Иван Налбантов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Налбантов.
| Иван Налбантов | |
| български актьор и писател | |
| Роден | Иван Лилов Налбантов
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Аскеер |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1965 – 2021 |
| Уебсайт | |
Иван Лилов Налбантов е български актьор и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 август 1940 година. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.
Участва в различни самодейни колективи.[1] След завършване на средното образование е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет и по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като студент много често е гостувал на пионерския лагер „Гена Павлова“ в „Алтъпармак“ и е показвал кратки сценични етюди. Играе в Държавния театър в Сливен в периода (1965 – 1967). От 1967 година е актьор в трупата на Театър „Българска армия“.[2]
Иван Налбантов има над 100 роли в театъра [3], телевизията [4] и киното. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които „Золотая муза“, Награда на Министерството на просветата на Унгария, Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади и други. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.
В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч“ в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“[5] в Пловдив. Негов асистент е актьорът Стефан Попов от Пловдивския театър.
Член е на Съюза на българските писатели.
През април 2019 г. е обявен за носител на наградата за цялостно творчество на годишните награди „Аскеер“.[6]
Умира на 10 май 2021 г.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Аскеер 2019 за Цялостен принос в театралното изкуство.
- „Заслужил артист“
- „Золотая муза“
- Награда на Министерството на просветата на Унгария
- Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади
- Най-добрия рецитатор сред актьорите в България
По-значими роли в театъра
[редактиране | редактиране на кода]- Говоруха в „Балада за поручик и Мартюка“, драматизация на Бр. Крефт по повестта „Четиридесет и първия“ на Борис Лавреньов
- Кралят в „Светая Светих“, Бърнард Шоу
- Наполеон в „Избраникът на дявола“, Бърнард Шоу
- Влас в „Дачници“, Максим Горки
- Найден в „Майстори, Рачо Стоянов
- Тита Нане в „Рибарски свади“, Карло Голдони
- Андрю Чикчирик в „Дванадесета нощ“, Уилям Шекспир
- Крумов в „Подробности от пейзажа“, Станислав Стратиев
- Милан в „И слезе Господ на Земята“, Неда Антонова
- Бабина душица в „Опит за летене“, Йордан Радичков
- Боря Челезньов' във „Веранда в гората“, Михаил Дворецки
- Катиело в „Събота, неделя, понеделник“, Едуардо Де Филипо
- Клисар в „Железният светилник“, Димитър Талев
- Попа в „Да разлаем кучетата“
- Карл в „Света Йоана“, Бърнард Шоу
- Наполеон в „Избраникът на съдбата“, Бърнард Шоу
- Лопахин във „Вишнева градина“, Антон Чехов
- Косих в „Иванов“, Антон Чехов
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев, реж. Вили Цанков)
- „Римска баня“ (1989) (от Станислав Стратиев, реж. Уляна Матева)
- „Егмонт“ (1989) (Гьоте)
- „Преустройство (Два погледа от един кабинет)“ (1988) (Фьодор Бурлацки)
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – племенникът на Ортанс
- „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
- „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
- „Ирина Комнина“ (1984) (Илия Търнин), 3 части
- „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов) - Яворов
- „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
- „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – Ганчо
- „Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
- „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
- „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2021 | Рая на Данте | Страхил | ||
| 2020 | Февруари | България/Франция | Петър Шатъров на 82 | |
| 2019 | Денят на бащата (тв сериал) |
6 | Борис | |
| 2016 | Безбог | Йоан | ||
| 2013 | Дървото на живота (тв сериал) |
24 | кметът | |
| 2009 | Източни пиеси | България/Швеция | бащата на Ицо и Георги | |
| 2003 | Отвъд чертата (тв) | свако Витан | ||
| 1987 | Каменната гора (тв) | |||
| 1985 | Под манастирската лоза | |||
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов (тв сериал) |
6 | Авакум Заков, контраразузнавач | |
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | (в 1 серия: II) | |
| 1978 | Правилата | 2 | Ангел Славов, учител по физическо възпитание | |
| 1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) |
2 | емигрантът Милев – Майк, сътрудник на Дрейк | |
| 1976 | Войници на свободата („Солдаты свободы“) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | Станко Тодоров (като И. Налбантов в 1 серия: IV) |
| 1976 – 1980 | Записки по българските въстания (тв сериал) |
13 | Ради Иванов (в 6 серии: II, III, IV, VI, VII и VIII) | |
| 1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) |
2 | Апостол Велчев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | ||
| 1974 | Белимелецът | ятакът | ||
| 1972 | Татул | Иван | ||
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) |
3 | сътрудник на Борман | |
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | ||
| 1969 | Белият кон | партизанин | ||
| 1969 | Осмият | Левски | ||
| 1968 | Танго | Иван Проев, затворник, синът на Тодор | ||
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | войникът Стоянов, приятел на Снежа |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Антракт“ – стихове, 1994 ISBN 954-8649-01-2
- „Една действителност от думи“ – пространно есе за големия български артист Владимир Трендафилов, 1997 ISBN 954-509-167-3
- „Риба за царе“ – къси разкази, 1998 ISBN 954-8723-12-3
- „Къси нощи“ – документална проза с театрална тематика, 1978
- „Приют за думи“ – избрано, 2007 ISBN 978-954-739-964-8
- „Интерпретатори“ – стихове, 1993
- „Сред преспите от мрак“ – стихове, 2005
- „Върхове“ – Спомени за български театрални актьори, 2005
- „Театрални посвещения“ – стихове, 2004
- „Красивото и малко тъжно лице на поезията“ – рецензия, 1995
- „Септември“ – книга, 2003 ISBN 954-91326-3-3
- „Там, дето аз съм пораснал“ – сборник стихове, 2003 ISBN 954-739-390-1
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иван Налбантов – актьор и писател // Личности. karavelovo.alle.bg. Посетен на 9 август 2016.
- ↑ 75 години от рождението на Иван Налбантов // Събития/личности. calendar.dir.bg, 5 август 2015. Посетен на 9 август 2016.
- ↑ Иван Налбантов – актьор // Рожденици. публикувано от eventsbg.com. Архивиран от оригинала на 2017-07-31. Посетен на 9 август 2016.
- ↑ Иван Налбантов – гост // tba.art.bg. Посетен на 9 август 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Дерекювлиев, Тенчо. Актьорът доц. Иван Налбантов: Скъсената дистанция позволява по-голяма искреност! // БългарскиЯТ език. kupih.com, 5 юни 2012. Посетен на 09.08.2016.
- ↑ „Дебелянов и ангелите“ води номинациите за наградите „Аскеер 2019“, Dnevnik.bg, 22 април 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Иван Налбантов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- ((en)) Иван Налбантов в
Internet Movie Database - ((ru)) Иван Налбантов в КиноПоиск
- ((ru)) Иван Налбантов в Кино-Театр
|
