Георги Милушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Милушев (офицер))
Георги Милушев
български офицер от Държавна сигурност
Роден
20 юни 1937 г. (86 г.)
Учил вНационален военен университет
Академия на МВР
Университет за национално и световно стопанство
ПартияБългарска комунистическа партия (1962 г.)[1]

Георги Стефанов Милушев е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в село Капитан Андреево, Свиленградско, в средно заможно семейство.[2][3] През 1951 година завършва прогимназия в родното си село, а през 1955 година завършва гимназията в Свиленград.[3] През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“.[2]

На 5 септември 1958 година Милушев е назначен в Гранични войски при Министерството на вътрешните работи като заместник-началник по строевата част на 10 гранична застава (при село Мочуре, Смолянско) в 4 граничен отряд, малко след това е произведен в лейтенант, а от 1960 година е заместник-командир по политическата част на трета застава в Капитан Андреево.[4][2][5] През 1959 – 1961 година преминава курс по френски език в Школата „Георги Димитров“ в София.[6] От 11 март 1961 година е старши контрольор на КПП „Капитан Андреево“, а няколко месеца по-късно е повишен в старши лейтенант.[6] През октомври 1962 година Георги Милушев е преназначен във Второ управление на Държавна сигурност, оставайки на работа на КПП „Капитан Андреево“.[6] По това време става и член на Българската комунистическа партия (БКП).[6] На 18 септември 1965 година е повишен в капитан.[7]

През 1969 година, след няколко неуспешни опита, Георги Милушев успява да се премести в София, като на 19 април е назначен за инспектор IV степен в 01 отделение (контролно-пропускателни пунктове) в 09 отдел на Второ главно управление, където първоначално отговаря за КПП „Капитан Андреево“ и КПП „Свиленград“.[8] През септември септември 1970 година е преназначен за инспектор III степен и е повишен в майор.[8] В началото на 1971 година завършва задочно външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.[9] На 27 април 1971 година е прехвърлен в 05 отдел като подпомагащ неговото ръководство с ранг на заместник-началник на отделение.[9] На 10 август 1972 година е върнат в 09 отдел като заместник-началник на 04 отделение, натоварено с контрола на множество външнотърговски предприятия.[9] През лятото на 1973 година е изпратен на едномесечна специализация по френски език в Гренобъл, а на 31 август 1974 година е предсрочно повишен в подполковник.[10] През пролетта на 1975 година е командирован в Чехословакия за отвличането на българския емигрант в Швейцария Георги Гьондов, като успешното провеждане на акцията е сред причините за повишаването му като началник на 04 отделение от 17 април 1976 година.[11]

През пролетта на 1977 година Милушев е изпратен на тримесечен курс във висша школа на КГБ в Съветския съюз, а след връщането си от 1 август 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ на партийния комитет на БКП в МВР, запазвайки ранга си на началник на отделение.[12] От 1 август 1979 година е заместник-началник на отдела за подработване на документи и текущ контрол в Секретариата на МВР.[2] В края на същия месец е повишен в полковник, а на 19 октомври 1979 година е преназначен за оперативен помощник на министъра и заместник-началник на отдел в Централното организационно-информационно управление (ЦИОУ).[13] От 20 октомври 1980 година е началник на отдел „Помощници на министъра и технически секретари на заместник-министрите“ в ЦИОУ, а от 12 декември същата година – на отдел „Планово-организационен“ в същото управление.[14]

На 19 януари 1982 година Георги Милушев е назначен за началник на окръжното управление на МВР в Хасково, а през лятото преминава нов двумесечен курс в школа на съветския КГБ.[14] Начело на МВР в Хасково той се отличава при провеждането на т.нар. „Възродителен процес“, което дава силен тласък на кариерата му, като още през септември 1985 година е повишен в генерал-майор.[15] На 7 май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление.[16]

На 6 октомври 1986 година Милушев е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана – най-голямото управление на Държавна сигурност – дни след като предишният му началник Илия Кашев се самоубива.[16] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП.[17] На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си като запазва правата си на началник на управление, а със заповед от февруари 1990 година е пенсиониран, считано от 1 юни 1990 година.[2][18]

След уволнението си от МВР Георги Милушев става търговски представител на България във Виетнам, но през 1991 година е освободен и от този пост.[19] След връщането си в България издава мемоарната книга „По коридорите на властта: Спомени“,[20] а през септември основава семейната фирма „Зора“, която през следващите години създава верига от магазини за битова техника.[4][19] Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“[21]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант от БНА (6 октомври 1958)
  • старши лейтенант от БНА (5 септември 1961)
  • капитан от ДС (18 септември 1965)
  • майор от ДС (2 септември 1970)
  • подполковник от ДС (31 август 1974), предсрочно
  • полковник от ДС (29 август 1979)
  • генерал-майор от ДС (6 септември 1985)[22]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ а б в г д Извадка от ЛКД на ген.-майор Георги Стефанов МИЛУШЕВ – Началник на УБО-ДС // desehistory.com. desehistory.com, 2012. Посетен на 5 ноември 2017.
  3. ↑ а б Методиев 2015, с. 633.
  4. ↑ а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 17.
  5. ↑ Методиев 2015, с. 634.
  6. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 635.
  7. ↑ Методиев 2015, с. 636.
  8. ↑ а б Методиев 2015, с. 638.
  9. ↑ а б в Методиев 2015, с. 639.
  10. ↑ Методиев 2015, с. 641.
  11. ↑ Методиев 2015, с. 641 – 642.
  12. ↑ а б Методиев 2015, с. 642.
  13. ↑ Методиев 2015, с. 642 – 643.
  14. ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 643.
  15. ↑ Методиев 2015, с. 643 – 644.
  16. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 644.
  17. ↑ Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.
  18. ↑ Методиев 2015, с. 644 – 645.
  19. ↑ а б Методиев 2015, с. 645.
  20. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1241047524#full
  21. ↑ Биография на Георги Милушев
  22. ↑ Указ№ 2953 от 6 септември 1985 и МЗ-565 от 7 септември 1985
  23. ↑ Методиев 2015, с. 637.
Цитирани източници
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Милушев&oldid=12019062“.