – 7 ноември). При Пиротското сражение войските командвани от капитан Букурещлиев са в резерва на Главния отряд.

След войната Букурещлиев служи във Военното училище и през 1889 година е уволнен от армията като окръжен войнски началник в Бургас. Работи като общественик и търговец в Пловдив.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата и Първата световна война (1915 – 1918), след края на която през 1920 г. е уволнен.[2]

Андрей Букурещлиев е брат на композитора Ангел Букорещлиев и на Ботевия четник Сава Букурещлиев, баща на юриста Атанас Букурещлиев и пианистката Дора Букорещлиева и дядо на пианиста Андрей Букурещлиев.[3][4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

saedinenieto.bg

Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр. 56.
  2. Руменин, стр. 108
  3. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  4. Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България