Направо към съдържанието

Веселин Анчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселин Анчев
Български актьор
Автопортрет

Роден
Веселин Анчев Иванов
4 януари 1979 г. (1979-01-04) (45 г.)

РелигияХристиянин
НационалностБългарин
Учил вНАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София
Актьорска кариера
Активност2005 –
Театър „Българска армия“
Народен театър „Иван Вазов“
ДКТ „Иван Димов“ гр. Хасково“

Уебсайтwww.imdb.com

Веселин Анчев Иванов е български актьор. Роден е през януари 1979 г. в Русе. Основно и средно образование завършва в родния си град. Участва последователно в две театрални школи в периода 1995 – 1997 г. Първият му опит да учи актьорство в Националната академия през 1997 г. е неуспешен.

Отбива военна повинност през 2000 г. като „механик водач“ на бронетранспортьор и през същата година заминава да живее в София, кандидатства в Театралната академия за втори път, но отново неуспешно.

Театрално изкуство

[редактиране | редактиране на кода]

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 г. в класа на проф. Крикор Азарян и асистент Тодор Колев.

След завършването си дебютира на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в ролята на Касио в „Отело“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева. От 2005 г. участва в редица театрални спектакли, филми и телевизионни сериали. В периода 2006 – 2009 г. работи в Драматичен театър „Иван Димов“ – гр. Хасково.

През 2009 г. влиза в трупата на Театър „Българска армия“. Дебютът му в киното е също през 2009 г. с ролята на Пламен в новелата „Братът на охлюва“, реж. Иван Панев.

От 2010 г. играе на сцената на Театър 199. Има близо 100 изиграни представления за 10 години в спектакъла „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, реж. Мариус Куркински. От 2022 г. участва „Пиеса за двама“ от Тенеси Уилямс, реж. Елена Панайотова, в същия театър.

2009 – Театър „Българска армия“

[редактиране | редактиране на кода]

2009 – 2019 Народен театър „Иван Вазов“

[редактиране | редактиране на кода]

2005 – 2009 ДКТ „Иван Димов“ Хасково

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хаджиев в „Златната мина“ от А. Страшимиров, реж. Мариус Куркински
  • Чиновникът в „Сако от велур“ от С. Стратиев, реж. Боил Банов
  • Динко във „Вампир“от А. Страшимиров, реж. Георги Михалков, НДТ „Сълза и смях“
  • Лот в „Царството небесно“ от Тенеси Уилямс, реж. Бойко Богданов, НДТ „Сълза и смях“
  • Доцентът в „Римска Баня“ от С. Стратиев, реж. Боил Банов
  • Родриго и Педролино в „Чумата във Венеция“, реж. Александър Илиев
  • Колесов в „Сбогуване през юни“ от А. Вампилов, реж. Г. Радулов
  • 2005 – Касио в „Отело“ от У. Шекспир, реж. Л. Абаджиева, НТ „Иван Вазов“

Ранни спектакли

  • 2021 – Коста – „След сезона“, реж. Иван Панев
  • 2019 – „XVII“, реж. Ради Стоянов
  • 2019 – Съпругът – „Иван“, реж. Надежда Христова
  • 2019 – Здравко кръчмаря – „Засукан свят“, реж. Мариус Куркински
  • 2017 – Велчо Шунтов – „Възвишение“, реж. Виктор Божинов
  • 2015 – Христо Ботев – „В сянката на паметника“, реж. Жеско Давидов
  • 2012 – „Сутрин“, реж. Неда Морфова
  • 2010 – Даниел – „Стъклената река“, реж. Станимир Трифонов
  • 2009 – Пламен – „Братът на Охлюва“, реж. Иван Панев

Награди, номинации, отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Максим 2017“ Поддържаща роля: г-н Лоял в „Тартюф“ от Жан Батист Молиер, Театър „Българска армия“
  • „Максим 2016“ Поддържаща роля: Должанский, Сисоев, Захиров, Григорий в „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, театър „Българска армия“
  • „Максим 2014“-Водеща Мъжка роля: Макхийт в „Бандитска опера“ по Джон Гей, театър „Българска армия“
  • „Максим 2013“ – Водеща Мъжка роля: Лоренцо в „Декамерон“ по Джовани Бокачо, театър „Българска армия“