Аязмо
Тази статия е за водоизточниците край свещени места. За парка край Стара Загора вижте Аязмото.
Аязмо (от гръцки: αγίασμα - осветен) е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект - храм, манастир - в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н.
Исторически на водоизточниците е придаван свещен статут още в предхристиянската езическа епоха - християнството просто наследява тази традиция, като ѝ придава свой смисъл.
Водата от аязмото се смята за лековита, чудотворна, използва се, след като е осветена, в християнските ритуали. В миналото с такава вода са запълвани т. нар. баптистерии, където се е извършвало тайнството кръщение.
Следните български манастири имат аязмо:
- Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“
- ставропигии: Бачковски манастир, Рилски манастир, Троянски манастир
- Великотърновска епархия: Патриаршески манастир
- Видинска епархия: Алботински манастир, Брусарски манастир, Добридолски манастир, Изворски манастир, Клисурски манастир
- Неврокопска епархия: Гоцеделчевски манастир, Сандански манастир
- Пловдивска епархия: Кукленски манастир, Мулдавски манастир, Белащински манастир, Араповски манастир
- Русенска епархия: Каранвърбовски манастир, Сяновски манастир
- Сливенска епархия: Голямобуковски манастир, Горноезеровски манастир, Манастир „Рождество Богородично“, Кабиле, Поморийски манастир
- Софийска епархия: Гигински манастир, Обрадовски манастир, Осеновлашки манастир (7-те Престола), Шишмановски манастир
