Иван Налбантов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Налбантов.

Иван Налбантов
български актьор и писател
Роден
Иван Лилов Налбантов
Починал
10 май 2021 г. (80 г.)

Етнос българи
Учил в Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди Аскеер (награда)

Уебсайт

Иван Лилов Налбантов е български актьор и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1940 година. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.

Участва в различни самодейни колективи.[1] След завършване на средното образование е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет и по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като студент много често е гостувал на пионерския лагер „Гена Павлова“ в „Алтъпармак“ и е показвал кратки сценични етюди. Играе в Държавния театър в Сливен в периода (1965 – 1967). От 1967 година е актьор в трупата на Театър „Българска армия“.[2]

Иван Налбантов има над 100 роли в театъра [3], телевизията [4] и киното. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които „Золотая муза“, Награда на Министерството на просветата на Унгария, Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади и други. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.

В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч“ в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“[5] в Пловдив. Негов асистент е актьорът Стефан Попов от Пловдивския театър.

Член е на Съюза на българските писатели.

През април 2019 г. е обявен за носител на наградата за цялостно творчество на годишните награди „Аскеер“.[6]

Умира на 10 май 2021 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Аскеер 2019 за Цялостен принос в театралното изкуство.
  • Заслужил артист
  • „Золотая муза“
  • Награда на Министерството на просветата на Унгария
  • Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади
  • Най-добрия рецитатор сред актьорите в България

По-значими роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2021 Рая на Данте Страхил
2020 Февруари България/Франция Петър Шатъров на 82
2019 Денят на бащата
(тв сериал)
6 Борис
2016 Безбог Йоан
2013 Дървото на живота
(тв сериал)
24 кметът
2009 Източни пиеси България/Швеция бащата на Ицо и Георги
2003 Отвъд чертата свако Витан
1987 Каменната гора (тв)
1985 Под манастирската лоза
1980 Приключенията на Авакум Захов
(тв сериал)
6 Авакум Заков, контраразузнавач
1979 Сами сред вълци
(тв сериал)
5 (в 1 серия: II)
1978 Правилата 2 Ангел Славов, учител по физическо възпитание
1978 Умирай само в краен случай
(тв сериал)
2 емигрантът Милев – Майк, сътрудник на Дрейк
1976 Войници на свободата
(„Солдаты свободы“)
4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия Станко Тодоров
(като И. Налбантов в 1 серия: IV)
1976 – 1980 Записки по българските въстания
(тв сериал)
13 Ради Иванов (в 6 серии: II, III, IV, VI, VII и VIII)
1976 Реквием за една мръсница
(тв сериал)
2 Апостол Велчев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1974 Зарево над Драва 2
1974 Белимелецът ятакът
1972 Татул Иван
1971 – 1972 Това спокойно всекидневие
(тв сериал)
3 сътрудник на Борман
1969, 1971 На всеки километър
(тв сериал)
26
1969 Белият кон партизанин
1969 Осмият Левски
1969 Танго Иван Проев
1968 Мъже в командировка 3 нов. войникът Стоянов, приятел на Снежа

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антракт“ – стихове, 1994 ISBN 954-8649-01-2
  • „Една действителност от думи“ – пространно есе за големия български артист Владимир Трендафилов, 1997 ISBN 954-509-167-3
  • „Риба за царе“ – къси разкази, 1998 ISBN 954-8723-12-3
  • „Къси нощи“ – документална проза с театрална тематика, 1978
  • „Приют за думи“ – избрано, 2007 ISBN 978-954-739-964-8
  • „Интерпретатори“ – стихове, 1993
  • „Сред преспите от мрак“ – стихове, 2005
  • „Върхове“ – Спомени за български театрални актьори, 2005
  • „Театрални посвещения“ – стихове, 2004
  • „Красивото и малко тъжно лице на поезията“ – рецензия, 1995
  • „Септември“ – книга, 2003 ISBN 954-91326-3-3
  • „Там, дето аз съм пораснал“ – сборник стихове, 2003 ISBN 954-739-390-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Налбантов – актьор и писател. // Личности. karavelovo.alle.bg. Посетен на 9 август 2016.
  2. 75 години от рождението на Иван Налбантов. // Събития/личности. calendar.dir.bg, 5 август 2015. Посетен на 9 август 2016.
  3. Иван Налбантов – актьор. // Рожденици. публикувано от eventsbg.com. Посетен на 9 август 2016. Архив на оригинала от 2017-07-31 в Wayback Machine.
  4. Иван Налбантов – гост. // tba.art.bg. Посетен на 9 август 2016.[неработеща препратка]
  5. Дерекювлиев, Тенчо. Актьорът доц. Иван Налбантов: Скъсената дистанция позволява по-голяма искреност!. // БългарскиЯТ език. kupih.com, 5 юни 2012. Посетен на 09.08.2016.
  6. „Дебелянов и ангелите“ води номинациите за наградите „Аскеер 2019“, Dnevnik.bg, 22 април 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]