Направо към съдържанието

Ваня Григорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ваня Григорова
българска синдикалистка
Родена
Етносцигани в България[1]
Учила вНационална търговско-банкова гимназия
Университет за национално и световно стопанство
Уебсайтvanyagrigorova.eu

Ваня Руменова Григорова е българска синдикалистка и активистка за граждански права. Икономическа съветничка е на президента на КТ „Подкрепа“ от 2015 до 2023 година.[2][3] На 5 ноември 2023 г. отива на балотаж с Васил Терзиев за кметския пост в София, губейки изборите с 1.31% разлика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 септември 1978 година в София и израства в ромско семейство в квартал „Христо Ботев“.[4][5][6]

Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия. Придобива бакалавърска и магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство, по специалност „Маркетинг“.[7]

Първоначално работи като чистачка в училище и хостеса във верига за бързо хранене. По-късно е служителка в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и консултант в неправителствена организация – Институт „Отворено общество“,[8][9][10] където участва в проекти, насочени към интеграция на ромите.[8][11]

През 2015 година става икономическа съветничка на президента на КТ „Подкрепа“.[12] След издигането на кандидатурата ѝ за кмет на столицата на местните избори през 2023 година, тя е освободена от функциите, които изпълнява в синдиката.[13]

Григорова е авторка на статии за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и други.[2]

Социални и политически позиции

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2010-те години Григорова е сред активистите оформили левия интелектуален кръг „Солидарна България“ и негов председател, както и председател на Клуба на младите социалисти в столичния район „Слатина“.[14]

През 2018 г. Григорова подкрепя ратифицирането на Истанбулската конвенция и критикува БСП заради отрицателната позиция към конвенцията в свой пост на „Фейсбук“ страницата си.[15]

Григорова е национален координатор за България на Европейската гражданска инициатива срещу трансатлантическите търговски споразумения – ТПТИ и CETA. Участва в протестите срещу добива на шистов газ, презастрояването на Черноморието и дейности, засягащи природен парк „Пирин“, както и срещу навлизането на генномодифицирани селскостопански продукти в България.[12]

Григорова е с русофилски възгледи.[16] След началото на руската военна кампания срещу Украйна от 2022 година, подкрепя улимативните руски условия за плащане на „Газпром“ в нарушение на сключения с България договор и на решение на Европейския съюз.[17] През 2023 г. се обявява против решението на Столичния общински съвет за премахването на Паметника на Съветската армия от Княжеската градина.[18]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за Европейския парламент през 2019 година се кандидатира за евродепутат като независима с мотото „Хората преди печалбите“.[12] Успява да вземе 9320 гласа (0,4 процента), поради което не преминава бариерата за евродепутат.[19]

На местните избори през 2023 година е кандидат за кмет на Столична община, издигната от местна лява коалиция, в която влизат „БСП за България“, „Левицата!“, „Неутрална България“, „Алтернатива на гражданите“, както и „Атака“.[20][21] На първия тур изпреварва кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян и достига да балотаж, където се изправя срещу Васил Терзиев, кандидат на Продължаваме промяната, Демократична България и Спаси София. На 5 ноември 2023 г. за Терзиев гласуват 175 044 души или 48.20%, докато за Григорова дават гласа си 170 258 души, или 46.89%.[22]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Григорова живее на семейни начала с журналиста Калин Първанов, известен с левичарските си разбирания. Тя има дъщеря от предишен брак - Габриела.[23][10]

Публицистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика“ (2015)[24][25]
  • „Международните финансови институции и българският експеримент“ (2015)[26][27]
  • „На прицел – общественото водоснабдяване“ (2015)[28]
  • „Бедни срещу бедни. Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане“ (2016)[29]
  • „Голямото значение на малкия „клас“ прослужено време“ (2017)[30]
  • „Плосък данък или демокрация?“ (2018)[31]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ a-specto.bg
  2. ↑ а б Ваня Григорова // baricada.org. Посетен на 18 септември 2023.
  3. ↑ https://vanyagrigorova.eu/biografiya
  4. ↑ Ваня Григорова: Циганка съм и не ме е срам // a-specto.bg. 31 май 2024. Посетен на 3 юни 2024.
  5. ↑ Според социологическо изследване под надслов: "Малцинства в града. Ромите в София: от изолация към интеграция" с автор Майя Грекова, което е публикувано в Семинар_BG, в квартала има 15 000 жители. От тях около 6000 са местни роми, но има и роми "пришълци", както и хора от смесени бракове. В квартала живеят и малък брой българи. Източник. Според онлайн презентация на Ваня Крумова, програмен директор на Център „Амалипе” със заглавие "Политиката не е място за (ромски) жени", Ваня Григорова е изявен представител на тази малцинствена група. За повече Източник.
  6. ↑ Теодора Крумова, Силвия Станчева, Политиката не е място за (ромски) жени. В България през 2019. Жени, ромска интеграция и избори, Фондация Фридрих Еберт, стр. 10-16.
  7. ↑ Ваня Григорова // omda.bg, 13 април 2019. Посетен на 18 септември 2023.
  8. ↑ а б Кхере (У ДОМА) // Център Амалипе amalipe.bg. декември 2012. с. 5.
  9. ↑ Цеков: Григорова е работила за „Отворено общество“ на Сорос. Оттам е „разпределена“ в ролята на „радикално лява“. Tribune, 20 октомври 2023 г.
  10. ↑ а б Ваня Григорова - Госпожа „Не“. Телеграф онлайн, 10 септември 2023 г.
  11. ↑ Димитров, Димитър, Григорова, Ваня, Дечева, Йоана. Граждански доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в БЪЛГАРИЯ през 2012 г. // Decade of Roma Inclusion Secretariat Foundation rcc.int. 2012.
  12. ↑ а б в Жена влиза в битката за София // bwoman.bg, 21 август 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  13. ↑ Ваня Григорова вече не е служител на КТ "Подкрепа". Сега, 13 септември 2023 г.
  14. ↑ Ралица Николова, Ваня Григорова: Когато не се насърчават градивните каузи, избуяват разрушителните. Дума, 01 Октомври 2011 г.
  15. ↑ tribune.bg
  16. ↑ Диян Божидаров, Нова звезда изгря над следовниците на майката спасителка Русия. Сега, 03.11.2023 г.
  17. ↑ Ваня Григорова се опита да надвика Георги Ганев с опорки за Газпром, не ѝ се получи // offnews.bg. 23 август 2022. Посетен на 3 ноември 2023.
  18. ↑ Катерина Василева, От синдиката до кметските избори. Коя е Ваня Григорова, която иска София да е лява? 19 септември 2023 г., Свободна Европа.
  19. ↑ https://results.cik.bg/ep2019/rezultati/index.html
  20. ↑ Комунисти, комсомолци, пионери: политическият гръб на Ваня Григорова // boulevardbulgaria.bg. 31 октомври 2023. Посетен на 3 ноември 2023.
  21. ↑ Местна коалиция "БСП за България" издигна кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София // bnr.bg, 17 септември 2023. Посетен на 18 септември 2023.
  22. ↑ РАЗВРЪЗКАТА: Кои са новите кметове след балотажите, nova.bg
  23. ↑ Ивайло Йолчев, Код червено: Как ромската махала роди политическа звезда. Марица, 30.10.2023 г.
  24. ↑ Ваня Григорова, Иво Христов, Чавдар Найденов. Представяне на доклада „Договорите за свободна търговия: инструментът на силните в глобалната икономика.“ в сайта на „Солидарна България“ и видео от пресконференцията в Пресклуб БТА // solidbul.eu, 9 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2023.
  25. ↑ Григорова, Ваня, Христов, Иво, Найденов, Чавдар. Договорите за свободна търговия: Инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи. София, Колектив за обществени интервенции, октомври 2015. ISBN 978-619-7219-08-1.
  26. ↑ Ваня Григорова. Международните финансови институции и българският експеримент // solidbul.eu, 3 февруари 2016. Посетен на 10 октомври 2023.
  27. ↑ Veronika Stoyanova. Bulgaria’s Post-Socialist Transformation // Rosa-Luxemburg-Stiftung, 10 август 2020. Посетен на 28 октомври 2023.
  28. ↑ Григорова, Ваня, Медаров, Георги. На прицел – общественото водоснабдяване. София, Колектив за обществени интервенции, 2015. ISBN 978-619-7219-10-4.
  29. ↑ Григорова, Ваня. Бедни срещу бедни. Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане. София, Колектив за обществени интервенции, май 2016.
  30. ↑ Илиев, Адриан, Григорова, Ваня, Кратункова, Росица. Голямото значение на малкия „клас“ прослужено време. София, Фондация Фридрих Еберт, ноември 2017. ISBN 978-954-2979-29-6.
  31. ↑ Касабов, Огнян, Атанасов, Ивайло, Григорова, Ваня. Плосък данък или демокрация?. София, Колектив за обществени интервенции, Солидарна България, 2018. ISBN 978-619-7219-19-7.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ваня_Григорова&oldid=12312211“.