Ахмет Капанджи вила
| Ахмет Капанджи вила Βίλα Αχμέτ Καπαντζή | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Солун, Гърция |
| Архитект | Пиеро Аригони |
| Стил | еклектичен |
| Изграждане | 1893 - 1895 г. |
| Ахмет Капанджи вила в Общомедия | |
Ахмет Капанджи вила (на гръцки: Βίλα Αχμέτ Καπαντζή) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2][3][4]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на адрес булевард „Василиса Олга“ № 105 в солунския квартал Пиргите.[5] Съседната сграда е Мехмет Капанджи вила на булевард „Василиса Олга“ № 108, в която днес се намира Солунският културен център на Националната банка на Гърция.[5][1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена в квартала Пиргите от 1893 до 1895 година от известния архитект Пиеро Аригони.[3] Собственост на семейството на солунчанина Ахмет Капанджи. Той и братята му Мехмет и Юсуф са видни солунски общественици, ислямизирани евреи дьонме. Мехмет Капанджи е председател на Търговската камара на Солун, а Ахмет е кмет на Солун в периода 1907 - 1908 година.[5] По-късно сградата става собственост на Мехмед Капанджи, а по-късно на сина му. В 1926 година държавата придобива 65% от нея при обмяната на собственост между Гърция и Турция, а 35% остават собственост на Мехмет апанджи, който има югославско гражданство и поради това е изключен от принудителния обмен. В 1924 - 1934 година първият етаж е обитаван от семейството на Мехмет Капанджи, а на втория е испанското консулство (1924 - 1927), докато на третия са настанени бежански семейства. В 1938 година цялата става държавна собственост. В 1939 година Червеният кръст помещава в сградата училище за медицински сестри.[3] По време на германската окупация на Гърция е използвана от Гестапо.[3][5] От 1947 до 1954 година сградата е седалище на Червения кръст, а от 1954 до 1973 година в нея са назначени служби на НАТО.[1][3] От 1973 до 1978 година първият етаж се използва като склад на Червения кръст, а на втория и третия е старчески дом.[3]
След земетресението от 1978 година сградата е изоставена и заета от анархисти. Между 1982 и 1985 година сградата е частично реставрирана, а през 1997 година, когато Солун е европейска културна столица, в нея се е помещава Организацията на културната столица, и сградата изцяло реновирана. До 2013 година в нея е Организацията за регулиране и опазване на околната среда в Солун, след което в 2014 година е продадена на Иван Савидис.[3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение сградата се отличава с множеството си декорации и съчетава виенски, ар нуво, неоготически и неоарабски елементи.[5][1][3] Състои се от мазе, два етажа и таванско помещение. За разлика от съвременните сгради на Аригони вилата не е симетрична и има различни обеми, като на изток завършва с кула. Интериорът също е впечатляващ, особено таваните.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Περιοδικό Θεσσαλονικέων Πόλις, τχ. 23/46 (Δεκ. 2013), σ. 18-25.
- ↑ Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 24 юли 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Καζαντζίδου, Νένα. Ο Χάρτης της πόλης: Πρώην Έπαυλη Αχμέτ Καπαντζή (νυν Ιβάν Σαββίδη) // Parallaxi Magazine, 2014-01-31. Посетен на 1 август 2019 г.
- ↑ Βίλα Αχμέτ Καπαντζή // Thessarchitecture. Посетен на 29 декември 2020 г.
- ↑ а б в г д Ζαφείρης, Χρίστος. Η Θεσσαλονίκη των Εβραίων. Ιστορία, κοινωνία, μνημεία, Εβραϊκό Μουσείο Θεσσαλονίκης. 2016, Επίκεντρο. ISBN 978-960-458-670-7. σ. 165 -169.
