Ваня Григорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ваня Григорова
българска синдикалистка
Родена
Етносбългари
Учила вУниверситет за национално и световно стопанство
Семейство
Уебсайтvanyagrigorova.eu

Ваня Руменова Григорова е българска синдикалистка и активистка за граждански права. Икономическа съветничка е на президента на КТ „Подкрепа“ от 2015 до 2023 година.[1][2] На 5 ноември 2023 г. отива на балотаж с Васил Терзиев за кметския пост в София, губейки изборите с 1.31% разлика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 септември 1978 година в град София, Народна република България. Израства в столичния квартал „Христо Ботев“ населен с ромско население.[3] Въпреки че не се асоциира публично с ромската общност, Ваня Григорова често е възприемана като част от нея.[4]

Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия. Придобива бакалавърска и магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство, по специалност „Маркетинг“.[5]

Първоначално работи като чистачка в училище и хостеса във верига за бързо хранене. По-късно е служителка в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и консултант в неправителствена организация – Институт „Отворено общество“,[6][7][8] където участва в проекти, насочени към интеграция на ромите.[6][9]

През 2015 година става икономическа съветничка на президента на КТ „Подкрепа“.[10] След издигането на кандидатурата ѝ за кмет на столицата на местните избори през 2023 година, тя е освободена от функциите, които изпълнява в синдиката.[11]

Григорова е авторка на статии за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и други.[1]

Социални и политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2010-те години Григорова е сред активистите оформили левия интелектуален кръг „Солидарна България“ и негов председател, както и председател на Клуба на младите социалисти в столичния район „Слатина“.[12]

През 2018 г. Григорова подкрепя ратифицирането на Истанбулската конвенция и критикува БСП заради отрицателната позиция към конвенцията в свой пост на „Фейсбук“ страницата си.[13]

Григорова е национален координатор за България на Европейската гражданска инициатива срещу трансатлантическите търговски споразумения – ТПТИ и CETA. Участва в протестите срещу добива на шистов газ, презастрояването на Черноморието и дейности, засягащи природен парк „Пирин“, както и срещу навлизането на генномодифицирани селскостопански продукти в България.[10]

Григорова е с русофилски възгледи.[14] След началото на руската военна кампания срещу Украйна от 2022 година, подкрепя улимативните руски условия за плащане на „Газпром“ в нарушение на сключения с България договор и на решение на Европейския съюз.[15] През 2023 г. се обявява против решението на Столичния общински съвет за премахването на Паметника на Съветската армия от Княжеската градина.[16]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за Европейския парламент през 2019 година се кандидатира за евродепутат като независима с мотото „Хората преди печалбите“.[10] Успява да вземе 9320 гласа (0,4 процента), поради което не преминава бариерата за евродепутат.[17]

На местните избори през 2023 година е кандидат за кмет на Столична община, издигната от местна лява коалиция, в която влизат „БСП за България“, „Левицата!“, „Неутрална България“, „Алтернатива на гражданите“, както и „Атака“.[18][19] На първия тур изпреварва кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян и достига да балотаж, където се изправя срещу Васил Терзиев, кандидат на Продължаваме промяната, Демократична България и Спаси София. На 5 ноември 2023 г. за Терзиев гласуват 175 044 души или 48.20%, докато за Григорова дават гласа си 170 258 души, или 46.89%.[20]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Григорова живее на семейни начала с журналиста Калин Първанов, известен с левичарските си разбирания. Тя има дъщеря от предишен брак - Габриела.[21][8]

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика“ (2015)[22][23]
  • „Международните финансови институции и българският експеримент“ (2015)[24][25]
  • „На прицел – общественото водоснабдяване“ (2015)[26]
  • „Бедни срещу бедни. Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане“ (2016)[27]
  • „Голямото значение на малкия „клас“ прослужено време“ (2017)[28]
  • „Плосък данък или демокрация?“ (2018)[29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Ваня Григорова // baricada.org. Посетен на 18 септември 2023.
  2. ↑ https://vanyagrigorova.eu/biografiya
  3. ↑ Според социологическо изследване под надслов: "Малцинства в града. Ромите в София: от изолация към интеграция" с автор Майя Грекова, което е публикувано в Семинар_BG, в квартала има 15 000 жители. От тях около 6000 са местни роми, но има и роми "пришълци", както и хора от смесени бракове. В квартала живеят и малък брой българи. Източник. Според онлайн презентация на Ваня Крумова, програмен директор на Център „Амалипе” със заглавие "Политиката не е място за (ромски) жени", Ваня Григорова е изявен представител на тази малцинствена група. За повече Източник.
  4. ↑ Теодора Крумова, Силвия Станчева, Политиката не е място за (ромски) жени. В България през 2019. Жени, ромска интеграция и избори, Фондация Фридрих Еберт, стр. 10-16.
  5. ↑ Ваня Григорова // omda.bg, 13 април 2019. Посетен на 18 септември 2023.
  6. ↑ а б Кхере (У ДОМА) // Център Амалипе amalipe.bg. декември 2012. с. 5.
  7. ↑ Цеков: Григорова е работила за „Отворено общество“ на Сорос. Оттам е „разпределена“ в ролята на „радикално лява“. Tribune, 20 октомври 2023 г.
  8. ↑ а б Ваня Григорова - Госпожа „Не“. Телеграф онлайн, 10 септември 2023 г.
  9. ↑ Димитров, Димитър, Григорова, Ваня, Дечева, Йоана. Граждански доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в БЪЛГАРИЯ през 2012 г. // Decade of Roma Inclusion Secretariat Foundation rcc.int. 2012.
  10. ↑ а б в Жена влиза в битката за София // bwoman.bg, 21 август 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  11. ↑ Ваня Григорова вече не е служител на КТ "Подкрепа". Сега, 13 септември 2023 г.
  12. ↑ Ралица Николова, Ваня Григорова: Когато не се насърчават градивните каузи, избуяват разрушителните. Дума, 01 Октомври 2011 г.
  13. ↑ tribune.bg
  14. ↑ Диян Божидаров, Нова звезда изгря над следовниците на майката спасителка Русия. Сега, 03.11.2023 г.
  15. ↑ Ваня Григорова се опита да надвика Георги Ганев с опорки за Газпром, не ѝ се получи // offnews.bg. 23 август 2022. Посетен на 3 ноември 2023.
  16. ↑ Катерина Василева, От синдиката до кметските избори. Коя е Ваня Григорова, която иска София да е лява? 19 септември 2023 г., Свободна Европа.
  17. ↑ https://results.cik.bg/ep2019/rezultati/index.html
  18. ↑ Комунисти, комсомолци, пионери: политическият гръб на Ваня Григорова // boulevardbulgaria.bg. 31 октомври 2023. Посетен на 3 ноември 2023.
  19. ↑ Местна коалиция "БСП за България" издигна кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София // bnr.bg, 17 септември 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  20. ↑ РАЗВРЪЗКАТА: Кои са новите кметове след балотажите, nova.bg
  21. ↑ Ивайло Йолчев, Код червено: Как ромската махала роди политическа звезда. Марица, 30.10.2023 г.
  22. ↑ Ваня Григорова, Иво Христов, Чавдар Найденов. Представяне на доклада „Договорите за свободна търговия: инструментът на силните в глобалната икономика.“ в сайта на „Солидарна България“ и видео от пресконференцията в Пресклуб БТА // solidbul.eu, 9 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2023.
  23. ↑ Григорова, Ваня, Христов, Иво, Найденов, Чавдар. Договорите за свободна търговия: Инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи. София, Колектив за обществени интервенции, октомври 2015. ISBN 978-619-7219-08-1.
  24. ↑ Ваня Григорова. Международните финансови институции и българският експеримент // solidbul.eu, 3 февруари 2016. Посетен на 10 октомври 2023.
  25. ↑ Veronika Stoyanova. Bulgaria’s Post-Socialist Transformation // Rosa-Luxemburg-Stiftung, 10 август 2020. Посетен на 28 октомври 2023.
  26. ↑ Григорова, Ваня, Медаров, Георги. На прицел – общественото водоснабдяване. София, Колектив за обществени интервенции, 2015. ISBN 978-619-7219-10-4.
  27. ↑ Григорова, Ваня. Бедни срещу бедни. Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане. София, Колектив за обществени интервенции, май 2016.
  28. ↑ Илиев, Адриан, Григорова, Ваня, Кратункова, Росица. Голямото значение на малкия „клас“ прослужено време. София, Фондация Фридрих Еберт, ноември 2017. ISBN 978-954-2979-29-6.
  29. ↑ Касабов, Огнян, Атанасов, Ивайло, Григорова, Ваня. Плосък данък или демокрация?. София, Колектив за обществени интервенции, Солидарна България, 2018. ISBN 978-619-7219-19-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ваня_Григорова&oldid=12199320“.