Антоновден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антоновден
Тип народен и църковен
Дата 17 януари
Обичаи за предпазване от болести

Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести.[1]

Именици[редактиране | редактиране на кода]

Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас

Християнско предание[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.[2] След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

Антоновден във фолклора[редактиране | редактиране на кода]

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.[1]

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Календарни празници и обичаи на българите. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. ISBN 978-954-322-764-8. с. 8.
  2. Календар – Антоновден