Градец (област Сливен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
| Градец | |
 Главната улица на село Градец | |
  Градец  Градец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4476 души[1] (15 март 2024 г.) 97,1 души/km² |
| Землище | 46,099 km² |
| Надм. височина | 680 m |
| Пощ. код | 8990 |
| Тел. код | 04582 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 17436 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Градец Вичо Братунов (ДПС) |
| Градец в Общомедия | |
Градѐц е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.
География
Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.
История
Заселване на Градец
Професорът историк И. К. Иречек в „Пътуване из България“ част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка[2], обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселват в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в „Български орел“ (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 г. – Така се образуват новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна. В книгата на В. Аврамов „Плиска Преслав“, 1929 г., стр. 106 – 107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образуват околните села в Котленско.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Название и местонахождение на Градец
С име Градец има четири села в България: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска, това – в Котленска околия, както и едно във Видинска. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места.
Градец дължи името си на „Градището“ или „Калето“ – на върха върху хълма над реката във „Вазовата кория“ – на 60 м височина над реката.
Градец е на североизток от Сливен на 40 км по шосето от Стралджа, а по новото шосе през село Ичера – на 39 км от Сливен. На 16 км от Градец в същата северозападна посока е Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3 – 12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км.
Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е тази през Котел към Добруджа, в съвременността този път има по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа добива жизнена важност, не само за Градец, но и за целия край, като най-къса и удобна връзка с железопътната линия през Стралджа.
Селото е около пресечката на меридиана (от Гринуич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, пък е няколко минути на юг от тази ширина."[4]
Селото днес
В Градец има магазини за хранителни стоки, магазини за домашни потреби, инструменти, ВиК части и др., аптека, газостанция. В селото има интернет мрежа, предлага се и услугата СОТ. Обществените институции са детска градина, начално и основно училище, читалище и здравна служба, полицейско управление – Градец.
За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите – българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57,99% печели Андон Вандаков – потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец – този на Вандаците.
На изборите за селски кмет на 23 октомври 2011 г. кандидатите са осем – петима българи и трима роми. На първи тур печели българинът Вичо Братунов, издигнат от ДПС. На изборите през 2015 печели кандидатът на ГЕРБ Ганка Миронска.
Население
По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название „градец“ е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 век (подобно на „паланка“-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете).
В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото.
Поминък
Преди демократичните промени хората в селото работят предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените – в килимарската работилница, произвеждаща тогава основна част от легендарните котленски килими.
В съвременността тези организации са закрити и трудоспособното население се насочва главно към добива на градешкия камък – специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка, така също и за водни точила. Местни майстори на градешкия камък са били от големият род Божилови, изработвали са паметници и каменни мостове със сводове от Петолъчката до град Омуртаг. Повечето семейства продължават да отглеждат животни – прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани. Ромското население се прехранва основно с бране на билки и гъби, както и дърводобив.
Религии
Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви – бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]
Личности
- Родени в Градец
- Васил Рахнев, четник
- Димитър Ганев (1898 – 1964), български политик, комунист, председател на Президиума на Народното събрание (1958 – 1964)
- Петър Гудев (1862 – 1932), политик
- Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер
- Петър Тодоров - Чапата (1884 – 1924), български революционер от ВМОРО, починал в София,[6] участвал в потушаването на Топлишкото въстание под командването на Михаил Думбалаков.[7]
- Радко Димитриев (1859 – 1918), български военен деец
- Симеон Русков (1920), инженер
- Стефан Цанев (1881 – след 1944), български военен деец, генерал-лейтенант
- Шибил (?-19 век), разбойник
- Жени Божилова-Патева (1878 – 1955), правозащитничка
- Атанас Гинев 1930 – 2010, общественик, пръв посланик на България към ЕС и НАТО
Градец е свързан и с името на известния виенския лекар Йохан фон Бренер.
Културни събития и природни забележителности
Културната дейност на читалището започва е още от основаването му през 1869 г. Има театралната трупа и самодейна певческа група. Читалището разполага с библиотека.
Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна „Среща на поколенията“, обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото.
Градешката архитектура е във възрожденски стил. Сред старите дървени къщи и калдъръмени улички има множество архитектурни шедьоври.
Стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността.
Сборът в Градец
Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).
Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино.
Кухня
Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко. През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.
- Гола чорба
Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.
Външни препратки
Снимки от Градец
-
Градец, читалище „Надежда“ – първото селско читалище в България, основано 1869 г. -
Градец, Плочата на Читалището -
Градец, Кметството -
Градец, Училище „Капитан Петър Пармаков“ -
Градец, Паметника на Ген. Радко Димитриев -
Градец, Парлапановата чешма -
Градец, Уличка -
Градец, Реката в селото -
Градец, Механата -
Градец, Малкият скок над „Караджейката“ -
Градец, поглед към Галата и Горната махала от пътя към гробищата
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ wikimapia.org
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
- ↑ Хр. В. Димитров „с. Градец (Котленска околия)“, издадена от Градецката културна дружба „СЪГЛАСИЕ“ в София, 1933 г.
- ↑ www.sesc-bg.org
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.103
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 310.
| ||||||||||