Антон (село)

Антон
	Антон
	; Централният площад
	Антон Антон
Общи данни
Население	1460 души (15 март 2024 г.); 19,2 души/km²
Землище	76.098 km²
Надм. височина	807 m
Пощ. код	2089
Тел. код	07186
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	00504
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Антон; Андрей Симов ; (независим политик; 2019)
Кметство; – кмет	Стоян Гарчев (Реформаторски блок)
	Антон в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.

Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.^[2] През 1950 г. селото е прекръстено така на комуниста Стефан Минев (Антон) – виден партизанин, възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев. Дотогава, още от първото му писмено споменаване в началото на 15 в., името му официално е Лъджене, идващо от турцизиранието на старославянската дума за ливада – „луг“, „лъг“, „лъка“.^[3]^[4]

География

Селото се намира в планински район, на 79 км източно от София по Подбалканския път.

Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 човека, а през 2012 г. е 1616 души.^[5]

Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните община Пирдоп, община Тетевен, община Клисура и община Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.

Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.

От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антонското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, от тук преминава и Подбалканската железопътна линия.

История

В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.

След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. Тузлу дере),^[6]^[7]^[8]^[9] като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.

Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На една от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.^[10]