Владимир Трандафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за актьора. За литературния критик вижте Владимир Трендафилов.

Владимир Трандафилов
BASA 690K-1-40 Vladimir Trendafilov, BG Scenic Art 1900-1932 (crop).jpg
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900 – 1932“. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
13 януари 1972 г. (74 г.)
Родители Анастас Трандафилов
Страница в IMDb

Владимир Анастасов Трандафилов е български драматичен актьор и педагог, професор.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1897 г. в Плевен. Баща му е охридчанинът Анастас Трандафилов - учител[3] и актьор. Негов брат е актьора Коста Трандафилов.

Докато учи във Варна, участва в Работническия театър към клуба на БРСДП (т.с.). През 1921 г. е актьор в Работническия театър в Перник и във Варненски общински театър. От 1922 г. до края на живота си играе в Народния театър. През 19251926 г. специализира в Париж. Преподава в Държавното висше театрално училище. През 1938 г. гастролира в ролята на Леонтес в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир в Хърватския национален театър в Загреб.

Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1946 г. Член на Съюза на артистите в България (САБ).

Лектор е в театралната студия в София.

От 1948 г. е хоноруван професор в ДВТУ.

През 19591961 г. е председател на Творческия дом на актьора. Съосновател е на българската рецитаторска школа.

Учавствал е в много рецитали.

Умира на 13 януари 1972 г. в София. От 1972 г. неговото име носи Драматичният театър във Видин.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

за него:

  • „Владимир Трендафилов“ (сборник), (1973).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Трандафилов играе множество театрални роли, по-значимите са:[1][2]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Роля
1960 Случаен концерт импресариото[1][2]
1956 Димитровградци Данаилов
1940 За родината офицерът пред паметната плоча
1931 Безкръстни гробове Найден
1929 Най-вярната стража Косан
1929 Улични божества нечестният приятел на работника
1928 Пътят на безпътните Николай

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4450 – 4451.
  2. а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 476. (на български)
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 364. ISBN 954321056X
  • Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 5 (Строи — Яя), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1969 г.
  • Енциклопедия А-Я, БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1974 г.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.7 (Тл-Я с Допълнение към Т. 1-6), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1996 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]