Ботю Шанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ботю Шанов
български лекар и общественик
Роден
Ботю Иванов Шанов
Починал
1955 г. (69 г.)

Образование Априловска гимназия
Медицина
Област педиатрия

Ботю Иванов Шанов е български лекар и общественик. Многостранно надарена и активна личност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 4 февруари 1885 г. Завършва Априловската гимназия през 1903 г. Следва „Медицина“ в Бон, Германия.

Той е детски лекар (педиатър) и педагог. Издава книги по възпитанието и проблемите на децата. „Ненормалните прояви у нормалните деца“ от 1937 г. предизвиква огромен интерес, става настолен съветник на родители и учители. „Разберете децата“ е отпечатана през 1947 г.

Учител е по немски език в Габрово: в Априловската гимназия (1 септември 1926 – 23 септември 1928) и Техническото училище. Преподавател е в Държавното висше училище за финансови и административни науки (сега УНСС) в София.

Съставител е на българо-немски речници и много добър преводач от немски език. Преведената от него „Възпитанието в нова Европа“ е с рецензент Гр. Пенчов, който изтъква, че д-р Шанов е постигнал „леко четима на езика ни книга“.

В периода от 1919 до 1924 г. е подпредседател на читалище „Априлов – Палаузов“ в Габрово. Режисира постановки на читалищния театър. Личните му качества – високо благородство, широка ерудиция, тънко познаване на човешката душа, му помагат изключително много за поставяне на пиеси. Актьорите го слушат с голямо внимание и се отнасят към него с огромно уважение. Поставя пиесата „Големанов“, когато Кръстьо Сарафов гостува в Габрово заедно със съпругата си Елена Денчева. Други режисирани от него пиеси са: „Край мътния поток“, „Сватбата на Кречински“, „Змейова сватба“, „Люти клетви“ (от Ст. Савов) и др.

Проявява траен интерес към делото на Васил Априлов и написва статиите „Априлов като дарител“ и „Априлов за образованието“.

Касиер е на Историографско дружество "Габрово". Член е на Философско-математичното общество в Габрово, записан под № 606.

Завършва земния си път през 1955 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „Априловски свод“, С., 2009, с. 585
  • „Училищен преглед“, № 7 / 1929, с. 1010
  • „Юбилеен вестник за Васил Априлов“, октомври 1947.
  • Юбилеен лист за Васил Априлов, 1 ноември 1935.
  • Тоска Мария, „Историографското дружество“, в-к „Балканско знаме“, 8 юни 1963, с. 4
  • Костадинова Мирела, „Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев“, С., 2000, с. 15