Андрей Вилкицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Вилкицки
Андрей Ипполитович Вилькицкий
руски хидрограф и геодезист
Andrei Ippolitowitsch Wilkizki.jpg
Андрей Вилкицки, 1913 г.
Роден
Починал
11 март 1913 г. (54 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Хидрография, геодезия
Семейство
Деца Борис Вилкицки

Андрей Иполитович Вилкицки (на руски: Андрей Ипполитович Вилькицкий) е руски хидрограф, геодезист, полярен изследовател, генерал от флота.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1858 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юни 1858 година в Минска губерния, в семейство на потомствени военни. През 1875 постъпва като юнкер в Балтийския флот. Две години по-късно полага изпити в Морския кадетски корпус и е произведен в чин гардемарин, а през септември 1878 – в първи офицерски чин мичман. През 1880 завършва Николаевската морска академия в Петербург специалност хидрография и през следващите години извършва първите си хидрографски изследвания в Онежкото езеро и Балтийско море.

Експедиционна дейност (1887 – 1901)[редактиране | редактиране на кода]

През 1887 е назначен за ръководител на Арктическа хидрографска експедиция в района на Нова земя за определяне ускорението на силата на тежестта посредством махало. За образцовото ѝ провеждане и постигнатите резултати е удостоен с два златни медала от Руското географско дружество.

От 1894 до 1896 година подполковник Вилкицки възглавява хидрографска експедиция на парахода „Лейтенант Овцин“ и редица спомагателни кораби, като изследва морското крайбрежие от устието на река Печора до устието на Енисей, в т.ч. Обския и Енисейски заливи и островите Вилкицки (73°28′ с. ш. 75°45′ и. д. / 73.466667° с. ш. 75.75° и. д.) и Сибиряков (72°52′ с. ш. 79°07′ и. д. / 72.866667° с. ш. 79.116667° и. д.).

От 1898 до 1901, вече като полковник, изследва и картира устията на реките Печора и Енисей и южните части на Карско море.

Обществена дейност (1902 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 година, по време на Руско-японската война, когато е поставен въпроса по какъв път да премине руската военна ескадра на вицеадмирал Рожественски, за да стигне по-бързо до Далечния Изток, вицеадмирал Степан Макаров и полковник Андрей Вилкицки предлагат тя да мине но Северния морски път, но предложението не е прието. След катастрофалното поражение на руския флот в Цушимското сражение въпросът за усвояването на Северния морски път отново става актуален. За неговото решение е необходимо да се построят мощни ледоразбивачи и Вилкицки представя в правителството проект за създаването на такъв флот. Проектът му е подкрепен и от Руското географско дружество.

През 1907 е назначен за началник на Главното хидрографско управление, а година по-късно в корабостроителницата в Петербург започва строежа на два ледоразбивача „Вайгач“ и „Таймир“, всеки с 1200 т водоизместимост. Освен със строежа на ледоразбивачи, през 1909 година вече като генерал-лейтенант, Вилкицки организира към Главното хидрографско управление щурмански офицерски курсове и под неговото непосредствено ръководство е разработен 30-годишен план за извършване на хидрографски дейности във всички морета на Русия и план за построяване на морски фарове. През 1912 под негово ръководство се провежда Втората международна морска конференция по обезпечаване на безопасно мореплаване. Същата година с негово настояване е създаден специален Хидрографски корпус към флота, който способства в бъдеще повишаването на качеството и ефективността на навигационното обезпечаване на военния и търговски флот. Корпусът наброява 10 генерала, 72 полковници и подполковници и 124 капитани, щабс-капитани, поручици и подпоручици, като специалистите се делят на хидрографи и хидрографи-геодезисти.

В началото на 1913 е зачислен в Хидрографския корпус със звание хидрограф-геодезист, произведен е в чин пълен генерал и уволнен от служба по болест. Умира на 11 март 1913 година в Петербург на 54-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вилькицкий, Андрей Ипполитович, в: Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 100 – 101.
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вилькицкий, Андрей Ипполитович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.