Вилхелм Густлоф (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Густлоф
Wilhelm Gustloff
Bundesarchiv Bild 183-H27992, Lazarettschiff "Wilhelm Gustloff" in Danzig.jpg
"Вилхелм Густлоф" като болничен кораб в Данциг, 23 септември 1939 г.
Флаг War Ensign of Germany (1938-1945).svg Нацистка Германия
Клас и тип круизен кораб, болничен кораб, спомагателен крайцер
Производител Blohm + Voss
Живот
Заложен 1 август 1936 г.
Спуснат на вода 5 май 1937 г.
Влиза в строй 23 март 1938 г.
Потънал 30 януари 1945 г.
Характеристика
Тонаж 25 484 брт
Дължина 208,5 m
Ширина 23,5 m
Задвижване 4 × 8-цилиндрови дизелови двигателя MAN
2 × 4-гребни електродвигателя
9 500 к.с.
Скорост 15,5 възела
Екипаж 417 души
Капацитет 1465 пасажера, 489 кабини
Височина 56 m
Палуби 5
Въоръжение
Артилерия 3 × 105 mm противовъздушни
8 × 20 mm противовъздушни
Вилхелм Густлоф в Общомедия

Вилхелм Густлоф (на немски: Wilhelm Gustloff) е германски круизен кораб, преобразуван на военен транспортен кораб. Потопен е на 30 януари 1945 г. от съветската подводница С-13 в Балтийско море, докато евакуира германски цивилни граждани, държавни служители и военен персонал от Гдиня, докато Червената армия напредва. Според някои оценки, в инцидента загиват над 9000 души, което го прави най-смъртоносното потапяне на кораб в историята.[1][2][3]

Построен като круизен кораб за нацистката организация Сила чрез радост (Kraft durch Freude) през 1937 г., той е реквизиран от Кригсмарине (германските ВМС) през 1939 г. Служи като болничен кораб от 1939 до 1940 г. След това е преобразуван на плаваща казарма за военноморски персонал в Гдиня, преди да бъде преквалифициран за транспорт на евакуиращи се хора през 1945 г.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

„Вилхелм Густлоф“ е построен от компанията Blohm & Voss. Дълъг е 208,5 m, а е широк 23,5 m. Има тонаж от 25 484 брт. Спуснат е на вода на 5 май 1937 г.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално коабър е планиран да се нарича „Адолф Хитлер“, но вместо това е кръстен на Вилхелм Густлоф, водач на Нацистката партия в Швейцария, който бива убит от еврейски студент по медицина през 1936 г. Хитлер решава да промени името, докато сети до вдовицата на Густлоф по време на панахидата му.[4] Целта му е да се увековечи името на „героя на национал-социалистическото дело и страданието на немския народ“. Вдовицата на Густлоф присъства на спускането на кораба на вода, като на церемонията разбива бутилка шампанско в корпуса му по традиция.[5]

Круизен кораб[редактиране | редактиране на кода]

„Вилхелм Густлов“ е първият целенасочен круизен лайнер за Германския трудов фронт (Deutsche Arbeitsfront) и се използва от дъщерната организация Сила чрез радост. Целта му е да предоставя развлекателни и културни дейности за германските функционери и работници, включително концерти, круизи и други ваканционни пътешествия, както и да служи за инструмент за връзки с обществеността като представя „по-приемлив образ на Третия райх“.[6] Това е флагмана на круизния флот на организацията Сила чрез радост по пролетта на 1939 г.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1939 г. плавателният съд е върнат на служба, за да прибере Легион Кондор от Испания след победата на националистическите сили на генерал Франсиско Франко в Испанската гражданска война.

Германски войници, ранени при Нарвик, биват транспортирани обратно към Германия на борда на „Вилхелм Густлоф“, юли 1940 г.

От септември 1939 г. до ноември 1940 г. служи като болничен кораб, с официално обозначение Lazarettschiff D.

След ноември 1940 г. медицинското оборудване е премахнато от кораба, а той е пребоядисан от медицинските си цветове (бяло със зелена ивица) на стандартно военноморско сиво.[7] Вследствие на британската блокада на германската брегова линия, корабът се използва като казарма за близо 1000 матроси на U-boot от Втора подводна тренировъчна дивизия в Гдиня, който е окупиран от Германия. „Вилхелм Густлоф“ стои на док в продължение на четири години, преди да бъде въведен отново в експлоатация, за да транспортира цивилни и военни като част от евакуационната Операция Ханибал.

Операция Ханибал – евакуация[редактиране | редактиране на кода]

Група немски работнички по време на круиз на кораба през 1938 г.
„Вилхелм Густлоф“ като болничен кораб.
Норвежки оркестър изнася концерт на борда на кораба в чест на ранените войници, 1940 г.

Операция Ханибал е военноморската евакуация на германските войници и цивилни от Курландия и Източна Прусия, докато Червената армия напредва. Последното пътуване на кораба включва евакуирането на немски бежанци, военни и механици, които работят в оръжейни бази в Прибалтика от Гдиня до Кил.[8][9]

Пасажерският списък на кораба цитира 6050 души на борда, но това не включва много цивилни, които се качват на кораба без да се впишат в официалния регистър. Хайнц Шон, немски архивар и оцелял от трагедията, който подробно изучава потъването на кораба, заключва, че „Вилхелм Густлоф“ пренася екипаж от 173 (военноморски сили), 918 офицери, унтерофицери и хора от Втора подводна тренировъчна дивизия, 373 жени-помощнички, 162 ранени войници и 8956 цивилни, от които приблизително 5000 са деца.[9] Сред пасажерите има и персонал на Гестапо, членове на Организация „Тот“ и нацистки държавни служители и семействата им.[10][11] Корабът е претъпкан и поради температурата и влажността в него много пасажери не се подчиняват на заповедите да не си махат спасителните жилетки.[12]

Корабът напуска Данциг в 12:30 часа на обяд на 30 януари 1945 г., придружаван от пасажерския лайнер „Ханса“, също пренасящ цивилни и военно, и два миноносеца. „Ханса“ и един от миноносците имат механични проблеми и не могат да продължат, оставяйки „Вилхелм Густлоф“ с един миноносец, „Льове“.[13] Корабът има четири капитана (капитана на кораба, два капитана на търговски кораби и капитана на подводната дивизия, разположена на кораба) на борда, които спорят относно най-добрия начин за предпазване от нападение на вражеска подводница. Противно на съвета на военния командир, лейтенант Вилхелм Цан (подводничар, който препоръчва маршрут в плитки води, близо до брега и без светлини), капитанът на „Вилхелм Густлоф“ Фридрих Петерсен решава да се насочи към дълбоките води, за които е известно че са изчистени от мини. Когато е информиран от мистериозно радиосъобщение относно идващи германски миночистачи, той решава да включи червените и зелените навигационни светлини на кораба, за да избегне сблъсък в тъмното, което прави „Вилхелм Густлоф“ лесно забележим в нощта.

Тъй като корабът е снабден с противовъздушни оръдия, а германците, подчинявайки се на правилата на войната, не го маркират като болничен кораб, не са дадени никакви знаци, че той всъщност работи с болничен капацитет и понеже транспортира и военен персонал, той не разполага със защитата на болничен кораб, според международните споразумения.[14]

Потапяне[редактиране | редактиране на кода]

Много скоро корабът е забелязан от съветската подводница С-13 под командването на капитан Александър Маринеско. Сензорът за подводници на придружаващия миноносец е замръзнал, тоест неизползваем. Подобна е ситуацията с противовъздушните оръдия на „Вилхелм Густлоф“, което оставя плавателните съдове беззащитни. Маринеско следва корабите от дясната им страна в продължение на два часа, преди да предприеме дръзкия ход да изкара подводницата си на повърхността и да заобиколи кърмата на „Вилхелм Густлоф“, за да го нападне от лявата страна, където атаката би била по-неочаквана. Около 9 часа вечерта Маринеско нарежда на екипажа си да изстреля четири торпеда срещу „Вилхелм Густлоф“ на около 30 km от брега между Гросендорф и Леба. Последното торпедо засяда в торпедната си тръба и по-късно се налага да бъде разглобено.[9] Останалите три торпеда удрят кораба отляво.

Първото торпедо удря носа на Вилхелм Густлоф, което кара непромокаемите врати да заключат носа, където се намират жилищата на екипажа, който спи. Второто торпедо удря жилищата на жените-помощнички, намиращи се в източения плувен басейн на кораба, изкъртвайки плочките на басейна с голяма скорост, което нанася тежки щети. Само три от общо 373-те пасажери, намиращи се там, оцеляват. Третото торпедо е пряко попадение в машинното отделение в средата на кораба, прекъсвайки електрозахранването и комуникациите.

Според докладите, само девет спасителни лодки успяват да бъдат спуснати. Останалите са замръзнали и се налага да бъдат счупени, за да се освободят. Около 20 минути след торпедната атака, „Вилхелм Густлоф“ кренира силно наляво, така че спасителните лодки, спуснати отдясно, се разбиват в наклонената страна на кораба и разсипват пътниците си по корабната страна.[12]

Температурата на водата в Балтийско море по това време на годината обикновено е около 4 °C, но това е особено студена нощ с температура на въздуха между -18° и -10 °C и ледени късове, плаващи на водната повърхност. Много смъртни случаи са причинени или от пряко торпедно попадение, или от удавяне в нахлулата вода. Други са премазани в първоначалното паническо бягство от паникьосани пасажери на стълбите и палубите. Много други се хвърлят в ледените води на Балтийско море. По-голямата част от смъртните случаи, обаче, се дължи на ледената вода.[15]

По-малко от 40 минути след нападението, „Вилхелм Густлоф“ вече лежи на едната си страна. Потъва с носа напред 10 минути по-късно в дълбоки 44 метра води.

Немските сили успяват да спасят 996 от оцелелите: миненосците T36 и „Льове“ спасяват по 564 и 472 души съответно, миночистачите M387, M375 и M341 спасяват по 98, 43 и 37 души съответно, параходът „Гьотинген“ – 28, спасителната лодка TF19 – 7, товарният кораб „Готенланд“ – 2, а патрулната лодка V1703 – едно бебе.[12]

Четиримата капитана на борда на кораба оцеляват потапянето му, но официално военноморско разследване е започнато само срещу Вилхелм Цан. Степента му на отговорност така и не е определена, поради краха на Нацистка Германия малко по-късно през същата година.[16]

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Фигурите от изследването на Хайнц Шон сочат, че загубите по потапянето на кораба са общо 9346 души, включително 5000 деца.[17] Неговото проучване е подкрепено от оценки, направени чрез различни методи. Дискавъри Ченъл използват компютърен софтуер и анализ, за да достигнат до оценката от 9600 смъртни случая от общо 10 600 пътници на борда.[18]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Илюминатор от „Вилхелм Густлоф“, спасен през 1988 г.

Много кораби, пренасящи цивилни, са потопени по време на войната от двете страни.[19] Въпреки това, според последните оценки на броя пътници и оцелели, „Вилхелм Густлоф“ остава най-голямата загуба на човешки живот вследствие на потапяне на плавателен съд в морската история. Според Гюнтер Грас, потапянето на кораба не е военно престъпление, а последица от войната.[20]

Около хиляда немски военноморски офицери и мъже са на борда на кораба и умират при потапянето му. Жените на кораба неточно са описвани от съветската пропаганда като „персонал на СС от концлагерите“.[21]

През нощта на 9 – 10 февруари, само 11 дни след потапянето на „Вилхелм Густлоф“, подводницата С-13 потапя друг немски кораб, „Генерал Щойбен“, убивайки около 4500 души.

Преди потапянето на „Вилхелм Густлоф“, капитан Александър Маринеско е изправен пред военен съд, поради проблемите му с алкохола и за това, че е бил хванат в публичен дом, така че Маринеско не е считан за герой за действията си. Затова и не е награден с титлата „Герой на Съветския съюз“. Макар да е считан за брилянтен командир, той е понижен в чин до лейтенант и е отстранен от флота без почести през октомври 1945 г. През 1960 г. е възстановен в чин капитан трети ранг и му е дадена пълна пенсия. Маринеско е обявен за „Герой на Съветския съюз“ посмъртно от Михаил Горбачов през 1990 г.[22]

Останки[редактиране | редактиране на кода]

Обозначен като „Препятствие № 73“ на полските навигационни карти и класифициран като военно гробище, „Вилхелм Густлоф“ лежи на координати 55°04′22.44″ с. ш. 17°25′16.67″ и. д. / 55.0729° с. ш. 17.4213° и. д., на около 35 km от брега източно от Леба и западно от Владиславово. Това е едно от най-големите корабокрушения на дъното на Балтийско море и привлича интереса на иманярите, търсещи изгубената Кехлибарена стая. За да се предпазят предметите на борда на кораба и за да се предпази околната среда, полските власти в Гдиня са забранили гмуркането в радиус от 500 m около отломките на кораба.[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Wilhelm Gustloff: World's Deadliest Sea Disasters“. Unsolved History, The Discovery Channel. Сезон 1, епизод 14. (дата на излъчване: 26 март 2003 г.)
  2. 60 Jahre Kriegsende – Der Untergang der „Wilhelm Gustloff“
  3. Das letzte Rätsel. Was geschah mit den Menschen an Bord des Flüchtlingsschiffes?
  4. DID YOU KNOW?. // Посетен на 15 февруари 2014.
  5. Владимир Слуцкин. „Вильгельм Густлофф, человек и теплоход“. Журнал „Вестник“.
  6. Williams, David, Wartime Disasters at Sea, Patrick Stephens Limited, Nr Yeovil, UK, 1997, с. 227.
  7. CONVERSION TO FLOATING U-BOAT BARRACKS
  8. Submarines of the Russian and Soviet navies, 1718 – 1990 Von Norman Polmar, Jurrien Noot, page 190 Naval Institute Press 1991
  9. а б в Pipes, Jason. A Memorial to the Wilhelm Gustloff
  10. Prince, Cathryn J.. Death in the Baltic: The World War II Sinking of the Wilhelm Gustloff. New York, Palgrave Macmillan, 2012. с. 119.
  11. Kosiarz, E.. Druga Wojna Światowa na Bałtyku. с. 614.
  12. а б в M.S. Wilhelm Gustloff – SINKING
  13. Löwe Torpedoboot 1940 – 1959 Sleipner Class
  14. The Avalon Project – Laws of War: Adaptation to Maritime War of the Principles of the Geneva Convention (Hague X); 18 October 1907
  15. Roger Moorhouse (19 June 2013): Death in the Baltic History Today
  16. M.S. Wilhelm Gustloff – FACTS – Glossary | Individuals
  17. Pipes, Jason. In A Memorial to the Wilhelm Gustloff
  18. Current exodus products. Specifically: maritimeEXODUS The Evacuation Model for the Marine Environment
  19. George Martin Maritime Disasters of World War II
  20. Riding, Alan. Still Intrigued by History's Shadows; Günter Grass Worries About the Effects of War. New York Times, 04/08/2003
  21. Потопленный миф
  22. Герой Советского Союза Маринеско Александр Иванович
  23. ZARZĄDZENIE PORZĄDKOWE NR 9 DYREKTORA URZĘDU MORSKIEGO W GDYNI z dnia 23 maja 2006 r. w sprawie zakazu nurkowania na wrakach statków-mogiłach wojennych