Владислав Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владислав Тодоров
български културолог
Роден
14 юни 1956 г. (61 г.)
Националност Флаг на България България
Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Културология
Образование ВИТИЗ
Работил в БАН
Пенсилвански университет
Литература
Жанрове роман
Известни творби „Дзифт“ (2006)
„Цинкограф“ (2010)

Уебсайт vladislavtodorov.com
Страница в IMDb

Владислав Тодоров Тодоров е български и американски културолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 юни 1956 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1982 г. с дипломна работа върху творчеството на Александър Сухово-Кобилин. Защитава две докторски дисертации: едната по изкуствознание към БАН, през 1987 г., и, през 1996-а, една в Пенсилванския университет, където понастоящем преподава културна история на Русия и Източна Европа.

Член основател на кръга „Синтез“.

Публикува статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

Първите му белетристични опити излизат в американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – „Адамов комплекс“, София: ИК „Иван Вазов“
  • 1995 – „Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination“, Albany: State University of New York Press
  • 1997 – „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота”, София: УИ „Св. Климент Охридски“
  • 2005 – „Хаотично махало: политическа публицистика“, София: Фондация „Пространство Култура“[1]
  • 2006 – „Дзифт“, Пловдив: ИК „Жанет-45“ ISBN 954-491-301-7 (преведен е на английски, немски, полски и латвийски език)[2][3][4][5]
  • 2010 – „Цинкограф“, София: „Фама“ ISBN 9789545973703 [6][7][8]
  • 2017 – „Пумпал“, София: „Колибри“, 168 с. ISBN 978-619-02-0027-7 [9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алексей Лазаров, „Махалото на смисъла“, рец. в сп. „Капитал light“, 25 юни 2005 г.
  2. Любомир Милчев, „Дзифт“ на Владислав Тодоров“, рец. в електронното списание LiterNet, 27 март 2008, № 3 (100).
  3. Галина Д. Георгиева, „Дзифт“ като конвенция и провокация“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 22 септември 2008 г.
  4. Илвие А. Конедарева, „Дзифт“ - куца история“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 25 април 2009 г.
  5. Ангел Игов, „Eзик фламбе“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2442), 25 януари 2007 г.
  6. Митко Новков, „Владислав Еразъм или (не)Възхвала на глупостта“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2606), 1 октомври 2010 г.
  7. Миглена Николчина, „Вирусология на промяната: Цинкограф на Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
  8. Нина Иванова, „По повод Цинкограф от Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  9. Ангел Игов, „Криптон и Гаргара“, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2902), 9 юни 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Статии
Интервюта