Анна Леополдовна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Портрет на Анна Леополдовна, от Луи Каравак, сл. 1733
Портрет на Анна Леополдовна, от Луи Каравак, 1740

Анна Леополдовна/А́нна Ка́рловна, родена Елизабет Катарина Кристина фон Мекленбург-Шверин (на руски: А́нна Леопо́льдовна/ А́нна Ка́рловна/ Елизавета Катарина Кристина, принцесса Мекленбург-Шверинская; на немски: Anna Leopoldowna/ Elisabeth Katharina Christine Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin; * 18 декември 1718 в Росток; † 18 март 1746 в Холмогори на Северна Двина, Северна Русия) е херцогиня от Мекленбург-Шверин и чрез женитба принцеса на Херцогство Брауншвайг-Люнебург. Като велика княгиня тя е регентка на Руската империя (1740 – 1741). Като правнучка на цар Алексей Михайлович Романов тя е по майчина линия наследничка на руския царски трон.

Тя е единствената дъщеря на херцог Карл Леополд фон Мекленбург Шверин (1678 – 1747) и третата му съпруга руската велика княгиня Катарина Ивановна (1692 – 1733), дъщеря на руския цар Иван V (1666 – 1696) и Прасковя Салтикова (1664 – 1723). Баща и е брат на София Луиза (1685 – 1735), която се омъжва 1706 г. за пруския крал Фридрих I (1657 – 1713). Майка ѝ е по-голяма сестра на руската императрица Анна Ивановна (1693 – 1740). Майка ѝ Катарина Ивановна напуска баща ̀и и заедно с дъщеря си Анна Леополдовна го напуска през 1722 г. и се връща обратно в Русия. След като става руско-православна през 1732 г. тя получава името Анна Леополдовна.

Анна Леополдовна се омъжва на 14 юли 1739 г. в Санкт Петербург за принц Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 28 август 1714; † 4 май 1774] от род Велфи, вторият син на херцог Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел-Берн (1680 – 1735) и Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762). Антон Улрих става така зет на крал Фридрих II от Прусия. Техният син Иван VI е определен от императрицата за нейн бъдещ наследник под надзора на Ернст Йохан Бирон. Анна Леополдовна и нейният съпруг Антон Улрих не са допускани в управлението.

Анна Леополдовна става регентка и издига съпруга си на генералисимус на руската войска (1740 – 1741). Анна Леополдовна е свалена през нощта към 6 декември 1741 г. от Елисавета Петровна и с нейния съпруг и децата им са затворени в цитаделата на Рига, по-късно отвлечени в Даугавгрива и по-късно в Холмогори в Архангелска област, където умира на 27 години на 18 март 1746 г. след раждането на нейното пето дете. Погребана е в църквата на манастир Александър-Невски в Санкт-Петербург.[1]

Екатерина II през 1762 г. предлага на Антон Улрих да напусне Русия без децата си (по политически причини). Той предпочита затвора с децата си и умира почти ослепял на 4 май 1774 г. Неговият син Иван е убит още през 1764 г. в Шлиселбург. Останалите му четири деца са освободени през 1780 г. Екатерина II им отказва годишна заплата и ги изпраща в Дания, където живеят в Хорсенс в Ютландия. Кралицата вдовица на Дания, Юлиана Мари фон Брауншвайг, е по-малка сестра на Антон Улрих.[2]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Силуети на четирите ѝ деца в Хорсенс

Анна Леополдовна и Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Schlettwein: Bild der Prinzessin Katharina, Enkelin des Herzogs Karl Leopold von Meklenburg In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde, Band 41 (1876), S. 155 – 156 (Mit Ausführungen zum weiteren Schicksal seiner Abkömmlinge)
  • Erik Amburger: Anna Leopoldowna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 301.
  • Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. St. Petersburg 1876.
  • Anna Leopóldowna. Brockhaus’ Kleines Konversations-Lexikon. Band 1, F. A. Brockhaus, Leipzig 1911, S. 71.
  • Walentin Janin u. a.: Otetschestwennaja istorija: istorija Rossii s drewneischich wremen do 1917 goda : Tom 1. Bolschaja Rossijskaja enziklopedija, Moskau 1994, ISBN 5-85270-076-2, S. 86. (russisch)
  • Aleksandr Gustavovič Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. Schmitzdorff, St. Petersburg 1876, OCLC 257721101.
  • Leonid Lewin: Macht, Intrigen und Verbannung. Welfen und Romanows an russischen Zarenhof. MatrixMedia Verlag, Göttingen 2002, ISBN 3-932313-05-4.
  • Valentina Grijorian: Zarenschicksale. Glanz und Skandale am Hofe der Zarendynastie Romanow/Holstein-Gottorp- LeiV Buchhandels-und Verlagsanstalt, Leipzig 1987, ISBN 3-89603-988-1
  • Manfred von Boetticher: Anton Ulrich (d.J.), Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 47 – 48.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Das Grab von Anna Leopoldowna, knerger.de
  2. Troyat, Henri (2000), Terrible Tsarinas: Five Russian Women in Power, New York: Algora Publishing, pp. 99–101

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]