Вилхелмс Пурвитис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелмс-Карлис Пурвитис
латвийски пейзажист и преподавател
Пурвитис (седнал в средата) със свои ученици от Латвийската художествена академия (1942)
Пурвитис (седнал в средата) със свои ученици от Латвийската художествена академия (1942)
Рождено име Вилхелмс-Карлис Юргисов Пурвитис
Роден
Flag of Latvia.svg Яужи (Явжас), Латвия
Починал
14 януари 1945 г. (72 г.)
Националност Flag of Latvia.svg латвиец
Стил Модерн
Академия Петербургска императорска художествена академия
Учители Архип Куинджи
Направление пейзаж, графика
Известни творби „Последният сняг“, „Зимен пейзаж“
Награди два златни медала
Вилхелмс-Карлис Пурвитис в Общомедия

Вилхелмс-Карлис Юргисов Пурвитис (на латвийски: Vilhelms Kārlis Purvītis) е водещ латвийски художник и педагог, майстор пейзажист, представител на стила Модерн, един от основоположниците на съвременната латвийска живопис, основател на Латвийската художествена академия.[1] Човек с огромен авторитет в обществото и талантлив живописец, той оказва сериозно въздействие върху развитието на латвийското пейзажно изкуство през първата половина на 20 век.[2][3] Наричан е „най-добрият художник на снега в Европа“.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелмс Пурвитис е роден в селско семейство, на 20 февруари (3 март) 1872 г. в малкото селце Яужи (Явжас), Зубска област на Латвия. В училище талантът му да рисува добре е забелязан от учителя му, немеца Шмит, който го съветва да продължи обучението си в Санкт Петербург. През 1890 г. Вилхелмс постъпва в Художествената академия на Петербург и учи при Архип Куинджи, заедно с Янис Розенталс и Янис Валтерс.[5] През 1893 получава втори поощрителен медал.[2] Завършва с голям златен медал и звание художник 3-та степен за картината си „Последни лъчи“.[2][5][6]

След завършването си, през 1898 година, за сметка на академията, заедно с Розенталс и Валтерс, заминава за Германия и Франция.[5][7] Посещава Берлин, Париж, Виена, Дюселдорф, Мюнхен, Дрезден, Рим.[3][5][7] Там сътрудничи с представители на Мюнхенския сецесион.[5] От 1898 до 1901 г. излага картини в Берлин, Мюнхен, Париж и Лион. Те имат голям успех както сред публиката, така и сред критиците.[1]

През 1901 се връща в Рига, а на следващата година прави пътешествие в Норвегия, Исландия и Шпицберген, където изучава светлинните ефекти, свързани със снега.[1] Връща се и в продължение на 3 години работи в селските райони на страната. Става член на кръга „Рукис“ (Труженик), в който влизат латвийски художници, възпитаници на Петербургската художествена академия. Член е и на Рижкото общество за поощрение на изкуствата (Рижки кунстферайн).[7]

През 1900 година, на Световното изложение в Париж, Пурвитис е удостоен с бронзов медал 3-та степен, за картината „Последни лъчи“. На следващата година, за платното си „Март“, получава златен медал и почетна диплома, този път на Международната изложба в Мюнхен. Втори златен медал, „Гран при“ и кръст за заслуги получава през 1902 на 14-тата международна художествена изложба в Лион – за картините „Северна нощ“ и „Мартенски ден“. Там Пурвитис е определен като един от най-съвременните художници.[3][6]

Между 1895 и 1910 г. се включва в руското обединение „Мир Исскуства“ (Светът на изкуството) и участва в техни изложби. През 1909 Пурвитис става директор на Рижкото градско художествено училище и заема тази длъжност до 1915 година, когато през Първата световна война Рига е окупирана.[5]

Зрелост[редактиране | редактиране на кода]

Ранна пролет (1898 – 1899)
Зима (1910)

През 1913 г. художникът получава званието академик от Петербургската художествена академия.[2] Между 1906 и 1909 преподава рисуване в Художественото училище в Ревел (Талин), столицата на Естония.[6] През 1915 художникът заминава за Петербург, оттам – във Финландия и Швеция. През 1917 г. пристига в Норвегия, където прекарва 11 месеца в санаториум в Лилехамер.[3] Живее в Норвегия до 1919 година.[1]

След това се връща в Латвия, през същата година основава художествената академия в Рига и става нейният първи директор. Заема тази длъжност до 1934 г.[1] В нея той е несменяем ръководител на ателието по пейзаж.[5] Сред учениците му има много и известни латвийски художници – Едуард Калнинш, Николайс Брейкш, А. Пупол, Арвид Егле, Карл Мелбарздис, Александър Древин и други.[2] Едновременно с това изпълнява функциите на директор на Латвийския художествен музей, с изключение на времето на съветската власт през 1940 – 1941 г.[5]

Въпреки отношението на латвийския президент Карлис Улманис, според думите на когото живописта е „безполезно изкуство“, Пурвитис успява да направи блестяща кариера. Заема едновременно 4 длъжности – ректор на Латвийската художествена академия, ръководител на пейзажно ателие, професор в архитектурния факултет на Латвийския университет и директор на Латвийския художествен музей. Художникът няма финансови проблеми, тъй като доходите му превишават президентската заплата.[4]

Благодарение на признатия си авторитет и активност, Пурвитис успява да организира многочислени изложби на латвийското изкуство в Скандинавските страни и Западна Европа. В Рижкия художествен музей редовно се организират чуждестранни изложби, започвайки от експозицията на естонското изкуство през 1926 г. и завършвайки с изложбата на съвременна френска живопис през 1939 г.[3]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. в Рига е организирана персонална изложба на Пурвитис, по повод 70-годишния му юбилей. За организирането и откриването на изложбата помага Алфред Розенберг, райхсминистър на Източните територии, близък съратник на Хитлер и бивш ученик на художника. Две години по-късно Розенберг предлага на Пурвитис да се премести в град Линц, където се планира да бъде създадена огромна художествена галерия.[4]

След бомбардировките над град Йелгава, когато домът на художника е разрушен, той решава да замине за Германия.[4] Още повече краят на Втората световна война вече се вижда и Пурвитис се опасява от арести от настъпващите съветски войски, тъй като в буржоазна Латвия заема достатъчно високо административно положение. Затова през 1944 г. се евакуира заедно с немците и отнася значителна част от своите работи, които са загубени в суматохата на войната. Много от произведенията му са унищожени и при бомбардировките на Йелгава.[5] От повече от 2000 негови картини, са съхранени само около 200. Около 80 от тях се намират в музеи, а останалите са собственост на частни колекционери.[4]

Умира на 14 януари 1945 г. в германския курорт Бад-Наухайм, където се намира на лечение. През 1994 г. прахът на художника е пренесен в Рига.[5]

Стил и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Есенно слънце (1909)

След ранните романтични и импресионистични търсения, Пурвитс разработва свой собствен, зрял стил, близък до импресионизма, но развиващ се повече като северен Модерн.[1] Преработва творчески художествените принципи на Куинджи и създава оригинални пейзажи, лирични като настроение и декоративни по колорит. За ранните работи на художника, създадени под влияние на Модерна, са присъщи характерно оформление, хармония на линиите и красота на цветовете.[2]

Художникът отделя голямо внимание на композицията, ритъмът на линиите и контраста между тъмни и светли тонове.[3] За тема избира сравнително прости природни мотиви, избягвайки всякакъв човешки елемент или някакъв сюжет. Следва сезонните пристрастия на модернистите и е особено привлечен от есенните и зимни пейзажи.[7] Рисува природата на Латвия в различните часове от деня и различните сезони. Особено се прославя със зимните си картини, в които присъства сняг, който той рисува през целия си творчески живот. Използва разнообразни средства за изобразяването му – от сдържан реализъм до експресия на форми, цветове и фрактура.[3] В последните си години се занимава много с графика.[3][3]

Типични негови картини са „Последният сняг“ (1897 – 1898, Руски музей), „Зимен пейзаж“ (1898), „Начало на пролетта“ (1900), „Март“ (ок. 1900), „Завой на река Гауя“ (ок.1908), „В парка Виестура“ (ок. 1914), „Есен“ (1929), „Пролет“ (началото на 1930-те), „Лятна вечер“ (1936), „Пейзаж с купи сено“ (ок. 1936), „Когато борът се пробужда“ (ок. 1936) Всички тези картини днес се намират в Латвийския художествен музей, Рига.[7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]