Битка за Негуш (1804)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка за Негуш.
| Битка за Негуш | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | януари – юни 1804 година | ||
| Място | Негуш, Османска империя | ||
| Резултат | победа за Али паша Янински | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
Битката за Негуш (на гръцки: Μάχη της Νάουσα) е дълга обсада от 1804 година, в която силите на Али паша Янински, които се опитват да овладеят град Негуш. Сражението завършва с успех на частите на Али паша.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Епирският отцепник Али паша Янински, овладял цялата територия между Енидже Вардар и Бистрица с градовете Воден и Бер, се опитва в 1795 година да овладее града, но негушани успяват да го отблъснат в голямо сражение.[1] В 1798 година второ сражение отново завършва с успех за негушани,[2] но след него те решават да признаят властта на Али паша.[3]
В 1803 година обаче архонтът на града Зафиракис Теодосиу влиза в личен конфликт със сина на Али паша Вели, който се опитва да спи с жена му. Направен е неуспешен опит да се убие Вели в село Шел, след което и Негуш и Али паша започват да се готвят за нова война.[4]
Подготовка
[редактиране | редактиране на кода]Зафиракис се опитва да потърси помощ от властите в Солун и от Кизлар ага в Цариград.[5] Ремонтират стените, на кулите се поставят денонощни постови, събират се храни, оръжия и барут. Зафиракис изплаща и забавените данъци за четири години на валията в Солун с цел да получи някаква помощ от държавата, но такава не пристига.[4]
Али паша, от своя страна, поучен от двата си предходни военни неуспеха срещу Негуш, спира всичките си военни кампании се заема единствено с подготовката и организирането на нова кампания срещу града.[6]
Обсада
[редактиране | редактиране на кода]Τρία πουλάκια κάθουνταν απάν΄στο Καρατάσι
το΄να τηράει τα Βοδενά και τάλλο κατ΄την Βέροια
το τρίτο το μικρότερο μοιρολογάει και λέγει,
-Βάστα καϋμένη Νιάουστα τ΄ Αλή Πασιά τ΄ασκέρι!
πως το βαστούν τα Γιάννινα χειμών΄ και καλοκαίρι.
-Τι να βαστάξω η ορφανή και τι να νταγιαντήσω;
δέν είναι μια δεν είναι δυό δεν είναι τρείς και πέντε
μόν΄είναι μήνες τέσσαρες και μέρες δεκαπέντε
άϊντε ντελή Ζαφείρη μου Μπράχο(α) και Κωνσταντίνε μου
В началото на януари 1804 година четири албански военни части, състоящи се от 700 – 800 души всяка, окупират Скотина и Хоропан, а след няколко дни и Перишор и Църмариново. Негушани заемат пролома на Селската река, Грамени, Хондросугла, манастирите „Свети Йоан Предтеча Външни“ и „Свети Архангели“.[6]
В средата на януари пристигат още три албански части, а в началото на март още пет, които заемат различни точки край града. Албанците не атакуват и чакат да свършат провизиите в града.[7] Албанците са около 17 – 18 000, докато жителите на Негуш са 12 000 плюс около 1000 – 1500 души извън града, под командването на Ангел Гацо и Анастасиос Каратасос, които тормозят албанците в гръб. Надеждата за голяма плячка от богатия град привлича и много башибозук – гръцкоговорещи мюсюлмани валахади от Гревенско, българоговорещи помаци от Мъглен, турци коняри от Саръгьол.[8]
До края на февруари март стават само малки сблъсъци, докато християнските водачи, които са извън града се опитват да внасят припаси в него. На 20 срещу 21 февруари албанците настъпват от всички позиции, но след размяна на изстрели се оттеглят.[9] На 28 февруари албанският командир Исмаил Пашобей изпраща съобщение до негушани градът и Зафиракис да се предадат, но получава отрицателен отговор. От този ден албанците правят няколко опита да превземат града, които са отблъснати с много жертви. Каратасос и Гацо, които са извън градските стени често участват в тези сблъсъци, като поставят нападащите албанци между два огъня.[10] В нощта на 30 срещу 31 март албанците атакуват стената на града при Алония, която там е тънка и ниска. Албанците се опитват с масирана стрелба да овладеят портата. Болният негушки командир Лазос Рамаданис излиза на стената и след 4 часова битка отваря вратата и с 30 души прави набег срещу нападателите. Албанците се оттеглят с много убити и ранени.[11]
Постепенно припасите на града свършват и в него от юни започва глад. В края на юни обсадата става толкова жестока, че в града не пристигат никакви нови припаси. Зърното в града започва да се продава изключително скъпо – пшеницата се продава за 2,5 гроша за ока, а царевицата за 1,6 гроша.[12]
Към глада се прибавя и липсата на вода. Мирчо от Лазарополе, работник в двореца на Али в Янина, но живял дълго време в Негуш и познаващ изворите на Арапица и водоснабдяването на града[12] предлага на Али план за преграждане на реката със стена. Али прилага плана и реката е отклонена към северния поток Сясяк и към средата на юни в града започва да има недостиг на вода. Зафиракис обаче за четири дни успява да направи подземен тунел до водопада Стумбани и така отново докарва прясна вода в града.[13]
Предаване на града
[редактиране | редактиране на кода]При така създалата се обстановка, Зафиракис Теодосиу събира първенците на града и ги уведомява, че ще го напусне, тъй като проблемът е предимно личен. За преговори при Пашобей е изпратен търговецът и негов познат Теодорос Хадзихристос, а Теодосиу бяга към Енидже Вардар и оттам към Солун. Бягството е пазено в тайна, за да могат преговорите за завършат с успех. Пашобей гарантира, че няма да бъдат извършвани насилия и в града ще остане старата административната система с признаване на суверенитета на Али и с албански гарнизон. Пашобей иска и предаването на Зафиракис и последователите му и се разгневява като научава за бягството му, но в крайна сметка се съгласява на условията и са разменени тържествени беси.[14]
На 4 август 1804 година при изгред Хадзихристос въвежда в града албанския гарнизон през портата на Батани, командван от Тахир Абас, шеф на полицията на Али паша. По-късно влизат и Пашобей и другите албански водачи. Всички открити в къщата на Зафиракис са арестувани и изпратени в Янина. Али паша установява 4000 гроша годишен данък.[14]
Пашобей остава в града петнадесет дни и след като назначава за архонт противника на Зафиракис Мамандис Драгатас и оставя около 200 албанци като гарнизон в града, го напуска.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 43 - 45. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 50 - 58. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 58 - 67. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 88. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 87. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 91. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 92. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 93. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 95. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 98. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 100. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 101. (на гръцки)
